— Много съобразително, миличка. Добре, че си се сетила — похвали я Джак и попита: — Искаш ли да се отбия?
Джак пристигна в дома на Марта половин час след тона. Донесе вечеря, усмивката и сексапила си. Тя му отвори вратата и той изобщо не си губи времето с празни приказки. Не можеше да каже нищо, за да я утеши. Вместо това обхвана лицето и с ръце и я целуна. Наистина я целуна. Ръцете му обгърнаха цялата иМ глава. Уплаши се, че може да се изгуби в тях. Отвори очи и видя, че той не е затворил своите, гледаше я така, сякаш тя бе от огромно значение. Жизненоважна. Захапа ухото иМ, при което по гърба иМ се развихри електрическа буря, премина през задника иМ, отдолу и после вътре в нея. Той отдръпна ръка от брадичката иМ и я постави върху гръдта иМ, а след това силно, но нежно потърка зърното между палеца и показалеца си.
Устните му не се откъсваха от нея, докато я възбуждаше, след това я обсипа с множество леки и приятно болезнени ухапвания. Без да я съблича и без да иМ позволи да помръдне, я доведе до оргазъм. Марта дишаше тежко, сърцето иМ биеше учестено, гръдта иМ порозовя, бельото иМ беше мокро. Свърши веднъж, след това втори и трети път. Това иМ помогна. Съзнанието иМ беше преизпълнено с миризмата на секс и с усещането за пулсиращата в гениталиите иМ кръв, а това иМ помогна да забрави за изгубените пластмасови кутии, за изгубения съпруг и за изгубеното си семейство. Той свали джинсите и блузата иМ. Тя се движеше бързо и безсрамно, разсъблече го, след това захвърли и дантелените си бикини. Стояха голи в кухнята и в прегръдките си и се целуваха, след това продължиха да се целунат.
Хората все иМ повтаряха, че разводът е като смъртта, че трябва да тъгува, че е нормално да се чувства объркана, тъжна и сърдита. Марта не знаеше дали това е правилно, всичко, което искаше, е да се чувства жива. С всеки прекрасен тласък се усещаше озарена, развълнувана, будна. Той я вдигна и тя обгърна кръста му с крака. Насочи го към кухненската маса, за да се облегне на нея вместо той да поема цялата иМ тежест — не че за него имаше значение, тя бе лека като перце. Притискаше я все по-плътно към себе си и всеки път проникваше малко по-дълбоко, по-бързо и по-силно. Държаха се като животни, които не можеха и никога нямаше да се наситят едно на друго. Чукаха се страстно, често и с огромна надежда и нежност. Беше момиче, след това жена, а сега отново беше момиче.
Февруари
33.
Марта завинаги щеше да запомни този февруари като слънчев. Което беше странно, защото февруари обикновено е мрачен и вял. Тази година всяка сутрин я поздравяваше синьо небе, огряно от ярко зимно слънце. Носеше много жълто и се усмихваше твърде често, макар че Елайза непрекъснато иМ задаваше въпроси: «Нали знаеш, че няма такова нещо като идеален мъж?». Марта смяташе, че всъщност от нея не се иска да отговаря, затова не го и правеше. Мълчанието иМ предизвикваше сестра иМ да настоява: «Ти наистина мислиш, че той е съвършен, нали?» с тон, от който ставаше ясно, че правилният отговор, поне що се отнася до нея, няма да е «да».
— Почти — предизвикателно отговори тя, мажейки с масло филията на Мейси. Дъщеря иМ взе филията, подържа я около две секунди и я запрати на пода. Разбира се, по силата на закона за всеобщата гадост, филията се приземи с намазаната страна надолу.
— Божичко! — засмя се Марта, намаза втора филия и иМ я подаде. Дребните глупости като размазано по килима масло вече не я разстройваха. През първите няколко седмици, след като Майкъл я напусна, се разплакваше дори ако разлееше мляко. Гневните изблици на децата почти я изваждаха от релси. Ако някое от тях паднеше и си ожулеше коляното, не се знае кой плачеше повече — Марта или детето. Грижите за Матю и за Мейси се бяха оказали огромно предизвикателство, за което не беше подновена. А сега да ги храни, да ги утешава, да ги обича и да ги защитава отново бе станало съвсем лесно.
Или поне възможно.
Забавленията иМ с Джак иМ се отразяваха добре. Чувстваше се значима.
Непрестанното заяждане на Елайза дори не стигаше до нея, макар понякога да иМ се струваше, че сестра иМ е превърнала в смисъл на живота си да помрачава ликуването иМ.
— Джак е направо неуморим. Питам се дали може да издържа двайсет и четири часа на денонощието седем дни в седмицата? — попита Елайза. Преглътна последната лъжица с овесени ядки, след това веднага се разхвърча из кухнята и се зае да прибира нещата, които щеше да вземе със себе си на работа.
Възможно ли бе един ден постоянното бъбрене да се стори на Марта толкова дразнещо, колкото бе отчужденото мълчание на Майкъл. Не, не можеше да си го представи. Сестра иМ грешеше.
— Нали ти каза, че съвършени мъже не съществуват? Ако е така, Джак трябва да има някакъв недостатък, а ако единственият му недостатък е, че е толкова енергичен, значи нещата не са много зле — разсъди Марта. — Освен това аз не искам да прекарвам с него двайсет и четири часа на денонощието седем дни в седмицата.
Странно защо не се почувства неловко, когато употреби тази фраза от един юношески филм.
