Спря се на черното. За червено не можеше да става и дума. Е, поне не още първия път. Марта не смяташе за невъзможно да се спре на червеното на по-късен етап. Колко дантела, за да не заприлича на уличница? А къде се слагаше коланът — на кръста или на ханша? Под или над бикините? На картинката на кутията коланът беше отгоре, обаче в такъв случай как щеше да ходи до тоалетната? Освен това какво щеше да облече върху «готиното бельо». Не можеше да става и дума за панталон, а черната рокля бе твърде официална. В крайна сметка избра черна фланелка и бежова кожена пола — не много тясна, но достатъчно прилепнала, и високи до коляното черни ботуши.
В седем часа госпожа Евъргрийн почука на вратата. Марта беше уредила майка иМ да гледа децата, защото Елайза явно имаше среща.
— Боже, мамо, каква от голяма чанта. Да не се местиш при мен?
— Не, скъпа, просто донесох плетката си — усмихна се госпожа Евъргрийн.
Марта смяташе, че майка иМ е прекалено оптимистично настроена. Матю беше подготвил огромно количество играчки, с които да си играе заедно с любимата си баба. Марта се съмняваше, че майка иМ ще има време да си направи чаша чай, камо ли да плете чорапи или нещо друго.
— Няма да закъснявам — увери я тя.
— Не се притеснявай. Забавлявай се, заслужаваш го — усмихна се госпожа Евъргрийн. — Едва ли…
— Не, нищо. — Марта я прекъсна, преди тя да успее да попита дали Майкъл не иМ е изпратил цветя или картичка. Майка иМ изглеждаше разочарована. Марта се зачуди дали да иМ каже, че е «най-невероятната жена», която е познавал Джак. В крайна сметка това бе изпълнило със смисъл деня иМ.
Бяха решили да се срещнат в бара на хотел «Сандерсън». Хотелът беше модерен и претенциозен. Знаеше, че на Майкъл много би му харесал. Преди раждането на децата двамата бяха посетили много от обзаведените от Иън Шрейгър хотели. Бяха поразени от модерния стил и красотата, а също и от цените. Вълнуваха се от факта, че те (или техните фирми) могат да си позволят да отсядат на такива стилни места. Бяха се любили в големите бели легла под величествените огледала и заобиколени от удивително, предизвикателно изкуство. Марта си спомняше колко развълнувани и впечатлени бяха по време на първото си посещение. Не си спомняше кога за тях бе станало нещо обикновено да отсядат в невероятни хотели, където дори пиколата бяха облечени с дрехи на Армани. Не си спомняше кога Майкъл бе започнал да се оплаква, че обслужването не е на ниво, «особено като се има предвид колко им плащаме». Не можеше да си спомни кога оплакването му бе започнало да разваля удоволствието, но знаеше, че поведението му я дразнеше.
Барът беше пълен с красиви хора: прекалено слаби жени и мъже, които бяха прекалено богати. Марта се запита дали някога ще има свят, в който ролите ще се разменят. Където жените ще бъдат достатъчно богати, за да може най-нахално да се разхождат с бирени коремчета, мъжете да страдат от хранителни разстройства и да има силиконови импланти. Марта рядко беше в компанията на такива хора, за разлика от Елайза, която често се връщаше у дома и разказваше забавни истории за жени, които могат да кажат колко калории има в маслината в мартинито им, и за мъже, които знаеха колко точно банкноти имат в портфейла си. Чест правеше на Елайза, че тя можеше да се наслаждава на бляскалите посещения по подобни хотели, барове и да бъде в компанията на младите красавци на двадесет и първи век, без да го приема прекалено на сериозно. Тя не искаше да им подражава и затова хората допускаха, че вече е една от тях. Марта реши да възприеме същата политика, за да може да се отпусне и да се наслади на хотелския бар, на богатите жени и на мъжете с изваяни челюсти.
Ето го и Джак. Стоеше в края на бара и пиеше ябълков сок. Марта усети прилив на гордост — твърдо вярваше, че той е най-красивия мъж в бара. Не беше най-високият и всички останали също бяха облечени добре, но определено имаше най-милите очи. Проправи си път до него през тълпата. Той наблюдаваше как я наблюдават.
— Боже, изглеждаш страстно! — целуна я той по устните.
Марта се зачуди дали е прието да се целуваш в подобен бар. Не беше сигурна дали в момента е модерно открито да демонстрираш чувствата си. Както и да е, почувства се страхотно, все едно държеше в ръка печеливш билет от лотарията.
Никога не бе изглеждала «страстно». Беше хубава, прекрасна, а в деня на сватбата иМ няколко души бяха казали, че е красива (две лели и Майкъл).
Обаче, ето че сега изглеждаше страстно.
Беше сложила гланц на устните си. Миглите иМ бяха удължени със спирала. Костта на хълбока иМ се издаваше сексапилно и тя наистина нямаше търпение той да установи това.
— Какво ще пиеш?
— «Ред Бул».
— Сигурна ли си?
