— Какво? — сърдито попита тя.
— Нищо, нищо. Продължавай.
— Защо изглеждаш толкова притеснена?
— Не съм.
— Напротив. — Марта целуна дъщеря си и разсеяно я погъделичка с пръст по крачето. Мейси засия.
— Ами, мъже като във филмите и книгите просто не съществуват. Няма такива. Точно затова си купуваме книгите и ходим на кино, за да видим мечтите си осъществени — заяви Елайза. Съжаляваше, че тя трябва да съобщи тази новина на Марта. От друга страна, все никой трябваше да го направи. Сестра иМ беше като агънце, понесло огромна табела «Ела, изяж ме», и се канеше да влезе в леговище на лъвове.
— Е, Джак е такъв. Той изглежда великолепно, тялото му е направо смъртоносно, откровен е, облича се добре и е много мил — не се предаваше Марта.
«Направо смъртоносно ли» — помисли си Елайза. Това ли бе изрекла сестра иМ току-що?
— Откъде знаеш, след като току-що сте се запознали?
— Не знам откъде, просто знам.
— Умее ли да танцува? — опипа почвата Елайза. — Да, божествено, обаче не пие.
— Виждаш ли, винаги има по някакъв дефект. Как така не пие? Да не е алкохолик?
— Казва, че не е — подразни се Марта не само защото тази мисъл бе споходила и нея. — И какво ако е? — предизвикате попита.
Сестра иМ само изви вежди.
— Значи е от типа «моето тяло е моят храм», така ли? Не пие, понеже в алкохола има много калории. Чалнат на тема здраве.
— Просто не му харесва вкусът на алкохола — въздъхна Марта. Много иМ се искаше Елайза да не е толкова твърдо решена да я залива с ледена вода. — Виж, прекарах страхотна нощ. Това е всичко. Не съм смазана от чувство за вина или от срам. Не се чувствам омърсена или порочна. Просто преживях нещо страхотно. Нали ти ми каза да рискувам?
— Имах предвид да си купиш кожена пола, а не да правиш свирки на публично място на напълно непознати мъже.
— Не го чувствам като непознат.
— Но е такъв. Можеше да е някой убиец.
— Не е.
— Той няма да те уважава.
— Струва ми се, че ме уважава.
— Толкова си наивна.
— А ти си толкова недоверчива.
— Няма да ти се обади.
— Ха, ха, точно тук грешиш! — Протегна се, намери мобилния си телефон и ликуващо го вдигна. Беше получила съобщение със следния текст: «Здравей, прекрасна. Да се видим по-късно?».
Сестра иМ се изуми. Освен това не можеше да повярва, че Марта е успяла да осъществи операцията по размяна на телефонните номера и да се ориентира в менюто на мобилния си телефон.
— Няма да се омъжвам за него, само ще се размотаваме — защити се Марта.
«Ще се размотаваме.» — Тя не размотаваше нищо, освен кълбото с конците.
— Е, трябва да призная, че много бързо се учиш — каза Елайза. — Матю, Мейси, хайде да оставим майка ви сама, ще отидем да закусим.
Тя стремително напусна стаята — жалко, че не носеше една от онези широки поли с тюл, за да подсили ефекта.
Марта не очакваше, че сестра иМ ще реагира така. В крайна сметка беше чувала безброй нейни разкази за подобни подвизи, но никога не си бе позволявала да я съди, макар понякога да иМ се бе искало. Елайза твърдеше, че няколко подходящи еднократни свалки вдъхват самочувствие. Тя не беше жена, която смята, че подобни неща те омърсяват. Марта се вбесяваше най-вече, защото съзнаваше, че тук не става дума дали Елайза одобрява, или не поведението иМ от морална гледна точка — знаеше, че възраженията иМ са плод на загрижеността иМ. Сестра иМ не смяташе, че тя би могла да се справи с подобно нещо, не смяташе, че е достатъчно опитна, защото сексът беше неин специалитет, не на Марта. «Що за снизходително отношение — помисли си тя, — аз съм раждала два пъти, разбира се, че аз водя. Освен това съпругът ми току-що ме напусна — няма опасност някой да разбие сърцето ми, то вече се разпадна. В безопасност съм.»
25.
Ще гледаш ли децата тази вечер? — попита Марта Елайза.
Вече час събираше смелост да зададе този въпрос. Беше нахранила децата, бе ги изкъпала, така че нямаше да е трудно да ги наглежда, а и Елайза по принцип нямаше нищо против да иМ помага. Всъщност нали точно тя я подтикваше да излиза по-често? Само че я обземаше подозрението, че сестра иМ няма да одобри плановете иМ.
— Защо? Къде отиваш? — попита Елайза, без да вдига поглед от списанието си.
Марта я познаваше твърде добре и знаеше, че цялото иМ внимание не е насочено към статията.
— Ще излизам с Джак, ако нямаш нищо прогни, мамче. — Опита се да се пошегува с настойническото поведение на по-малката си сестра, но всъщност то я подразни. Дръпна завесите, за да остани навън зимната нощ и да скрие щастливата семейна сцена. Матю си играеше кротичко с влакчето си, а Мейси пиеше млякото си. Марта се наведе, за да вдигне дъщеря си и да я гушне. Вдъхна аромата на току-що измитата иМ коса, най-скъпия парфюм. Калвин Клайн не би могъл да бутилира такова ухание.
— Вече си приела, така ли? — раздразнено попита Елайза.
— Не, казах евентуално, но преди това трябва да проверя дали можеш да гледаш децата — отвърна Марта търпеливо.
И послъга.
Вече бе обещала на Джак. Беше преценила, че сестра иМ едва ли ще излиза някъде в понеделник вечер и ще бъде свободна да гледа децата.
— Значи си му казала, че имаш деца? — предизвикателно попита Елайза.
— Да.
