— И това знам. — Тихо подсмръкна и се надяваше той да не чува разбитото иМ сърце и писъците на душата иМ.
— Малка мис Е, знаеш ли всички причини, поради които не се получи?
— Да, знам ги. — Главата иМ уморено се въртеше, прогонваше ги, а след това признаваше, че няма как да ги избегне.
— А можеш ли да се сетиш за една причина да се получи? Само една?
Разговорът им беше прекъснат от съобщение по високоговорителя: «Последно повикване за полета на «Бритиш Еъруейз» БА 0179 за Ню Йорк».
Марта чу съобщението, така че би трябвало и той да го е чул. Джак не му обърна внимание. Ако не внимаваше, щеше да забави самолета. Тя се опитваше да възпре риданията си, но в съзнанието иМ нахлуха образи, които заплашваха да разколебаят решимостта иМ. Видя как двамата танцуват в кухнята, преструвайки се на Адам Ант, и как танцуват във «Фабрик», преструвайки се, че са страшно готини. Спомни си за шоколадовото сърце и за остроумията. Спомни си как Джак правеше самолетчета от хартия, къпеше децата, сменяше водния филтър, караше зимни кънки. Мисълта, че трябва да се откаже от тези спомени иМ причиняваше толкова силна болка, че тялото иМ сякаш бе в преса. Имаше чувството, че ще запищи.
— Само една — изхълца тя.
— Коя е тя, миличка? Коя е причината? — неистово попита Джак.
— Повикване за пътуващите с полета в деветнайсет и петдесет на «Бритиш Еъруейз» за Ню Йорк. Моля, веднага се насочете към портала за излизане.
«Разкарай се» — помисли си Марта. Имаше предвид досадната говорителка, не любовта на живота си.
— Миличка, чуй ме, напоследък ми изреди много причини защо не може да се получи. Можеш ли да ми кажеш само една, поради която ще се получи? Само една.
— Обичам те, Джак, обичам те и без надежда сърцето ми ще се пръсне. — Вече ридаеше по-силно. Боже, беше такова дете. Понякога иМ се струваше, че през тези месеци не беше научила нищичко.
— И аз те обичам, малка мис Е. И палавите ти деца, и объркания ти живот. Обичам ги.
Марта усещаше, че и той може всеки момент да се разплаче.
— И това знам.
«Повикване за господин Джак Хоуп, пътуващ с полета в деветнайсет и петдесет БА 0179 за Ню Йорк. Моля, веднага се насочете към портала за излитане.»
— Викат ме.
— Знам…
— Трябва да вървя.
— Знам.
— Но, Марта…
— Какво?
— Ще се върна.
— Това реплика от някакъв проклет филм ли е?
— Не… Всъщност, да, Арни. Обаче това са и мои думи, миличка…
Марта се върна в дневната. Влизането иМ бе посрещнато с откос от объркани въпроси. Явно всички знаеха кой се е обадил и се бяха опитвали безуспешно да не подслушват.
— Какво ти каза — попита госпожа Евъргрийн.
— Всичко наред ли е? — попита господин Евъргрийн.
— Е? — попитаха Елайза и Грег.
— Джак ли беше? — попита Матю.
— Каза, че ще се върне — усмихна се Марта.
— Ура! — заподскача на място госпожа Евъргрийн, Матю заликува, а Мейси, която вероятно почти не разбираше какво става, но се зарази от вълнуващия момент, започна да се киска и да отмята глава назад, а от гукането иМ Марта също изпита желание да се засмее. Не знаеше какво да направи. Смееше се и плачеше едновременно. Дори господин Евъргрийн явно изпита облекчение.
За щастие, Елайза поддържаше връзка с действителността.
— Кога? Кога ще се върне? — попита тя.
— Елайза, стига — меко каза Грег. Сложи ръка върху тази на Елайза, като че физическото възпиране можеше да спре острия иМ език. Само че предпазливостта му бе закъсняла. Думите бяха изречени и злото бе сторено. Настроението се развали.
— Не каза — призна Марта.
— Изненада, скапана изненада.
— Но аз му вярвам.
— Ще престанеш ли с това доверие! Да, може да се върне, когато Матю завършва гимназия или пък някой трябва да заведе Мейси до олтара. Може дори да се върне по-скоро. Може да се върне, след като е изчукал още няколко жени в Ню Йорк, обаче може и да не се върне, защото е срещнал някоя, която много му харесва, и е решил да остане.
— Не би постъпил така.
— И защо не? Не е достатъчно просто да каже, че ще се върне. На теб ти е нужен сега. Имаш нужда от него да ти помага с децата, да ги подхвърля във въздуха, а те да пищят от удоволствие. Имаш нужда да ги помага с тежките пазарски чанти. Имаш нужда от него, за да те обслужил — ти си на трийсет, в разцвета на половата си зрялост. Извинявай, татко. — Елайза си даде сметка, че сигурно баща иМ си мечтае земята да се разтвори и да го погълне. Не беше чувал дъщерите си да говорят за секс, откакто морските им свинчета бяха родили. Тогава Елайза беше на осем и беше направо очарована. — Имаш нужда от него, за да се оправя с данъка на колата ти.
— Мота и сама да правя всичко тона. Е, освен да се обслужвам — призна Марта. — Извинявай, татко.
— Знам, че можеш, Марта, но не искам да се налага да правиш тези неща сама. — Елайза стоеше на вратата между кухнята и дневната. После тежко се отпусна на един стол и каза: — Ако те обича, трябва да е тук, до теб.
Тя цялата трепереше. Искаше повече за сестра си. Марта заслужаваше повече.
— Не мога да го накарам, Елайза. Не мога да го принудя. Дори не искам да го правя. Това не е любов.
— Но какво ще правиш? — Тя наистина искаше да има някакво решение.
