Марта кимна и отчаяно се опита да запечата името в паметта си. Съзнаваше, че е безнадеждно пияна, но не искаше да го обиди, като забрави името му, поне не през следващите двайсет минути.
— А ти си?
В този момент иМ се прииска родителите иМ да я бяха я кръстили Скарлет.
— Марта.
— Много необичайно — светкавично изкоментира той.
— Ужасно е, нали? — изкиска се тя. — Мразя го.
— Е, миличка, а как е фамилното ти име?
— Евъргрийн — съобщи Марта моминското си име, без дори да се замисли, че всъщност все още се казва Уест.
— Тогава ще те наричам малката мис Е.
«Малката мис» — помисли си Марта. Харесваше иМ.
Малката мис Е и Джак си говориха през цялата вечер. Разказаха живота си един на друг. Задаваха си обичайните въпроси: любими цветове, предпочитана музика, магазини, от които купуват дрехите си, фактът, че като малък Джак бе издраскал с пергел името
— Кой филм предпочиташ — «Старски и Хъч»[13] или «Царете на хазарта»[14]?
— «Царете на хазарта»?
— Честно?
Да, показват повече цици и голи задници.
— Точно така.
Каза му, че слуша Били Холидей, въпреки инструкциите на Елайза да подметне за «Кемикъл Брадърс» и за «Фрийстайлърс», ако стане дума за музика. Призна му, че харесва Пол Йънг, след като явно бе по-приемливо да признае, че си пада по някой от «Спандау Балей». Каза, че в момента любимият иМ цвят е зеленият, защото бил символ на независимостта и на оздравяването, но обикновено предпочитала синьо или сребристо. Каза, че има две деца и че е пред развод, което обобщаваше всичко. Зачака го да иМ каже, че отива до тоалетната. Приятно бе да пофлиртуват, но сега, след като бе изплюла камъчето, всичко щеше да приключи. Още преди да е започнало. Очакваше той да изчезне.
Обаче не стана така. Той просто каза:
— Ами… «Блу Питър» или «Магпай»?
— «Блу Питър».
— Аз също. «Моркъм и Уайз»[15] или «Двамата Рони»[16]?
— А, трудно ми е да кажа. И двата бяха добри, но от различно време. Не съм съвсем сигурна, обаче май предпочитам «Моркъм и Уайз».
— И аз смятам така — ухили се Джак Хоуп. Поигра си с въображаеми (вероятно застанали накриво) очила. Марта също му отвърна с усмивка. Не помнеше кога някой бе искал мнението иМ и бе изслушвал отговорите иМ. Чувстваше се фантастично, освободена. Имаше усещането, че разговаря с някоя от добрите си приятелки или с Елайза, а не с мъж. Не виждаше нищо нередно да му го каже и без всякакви усилия да премине от тривиалното към удивително интимното. Той иМ разказа за семейството си, за майка си, която го бе разочаровала, и за забележителния си баща. Разказа иМ за първата и за последната си любов. Тя се запита дали той се държи толкова интимно и открито с всички — надяваше се да не е така. Надяваше се по някакви начин да е успяла да отключи нещо в него. Попита го дали е така. Не беше. Той бе открит и честен с всички.
— Защо не? — Честността бе нещо важно за Джак. Разговорът започна да плува пред очите на Марта. Не беше съвсем сигурна какво казва, но сигурно бе очарователно. Или поне интересно. Джак явно бе заинтригуван. А всичко, което казваше той, беше забавно, умно и смешно. Не беше сигурна как точно започнаха да се целуват. По-вероятно тя го бе помолила да я целуне. Съвсем просто. И смело.
Той целуваше превъзходно.
Устните му бяха твърди и нежни. Изкусни, пасваха си.
Не беше сигурна в кой момент я вдигна. Съвсем буквално. Вдигна я неочаквано и тя обхвана тялото му с крака като Джулия Робъртс в един филм. Накара я да се почувства толкова крехка, съвсем като момиченце. Подхождаха си. Намираха се в някакъв клуб, целуваха се и си подхождаха. С него се чувстваше като филмова звезда.
— Ти не пиеш ли? — попита Марта, съзнавайки ясно, че тя пие достатъчно и за двамата.
— Не.
— Ще шофираш ли?
— Да, но не затова не пия. Никога не пия.
«Алкохолик е» — каза си и веднага се зае да преценява дали е достатъчно силна да се справи с подобно нещо, защото ако този мъж беше алкохолик и имаше нужда от някого, който да е достатъчно силен, за да му помогне да се справи с това, искаше да е тя.
— Алкохолик ли си? — попита Марта. Беше твърде пияна, за да увърта или да се замисли дали въпросът иМ не звучи нахално.
— Всички ми задават този въпрос.
Тя се засегна. Не искаше да бъде като всички. Само че той явно не се бе обидил:
— Не, не съм. Просто вкусът не ми е приятен.
Откога думата «вкус» звучеше толкова секси?
Всичко, което знаеше, би трябвало да я накара да се въздържи от следващия си ход. Възпитанието иМ, сегашното иМ положение, месните новини, правилата. Не биваше да приема поканата му да я откара вкъщи. Със сигурност не трябваше да предлага да си намерят местенце, на което да спрат. Със сигурност не трябваше да му прави свирка. Но какво да направи? Не можеше да допусне животът просто да се изниже покрай нея — паметник на пропуснатите възможности.
Може би алкохолът иМ вдъхваше смелост. А може би бе съзнанието, че винаги бе играла по правилата, а докъде я бе довело това? Както и да е.
