Пресегна се и взе ръката на Елайза в своята. Тя забеляза с известно раздразнение, че дори не му се наложи да изгаси цигарата си заради тази маневра, толкова умело я владееше. Беше пропушил на четиринайсет години, защото тогава това го правеше да изглежда готин и мъжествен. Сега, двайсет години по-късно, продължаваше да пуши по същата причина.
Тя дръпна ръката си и избегна отговора с думите:
— Бих искала чаша чай.
Чай ли? Боже, вече започваха да иМ се искат разни неща. Елайза никога не си поръчваше чай. Дали вече не бяха оплескали работата? На какво се дължаха резките промени в настроението иМ напоследък? Господи, по дяволите, мамка му!
Чудесно, няма що!
Тя прочете мислите му.
— Не съм.
— Не?
— Не.
— Сигурна ли си?
— Да.
Пауза. Ако Елайза умееше да отгатва чувствата на Грег, щеше да си даде сметка, че паузата се дължи на разочарование.
— Все пак, щом искаш чай…
Той стана и се запъти към бара. Да можеше животът да е толкова простичък: тя иска чай и ще бъде щастлива, щом го получи. Докато вървеше към бара и към синьора Бианки, Грег се опита да прецени как е най-уместно да преговаря за чаша чай в италианско кафене, което поне в очите на синьора Бианки се равняваше на предателство.
Всъщност колко кофеин има в чая?
5.
Кой, за бога, сядаше в тези мърляви кафенета, които всъщност по нищо не се различаваха от най-обикновени кръчми, зачуди се Марта, докато минаваше покрай кафене «Бианки», тикайки количката на Мейси. Тежката дървена врата внезапно се отвори и изкашля навън облак цигарен дим. Млада жена се втурна на улицата и изтича покрай Марта и Мейси. Явно закъсняваше. Сигурно за подписа в бюрото за безработни, помисли си Марта, но веднага съжали за тази мисъл. Предположението, че жената е безработна, беше твърде сурово и надменно, при това не непременно вярно. Само защото беше — погледна часовника — си десет без петнайсет сутринта, това не означаваше непременно, че момичето е безработно. Опита се да разсъждава положително. Имаше най-различни неща, с които една жена може да си изкарва прехраната. Може би работеше на смени или като продавачка в магазин. Може би сряда бе почивният иМ ден, ако е служител в търговската мрежа — вероятно се налага да работи в съботите, така че трябва да има почивен ден през седмицата. Забеляза, че обувките на жената (макар да бяха ужасен модел с квадратни токове, които издаваха вкуса на притежателката си) бяха поне чисти. Тя винаги забелязваше обувките на хората.
Обувките бяха на Елайза. На собствената иМ сестра.
— Елайза! — извика Марта, макар да не обичаше да крещи.
Елайза се извърна. Раздразнението иМ премина, когато позна сестра си и племенницата си. Втурна се обратно към тях, притисна Марта в силна прегръдка и лепна звучна целувка върху мократа от сълзи бузка на Мейси.
— Марта, страшно се радвам да те видя! — засия тя. — Не идваш често насам.
Макар двете жени да живееха на около километър една от друга (Елайза в Шепърдс Буш, а Марта — в Холанд Парк), разликата между двата квартала беше от земята до небето. В Шепърдс Буш беше пълно с магазини с намалени стоки, с пунктове за приемане на конни залагания и продавачи на лотарийни билети. Холанд Парк представляваше живописна смесица от скъпи цветарски магазини и зашеметяващи сладкарници. Елайза имаше пълно основание да се учудва, че среща Марта едва ли не на прага на дома си.
— Когато ти бяхме на гости за последен път, забелязах магазина за индийски сари и исках да разгледам по-добре платовете — да видя цветовете, да открадна някоя идея нали разбираш? — обясни Марта.
— Проект «Дом на мечтите» в действие, а? — попита Елайза. Знаеше, че този проект на сестра иМ вероятно е единственото нещо, което може да я накара да се престраши да дойде в квартала. Марта, Майкъл и децата бяха посещавали Елайза в апартамента на Грег само три пъти, макар че тя живееше там от четири години. Елайза ходеше поне веднъж седмично, а понякога три-четири пъти. Много добре иМ бе известно мнението на Марта. Шепърдс Буш не е подходящо място за деца. Смяташе, че Марта е снобка и се държи прекалено покровителствено, а тя смяташе, че Елайза е безотговорна и е в опасност. Двете много се обичаха.
— И докъде стигна проектът «Дом на мечтите» — продължи да разпитва Елайза.
— Чакаме да разберем дали продавачите ще приемат предложението ни. Би трябвало да узнаем всеки момент.
Много хора имат различни идеи за своя мечтан дом. Можеш да ги чуеш да казват: «Иска ми се да имам сауна и огромен плувен басейн». Искат нещо лъскаво, крещящо и често нереалистично. Вероятността за подобно нещо не е по-голяма от това да спечелят от лотарията. Може се случи, но най-вероятно няма да стане. Представата на Марта за мечтания от нея дом бе много по-различна.
