Така един младеж на име Ратърър, пиколо във фоайето, когато седеше до него още другия следобед и забеляза издокарана, добре сложена руса жена на около тридесет години с малко кученце на ръце и цялата загърната в кожи, първо го побутна, а сетне с едва забележимо кимване му я посочи и пошепна:
— Виждаш ли я? Тя не му мисли много-много. Ще ти разправя за нея някой път, като имам време. Е-хей, какво ли не прави тя!
— Какво знаеш за нея? — попита Клайд, пламнал от любопитство, понеже тя му се видя безкрайно красива, направо пленителна.
— Ах, нищо освен това, че е довеждала тук осем различни мъже, откакто работя в хотела. Беше си паднала по Дойл (друг пиколо, който вече беше направил на Клайд впечатление като квинтесенция на благородно изящество, държане и външност, младеж, комуто да подражава) за известно време, но сега си има един друг.
— Наистина ли? — попита Клайд с голямо изумление, като се питаше дали някога ще има такъв късмет.
— Честна дума — продължи Ратърър. — Нищо не я спира… и все не й стига. Разправят, че мъжът й имал голям склад за дървен материал някъде в Канзас, но не живеели вече двамата. Тя държи един от най-хубавите апартаменти на шестия етаж, но половината време не се прибира. Така ми каза камериерката.
Същият този Ратърър, нисичък и набит, но хубав и засмян, беше тъй любезен и приятен и, общо взето, приветлив, че Клайд веднага изпита влечение към него и му се поиска да го опознае по-добре. Ратърър му отвръщаше със същото чувство, понеже долавяше, че Клайд е наивен и неопитен и му се искаше да направи нещо за него, ако може.
Разговорът бе прекъснат от някакво поръчение и те никога не заговориха пак за тази жена, но той направи дълбоко впечатление на Клайд. Жената беше приятна наглед и извънредно добре докарана, кожата й бе гладка, очите блестяха. Можеше ли това, което му разказа Ратърър, да бъде действително вярно? Тя беше толкова хубава! Той седеше умислен и видение на нещо, което не смееше да признае дори на самия себе си, го вълнуваше така, че го сърбеше косата.
Ами темпераментът и философията на тези момчета… Кинсела, нисичък и дебел, с гладко лице и тъповат според Клайд, но хубав и мъжествен и както се говореше, магьосник в комара; той през трите първи дни всеки миг, когато вниманието му не беше заето с нещо друго, бе тъй добър да продължава донякъде напътствията на Хеглънд. Беше по-изискан и говореше по-гладко от Хеглънд, макар не така привлекателен, както Ратърър — мислеше си Клайд, — нито, както му се струваше, изглеждаше отзивчив като него.
А освен това и този Дойл… Еди… който се видя крайно интересен на Клайд от самото начало и комуто немалко завиждаше, защото беше толкова хубав, толкова строен, непринуден, с грациозни движения и с такъв мек и приятен глас! Той ходеше с неописуемо предразполагащ вид, който сякаш мигновено подкупваше всекиго, с когото идваше в допир — чиновниците в портиерската ложа не по-малко от външните лица, които влизаха и му задаваха един или друг въпрос. Обувките и яката му бяха тъй чисти и докарани, а косата — подстригана, сресана и напомадена не по-зле, отколкото на някой киноартист. От самото начало Клайд остана очарован от вкуса му по отношение на дрехите: извънредно елегантните кафяви костюми, кепета и подбрани в тон с тях вратовръзки и чорапи. Щеше да си направи също такова кафяво палто с колан. Щеше да има кафяво кепе. И също така хубаво скроен и изящен костюм.
