— Виж, Марта, не искам да бъда жестока, обаче… — Обаче щеше да бъде жестока, Марта просто го знаеше. —… изглеждаш страхотно и винаги си била много мила, обаче, скъпа, има много красиви момичета, стотици, а мъжете рядко си падат по милите жени.
Уф! Марта не искаше да пита, обаче знаеше, че трябва да го направи:
— А по какво си падат мъжете?
— По страхотните цици. По предизвикателството. По Кайли Миноуг.
Марта сведе поглед към своите цици. Малки, но добре оформени, беше най-хубавото определение, на което можеше да се надява.
Смяташе, че Елайза се е изразила пределно ясно, но според сестра иМ явно се налагаха още обяснения:
— Знам, че твърдят, че няма смисъл да са по-големи от една шепа, обаче и двете нямаме дори такова. Освен това ти не си Кайли — дори не можеш да пееш, а що се отнася до предизвикателството… — Млъкна, като че ли нямаше какво повече да се добави.
— Кажи — настоя Марта, защо аз не съм предизвикателство?
— Марта, ти си на разположение. Грижовна си и си предсказуема. Това да ти звучи като предизвикателство?
— Няма да играя игрички. Не съм такава. Освен това сигурно ще загубя.
Елайза погледна към сестра си и още веднъж оцени положението като ужасно. Марта не би трябвало да се развежда, не беше достатъчно брутална, за да си проправи път в джунглата на срещите с мъже. Ясно беше, че Джак ще я направи на кайма, беше само въпрос на време. Макар Марта неведнъж да бе твърдяла, че Джак е само за развлечение, явно си падаше по него. Здравата.
Освен това беше ясно, че Елайза си губи времето, като се опитва да я убеди да биде предпазлива. Не искаше да иМ разваля удоволствието, просто се тревожеше за Марта.
— Добре тогава, щом настояваш да продължаваш с тази връзка — произнесе думата така, както повечето жени произнасят порнография, — поне направи усилие да го разбереш, да си дадеш справедлива възможност. — Марта беше цялата в слух. — Мъже като Джак…
— Какво имаш предвид с това «мъже като Джак»?
— Мъже като Джак изглеждат прекалено добре за собственото си добро.
Елайза не бе възнамерявала да стане така, но коментарът иМ само разпали сестра иМ още повече. Тя цялата настръхна от гордост.
— Мъже като Джак обичат да си планират нещата — продължи Елайза, — така че трябва да направиш всичко възможно да заемеш важно място в мислите му. Така да се каже, да има лесен достъп. Конкуренцията навън става все по-жестока, Марта. Трябва да се откъснеш от сивата маса.
Марта остана с впечатлението, че Елайза се упражнява за кампания за събиране на средства за музикален клип.
— Какво искаш да кажеш?
— Трябва да бъдеш първата и последната жена, за която си мисли той всеки ден.
— И как да го постигна?
— А, не знам, мисли творчески. — Погледна към часовника в кухнята. — Закъснявам за работа, ще говорим довечера. — Елайза целуна племенника и племенницата си и изпрати въздушна целувка на Марта. — Помисли си, излез от клишето.
Вратата се захлопна зад гърба иМ.
34.
— Какво си направила?! — попита Елайза. Беше ужасена и просто не бе в състояние да го скрие.
— Ами нали ми каза да се откъсна от сивата маса и да заема важно място в мислите му — защити се Марта.
— Но, Марта, изпратила си съвършено погрешни сигнали.
— Така ли?
— Божичко, ти си тежък случай! — Загледа се в таблицата на е рана на компютъра си. Цифрите започнаха да се сливат пред очите иМ. Прииска иМ се да не е вдигала телефона. — Да. Те не са деца, Марта. Мамка му, шоколадово десертче? Защо просто не изпрати някой брой на «Беано»[17] и бебешки кърпички «Джонсън», та да приключиш цялата работа? Не трябва да гледат на теб като на майка, а да те възприемат като развлечение.
— Но аз съм майка, освен това идеята ми се стори забавна. Нали знаеш онова палаво сладостно настроение, в което човек изпада в петък. Е, днес е петък.
— Всичко си провалила. Прецакала си се. Вече никога няма да го видиш и да го чуеш.
Огромното и непростимо престъпление на Марта беше, че се е отбила в офиса на Джак и е оставила три десертчета «Крънчи» на рецепцията. Едно за него и по едно за колегите му Дейв и Дрю. Бе увила шоколадовите десертчета в кафява хартия, беше вързала пакетчето с черна панделка и го бе надписала «Спешно». Без бележка. Остана много доволна от себе си. Костваше иМ известни усилия да не сложи бележка, но реши, че така ще биде по-загадъчно.
Доставката на шоколадовите десертчета не беше съвсем необмислен жест. Първо, защото наистина бе петък следобед и Джак щеше да се отбие при нея. Беше толкова развълнувана, че през целия ден бе обзета от това палаво усещане. (Честно казано, изпитваше го вече цял месец.) Странното бе, че не само тя мислеше така. Джак иМ беше изпратил съобщение по мобилния телефон, че е обзет от палаво и сладостно петъчно настроение. Освен това той учудващо и ужасно много обичаше сладко.
Друга причина бе твърдението на Елайза, че е предсказуема. Това я жегна.
Така се стигна до шоколадовите десертчета.
