Успя някак да се усмихне, обаче не беше в състояние да запърха с мигли. Отново обясни, че иска първо да бъдат предадени едната картичка и подаръкът, а останалите три картички да бъдат предавани през определено време. На първата картичка пишеше: «Исках да се възползвам от този специален ден, за да кажа нещо значимо…». Подаръкът представляваше шоколадово сърце от «Торнтън», върху което беше написала с глазура тълкуването си на «нещо значимо»: «Спя с един много забавен мъж». Надяваше се той да схване шегата. Другите три картички бяха в три различни стила, посланията бяха написани с три различни писалки и варираха от неприлични до романтични. Марта беше много доволна от себе си.
Момичето на рецепцията изпита симпатия към нея и се усмихна.
— Те са за…
— Джак Хоуп — усмихна се момичето, с което показа, че макар във фирмата да работеха повече от триста души, повечето от които мъже, за сексуално активните жени от Уест Енд има само един възможен избор. Вие ли се обадихте по-рано днес? — попита тя любезно.
— Не. — Марта успя да запази усмивката си, докато отправи молитва към Бога в миг да я порази със светкавица.
Момичето ужасно се смути, а бодигардът явно се забавляваше. Той беше твърде възрастен, за да бъде Джак Хоуп, обаче по дяволите, искаше му се поне да е негов баща.
— Не, не бях аз. Аз съм само една от многото. — Опита се да спести неудобството на момичето, много я биваше да прави така, че другите да се чувстват добре. — Не се притеснявайте, знам. — Ставаше иМ все по-трудно да прогони от съзнанието си другите «голи приятелки». — Затова донесох толкова много картички. Искам да се почувства така, сякаш има много жени, без всъщност да се налага това да е истината. — Внезапно романтичният план иМ се стори отчаян и налудничав. — Аз ще излизам с него довечера — добави глупаво.
Момичето кимна със съжаление. Марта реши, че е най-добре да си затваря устата. Не дължеше обяснение на тези хора, колкото и приятни да бяха.
— А коя беше жената, която се е обадила сутринта. Имате ли представа? — попита, с което съвсем развали впечатлението, че не иМ пука.
— Не звучеше никак добре — мило отговори момичето, забравило, че отначало бе взело онази жена и Марта за един и същи човек.
— Не знаеше плановете му. Искаше да разбере дали днес ще бъде в офиса, иди ще е в Усет Енд. Той е…
— В офиса — довърши Марта. Тя знаеше. Знаеше, че той е в офиса, защото вече иМ се бе обадил няколко пъти. Нямаше причина да се притеснява за тайнствената жена, която го беше потърсила за Деня на влюбените. Марта толкова бе свикнала да успокоява хората, че иМ се прииска да избави момичето и бодигарда от неудобството им, обаче се отказа. — Приятен ден — пожела им само.
— На вас също — усмихна се момичето.
37.
Денят беше много дълъг. Най-дългият. Марта заведе децата в парка и по магазините, обядваха навън. В два часа и две минути иМ позвъни Джак:
Благодаря за шоколадовото сърце, малка мис Е.
— Какво шоколадово сърце? — престори се, че не разбира, както повеляваше традицията.
— Знам, че е от теб — настоя той.
— Защо? Не може ли да е от някоя друга жена, с която спиш от време на време? — подразни го Марта.
— Много си забавна — засмя се Джак. — Посланието ти е много трогателно. Ти си най-невероятната жена, която познавам.
След това затвори.
Затвори!
Каза, че е невероятна жена най-невероятната и затвори, преди да успее да му отговори или да реагира.
Мили боже, мили боже, мили боже!
Той смяташе, че тя е най-невероятната жена, която познава.
През остатъка от деня Марта се носеше два пръста над земята и прекара по-голямата част от времето на щанда за бельо в «Джон Луис». Джак иМ беше изпратил съобщение с молбата дали «не би му доставила удоволствието да си сложи някакво готино бельо по случай Деня на влюбените». Марта беше едновременно въодушевена, поласкана и ужасена. Въодушевена и поласкана, защото Джак вярваше, че тя е жена, която не може да няма хубаво бельо и ужасена, защото всъщност изобщо не беше такава жена, така че явно трябваше да отиде и да си купи нещо ново.
Допусна, че «готино бельо» означава чорапи, жартиери, дантелен сутиен и бикини. Нямаше да приеме идеята за бикини без дъно или други шантави неща нямаше да може да запази лицето си безизразно. Освен това не беше напълно сигурна, че изобщо съществуват бикини без дъно — може би просто бяха плод на въображението на мъже, които четяха «Сън». Допускаше, че едно посещение в «Ан Самърс» ще я успокои, обаче не успя да събере смелост, не и за толкова кратко време. Никога досега не бе носила чорапи. Никой не бе намерил време да я помоли за тона. Вероятно, защото винаги бе изказвала на мнението си, че чорапите са скандални. Тя беше жена, която спи с пижама, за бога, а това беше на светлинни години от бельото на «Ажан Провокатьор».
