Членът му миришеше на чисто. Той самият миришеше на чисто. И беше красив. Голям, прекрасен, прав, силен, симетричен. Марта винаги бе смятала, че пенисите изглеждат доста глупаво. Имаха странна форма и грозни цветове — но неговият беше истинска наслада. Самият той беше наслада.
Вдигна глава с изцапана със сперма и със слюнка буза, но се чувстваше чиста. Не се почувства изцапана, както би могло да се очаква, като се има предвид, че беше доста пияна, че бе на трийсет и две години и се намираше в някакъв автомобил на по-малко от километър от дома си.
Вярваше му.
Той я закара. Къщата беше притихнала и Марта изпита необяснимо облекчение, че Елайза си е легнала. Не иМ се говореше с никого. Искаше само да си легне и да сънува.
С мъка отвори очи и с учудване установи, че слънцето напира зад пердетата. Беше декември, небето не трябваше ли да е сиво? Раздвижи глава — не я болеше. Не трябваше ли да има махмурлук? Не трябваше ли първата иМ мисъл да я изпълни с неописуем ужас, към който бързо да се добавят срам и разкаяние?
Никакви подобни признаци.
Марта изпъна ръце и крака. Божичко, беше си легнала гола! Пресегна се, взе пижамата си и едва бе успяла да дръпне горнището над главата си и да намъкне долнището, когато Елайза, Матю и Мейси нахълтаха в спалнята иМ.
— Стани и се усмихни! Донесла съм ти чаша чай и много се надявам да се чувстваш ужасно. — Елайза подаде Мейси на сестра си и постави чашата с чая на нощното шкафче. Матю скочи върху леглото, едва не преобърна чашата и се пъхна под завивките до майка си и сестра си. Елайза вече беше облечена, обаче не можа да устои, затова също се покатери на леглото в половината на Майкъл — поне Марта все още я наричаше така.
— Добре ли прекара?
— Много, благодаря.
— Така си и помислих. Знаех си, че ще ти хареса да излизаш. Кога се прибра? Трябва да е било много късно, защото гледах някакви филм по «Скай» докъм три.
— Да, струва ми се, че беше към четири.
— Че какво прави до това време? Да не би да отидохте у Клеър за по едно питие?
— Не.
— Какво тогава?
— Няма да повярваш.
— Опитай.
— Бях в Холанд Парк и правих с-в-и-р-к-а — изрече думата по букви, макар че Матю нямаше откъде да знае какво означава.
— Какво? — Елайза рязко се изправи и този път чашата с чая наистина полетя. Засуетиха се за салфетки, попиха течността. — Шегуваш се, нали?
— Не.
— Кой е той? Познавам ли го?
— Не. Вчера се запознахме.
— Мамка му, Марта! — Замисли се какво да каже. Беше сигурна, че сестра иМ изпитва угризения и унижение, затова не искаше да е твърде сурова, колкото и смаяна да бе. — Виж, не се тревожи, Марта. Много хора правят глупости, когато са пияни. Пиши го в графата «житейски опит» и не му мисли много, че е било унизително.
— Не се чувствам унизена.
— Сигурно се мразиш. Това е също толкова лошо. Не му мисли много и не се мрази.
— Не се мразя.
— Така ли?
— Не, прекарах великолепно — увери я тя и се усмихна, тъй като си припомни как Джак я вдига и как тя се притиска към него. «Дръзка маймунка» — бе иМ казал той. Беше внушителен, красив, голям, всъщност
Елайза впери поглед в сестра си. Не можеше да реши как да реагира. На лицето иМ бяха изписани смесица от смайване, удоволствие и гняв. Марта не би трябвало да прави подобни неща. Елайза не мислеше за себе си като за човек, който се противопоставя на промените. Но подобно поведение от страна на Марта бе наистина странно. Тя искаше всичко да се върне постарому — а това не беше постарому. Или пък беше? Ако си припомнеше дните, прекарани в училище, сестра иМ доста се бе понатискала по време на танците, организирани в църквата. Двете се криеха в спалнята си в събота сутрин, ядяха препечени филийки, пиеха чай, не обръщаха внимание на родителите си и си разказваха за целувките с език.
Но с език, не с член.
— Е, какъв е той? — промърмори.
— Много е мил.
— Много мил ли? Звучи ужасно. Искам подробности.
Марта взе да усуква — вдигна Матю от леглото и го настани на пода с един пъзел. Нямаше мърдане. Не само беше отвикнала от официалната практика да си разказват всичко, но и бе забравила, че трябваше да опише този тип и срещата си с него до най-малките и ужасни подробности. Обаче не беше в състояние да го направи — а дори да можеше да го опише, едва ли някой щеше да иМ повярва.
Той беше божествен.
Съвършен.
Мъж, за каквито се разказва само във филмите или в книгите. Не беше истински.
Погледна Елайза и се зачуди откъде да започне. Сестра иМ чакаше, лицето иМ бе пламнало от нетърпение и възбуда.
— Ами, трудно е да се каже точно.
— Започни от външния му вид — как изглежда?
— Божествен, съвършен. Като герой от книга или от филм.
Марта се ухили широко, просто не успя да се въздържи. Елайза помръкна. Кимна и се опита да се усмихне насърчително, обаче Марта забеляза как в погледа иМ се прокрадна предпазливост.
