— Защото не може просто да се отбиваш за едно чукане, след като кръчмите затворят. Приключих с това. Твърде стара съм за него. Заслужавам нещо повече. И да, наистина ти изпратих шоколадово десертче и това може да означава нещо повече от факта, че знам за слабостта ти към сладкото, обаче можеше поне да ми се обадиш и да кажеш, че нещата се развиват твърде бързо за теб. Но да ме пренебрегваш и да се надяваш, че ще се разкарам, е равносилно на страхливо бягство. — Най-сетне спря, за да си поеме дъх.
— Десертче ли? Бягство? За какво говориш. Нали ти обясних за рождения ден на Филип? Казах ти, че ще дойда доста късно.
— Моля?
— Казах ти, че съм обещал отдавна и няма да успея да се измъкна рано. Предупредих те, че не е добра идея да се виждаме тази вечер, обаче ти въпреки това настоя да мина.
— Така ли?
— Ако не ме лъже паметта, беше доста настоятелна.
Тя смътно започнала си припомня разговора, който бяха водили в сряда вечерта.
— О, мамка му, мамка му, мамка му! — изруга. Смяташе, че това обяснява положението. Беше казала, че няма нищо против. «Върви на празненството, ще се видим по-късно.» Засмя се отчасти от облекчение, отчасти от смущение.
— Мисля, че говорихме за това, след като беше пийнала една-две чаши вино — допусна Джак.
Марта усети облекчение и в неговия глас, а това я изпълни с желание да размаха щастливо ръце. Не си направи труда да отрича за виното, истина беше. Направо беше неспасяема, като пийнеше.
Мамка му! Ама че женски глупотевини.
— Ужасно съжалявам — каза, защото беше точно така. Наистина ужасно съжаляваше. Цялото това мъчение за нищо. — Съвсем бях забравила, че така се разбрахме. Мислех си, че е заради шоколадовите десерти.
— Заради кое?
— Мислех, че това те е… отблъснало. Че аз… — Наистина не знаеше какво да каже. Всичко иМ се струваше толкова глупаво. Самата тя изглеждаше глупаво.
— А, да, десертите. Много смешно. Благодаря.
— Харесаха ли ти?
— Много. Здравата ме разсмя, малка госпожице Е.
Знаеше си. Знаеше си. Светът беше чудесно място. Нямаше от какво да се плаши. Пред нея бяха отворени всякакви възможности. Трябваше да има доверие в него. Трябваше да му вярва, да се надява, да се доверява и да го обича, а не да го зачерква като останалите, защото той не беше дори на същото платно и заслужаваше това уважение и възможност. Светът също. Марта нямаше да бъде жестока.
— Имаш право, сега си спомням. Боже, много се срамувам. Ужасно съжалявам.
— Много ме разстрои, момиче. Какво беше това снощи? Защо ме заряза? Къде сбърках?
— Бях забравила. Боже, много съжалявам!
Значи си е мислел, че тя го е зарязала.
— Радвам се, че се върна, прелестна мис Е. — Джак се усмихваше. Долавяше го по гласа му, защото той веднага иМ прости. Разбираше грешката и несигурността иМ. — Марта, искам да не забравяш едно нещо. Едно-единствено нещо. Няма да направя нищо, с което да те нараня. Всъщност ще сторя всичко по силите си да те направя щастлива и ще се постарая да се забавляваш колкото може повече. Аз съм открит човек. Ако променя мнението си, ще ти го кажа. Няма просто да не се появя.
Марта му повярва. Въпреки популярните романи, които твърдяха противното.
— Работата е там, че ми харесва да бъдеш част от живота ми. Животът ми е по-хубав с теб, отколкото без теб.
— Точно това си мисля и аз цял ден — каза тя.
36.
За пръв път от години Марта се вълнуваше за Деня на Свети Валентин. Изгаряше от радостна възбуда. Дали щеше да иМ изпрати картичка? Вероятно, защото няколко пъти иМ спомена за Деня на Свети Валентин. Така че сигурно възнамеряваше да го празнува. Тя не можеше да повярва и в това, че във Великобритания има мъже, които си спомнят четиринайсети февруари и нямат нужда от подсещане. Във всички магазини, в които бе разгледала картичките, шоколадовите целувки и шоколадовите пишки, откъдето беше купила фойерверките с форма на сърце и сериозно се бе замислила дали да не купи една кадифена маска за очи, беше видяла други жени, които разглеждаха стоките, а не мъже. Жените размишляваха, разглеждаха и накрая купуваха картичките. Жените вземаха красиви малки кутийки с бонбони, които всъщност предлагаха сънища.
Докато избираше подаръка си за Деня на влюбените, Марта се затваряше с другите жени. Сравняха покупките си и си разказваха как са разглеждали витрини, оформени с червен креп и розови хартиени рози. Жените нямаха нищо общо помежду си, освен желанието за забавление и очакването. Той дали щеше да иМ купи подарък. Съмняваше се, че ще бъдат цветя или шоколадови бонбони. Всъщност щеше да е малко разочарована, ако станеше така. Щеше да е донякъде предсказуемо и да стане причина да се почувства неудобно, задето бе оформила пубисното си окосмяване във формата на сърце и го бе боядисала леко в червено.
Колко се бе смяла в козметичния салон! Помнеше първия път, когато бе чула, че някои жени си правят интимна прическа с кола маска. Стрела, ако не я лъжеше паметта. Марта беше ужасена: «Ама че глупост! Каква вятърничавост!». Сподели го с Елайза, но тя я изненада с думите: «Ами не знам, веднъж си направих моята с форма на сърце и беше доста забавно».
