— Тук не сервират чай — отвърна Елайза. — Къде си паркирала?
Запътиха се към рейндж роувъра. Марта се питаше дали все пак ще успее да мине през супермаркета и да вземе Матю от забавачката, ако пие чай със сестра си. А Елайза с удивление отбеляза, че Марта продължава да смята топлите напитки за нещо, от което човек се нуждае, за да се стопли или да утоли жаждата си, след като е съвсем ясно, че те са част от общуването между хората.
И двете умираха да си побъбрят.
6.
Елайза подозираше, че господин и госпожа Евъргрийн са я намерили на прага на дома си, когато е била (приблизително) на два дни, и са я прибрали от добро сърце, защото как иначе би могла да обясни факта, че е съвсем различна от сестра си? Госпожа Евъргрийн не беше жена, която би заченала от млекаря и би измамиш съпруга си да отгледа детето като свое. Въпреки това двете като че ли не бяха сестри.
Марта не само не се впечатли, когато Елайза иМ разказа, че е прекарала предишната нощ в някакъв клуб и е пила на една маса с Бейсмънт Джакс, но и съвсем се обърка.
— В колежа ли сте учили заедно? Познавам ли я? — учтиво попита тя, докато трескаво се мъчеше да намери причина, поради която би трябвало да си спомня за тази Бърта Джакс.
Елайза изобщо не си направи труда да иМ обяснява, стана иМ твърде неудобно.
Освен че се обличаха различно, двете се изразяваха по различен начин (Марта си служеше само с изискания книжовен английски, а тя използваше жаргон). Походката също беше различна (Марта ходеше вдървено, с изправен гръб, правеше резки движения, а Елайза се носеше с плавна и ленива грация). Първото нещо, което тя правеше всяка сутрин, бе да пусне радиото. Изключваше го само за да пусне някой компактдиск или докато гледаше MTV. Обожаваше разсейването и бръмченето на фоновия шум. Сестра иМ прекарваше целия си ден, молейки се за тишина, а най-смелата иМ мечта бе един спокоен следобед. Дори преди раждането на децата Марта пускаше радиото само от време на време, за да слуша «Часът на жената» или конкретен концерт по Радио 3. Движеха се в различни среди и всяка от тях трудно общуваше с приятелите на другата. Елайза можеше на секундата да цитира нещо от Симон дьо Бовоар и смяташе, че тази жена трябва да бъде обявена за светица, а Марта (ако я притиснеха) заявяваше, че женското движение е «объркало нещата». Тя купуваше бельото си само от «Маркс енд Спенсър», защото предлаганите от тях артикули бяха «красиви и с невероятно добро качество». Най-изкусителното бельо в чекмеджето иМ беше един изрязан сатенен сутиен в прасковен цвят в съчетание с бикини в същия цвят. Елайза изразходваше времето и доходите си в «Ажан Провокатьор», където дързостта иМ направо се развихряше.
Но двете наистина се боготворяха.
Имаха обши спомени, които създаваха дълбока връзка помежду им. Марта и Елайза познаваха всяка подробност от детството на другата. Знаеха кои пуловери са боцкали, кои чорапи са се смъквали, знаеха каква е била косата на любимата кукла на другата (тази на Марта имаше копринена коса, а на куклата на Елайза се бе сплъстила, след като си бяха играли на фризьорки, използвайки брашно и препарат за миене на съдове). Елайза помнеше писъците на Марта, когато бе изгоряла на слънцето — цяла вечност преди правителствената кампания, насърчаваща майките да мажат децата си със слънцезащитен крем с фактор 50.
Изгарянето беше толкова жестоко, че дори допирът на чаршафа бе мъчителен за чувствителната иМ кожа. Елайза плака, докато гледаше как полагат сестра иМ във вана с успокоителен лосион. Точно както бе плакала и Марта, след като играта им на цирк се бе объркала и Елайза в крайна сметка се озова гипсирана в болницата.
Двете заедно за пръв път бяха опитали «Спейс Дъст» и «Ориндж апъл», розовия млечен шейк на «Нестле». «Ейнджъл Дилайт» и хрупкавите палачинки на «Финдъс». Бяха хващали с уста висящи ябълки, бяха яздили магарета, строили пясъчни замъци, бяха се карали заради куклите «Пипа» и за избора на телевизионна програма, бяха крещели възторжено за Пол Йънг и Ник Кършоу (вероятно това бе последният път, когато Марта бе удостоила с внимание света на поп звездите). Заедно вярваха и престанаха да вярват в Дядо Коледа, а това бе връзка, която не би могла се разруши от нещо толкова тривиално като невежество по отношение на модерната клубна сцена.
Елайза не разбираше защо някои може да поиска да стане държавен чиновник. Марта пък нямаше никаква представа какво прави един редактор на музикални видеоклипове, но въпреки това обичаше да слуша за лудориите на сестра си. Елайза се срещаше с толкова интересни хора, с манекени и дисководещи, с писатели и комици. Не че имената им говореха нещо на Марта (положение, което не се улесняваше особено от факта, че Елайза рядко споменаваше нечие име два пъти). Освен това тя ходеше на толкова интересни места — все цъфваше в някои нов клуб или ресторант. Марта със сигурност не би искала да смени мястото си с това на сестра си, но трябваше да признае, че животът иМ наистина изглежда привлекателен и бляскав. Разбираше защо на Елайза това иМ допада…
