— Публична корпорация. Голяма. Четири милиарда акции на пазара. „Хардкасъл Енерджи Сървисис“.
Тереса натисна един клавиш на лаптопа си и страницата на „Хардкасъл“ се появи на екрана. Сурови мъже с каски, нефтени платформи в Мексиканския залив, танкери в морето.
— Нефтената компания? — попита Виктория.
Стив също беше озадачен. „Хардкасъл“ притежаваше химически заводи, рафинерии и нефтопроводи. Влезе в новините, когато помогна за погасяването на кувейтските нефтени кладенци след Пустинна буря.
— Не е само нефтена компания — каза Тереса. — Те са и доставчик на отбраната. Батискафи, защитно облекло, очила за нощно виждане. Стотици артикули за военните.
— Добре — рече Стив. — Но защо „Хардкасъл“ ще пращат двама души да ме сплашват? Защо ги е грижа какво знае Джералд Наш?
— Не знам. Произвеждат и комуникационно оборудване за военните.
— Ей Ти енд Ти също — отвърна Стив. — И какво от това?
— Имай търпение, Стивън.
Тереса натисна „Отбранителни батискафи“. След секунда се появи нова картинка. Два делфина правеха дъга над водата. И двата бяха опасани с ремъци. В сбруята на единия имаше антена, а на другия — камера.
— Комуникационното оборудване е за делфини — отвърна тя и натисна нов бутон. Изображението се смени. Шест делфина в тюркоазно море, плуваха достатъчно бързо, за да оставят пяна зад себе си. Върху картинката бяха отпечатани думите: „Да пазим пристанищата безопасни у дома и по света. Военноморски бозайнически спецотряд.“
— Мили боже! — възкликна Стив. — Има нов престъпник в съдебната зала. „Хардкасъл Енерджи Сървисис“. Голям, богат, могъщ. Какво друго бих могъл да желая?
— Защита, основана върху доказателства — предложи язвително Виктория.
— Сандърс е бил бивш тюлен от военноморските сили, който е дресирал делфини. Работил е за двама души от „Хардкасъл“, доставчик на отбраната, който осигурява делфини за военните. Както казах и преди: А води до Б, Б води до В.
— Добре, продължавай. Докъде води В?
— Божичко, дай ми няколко часа. До довечера ще имам теория по случая и ще я споделя с теб.
— Нямам търпение.
— Ето кое е шантавото в цялата работа, Вик. Клиентът ми непрекъснато ругае военнопромишления комплекс. Порочният съюз между големия бизнес и разпалващите войни политици. Областният прокурор е само малко зъбче в колелото на конспирация и корупция. Всичките тези левичарски простотии от момче, което не е много умно. Но знаеш ли какво, Вик? Джералд Наш е прав. Това копеле е било право още от първия ден.
Треньорът Крейндлър каза на Боби, че може да подава. Но само на тренировка. И само на два батсмана.
И това беше нещо. Каквото и да беше казал вуйчо Стив на треньора — или с каквото и да го беше заплашил — явно вършеше работа.
„Но къде е вуйчо Стив сега?“
Лепкава вечер. Комари и мушици бръмчаха под блясъка на прожекторите. Боби беше целият плувнал в пот и очилата му се бяха замъглили.
Нервно пристъпваше в прахта на игрището, както беше виждал, че правят питчърите по телевизията. С една разлика. Те никога не си закачаха шпайковете и не се препъваха. Вече на два пъти за малко да падне, а още така и не беше подал.
Вуйчо Стив закъсняваше. Беше му се обадил от колата и беше казал, че има задръстване на „Дикси Хайуей“. Боби искаше да го попита за хващането при права топка, но вуйчо му се беше съсредоточил върху процеса.
— Боби, какво знаеш за Военноморския бозайнически спецотряд?
— Не много. Повечето е засекретено.
— Но си чувал за него.
— Пишат разни неща в интернет, но няма как да се разбере дали е истина.
— Какви неща?
— Делфините били дресирани да изстрелват токсични стрели по вражески плувци или да ги дърпат надолу и да ги давят, такива неща.
— Боже, това придава ново значение на израза „мокри поръчки“.
— Самоубийствени мисии също. Делфини, натоварени с експлозиви, атакуват лодки на терористи. Побъркана работа.
— Истина ли е?
— Не знам. Трябва наистина да си ненормален, за да направиш нещо такова на делфин.
Сега Боби се чудеше доколко ще може да подава без вуйчо си.
— Давай, Робърт — извика му треньорът от другата страна. Носеше тениска с надпис „Крейндлър означава кашер“ и се беше надвесил над кетчъра, заел позиция.
Бари Рот стоеше на мястото на батсмана. Слаб, жилест, водещ играч на „Рисовете“. Бърз замах, биваше го с единичните удари. Не беше лошо момче, поне в сравнение с Чарли Ноавоно Лайното.
Кетчър беше Мигел Хуарес. Семейството му не беше от Бет Ам, но бащата на Мигел работеше като охрана в синагогата, а нито едно еврейче не искаше да хваща. Мигел имаше къси яки крака и можеше да разкара рънър от втора база, без да се напряга кой знае колко. Боби чакаше знак. Мигел размаха един пръст.
Боби завъртя топката в ръка, прокара показалеца и средния си пръст по шевовете. Усука се целият. Изглеждаше така сякаш не може да си координира движенията. Но ръката му беше като камшик.
Метна.
Топката полетя право към главата на Бари Рот.
Краката на Бари изхвърчаха във въздуха, когато се стовари в прахоляка; топката профуча чак до бек стопа.
— Бол!23 — извика треньор Крейндлър. — Робърт, внимавай, без брашбек24.
