— О, това не е всичко, каквото сте ми направили! — възкликна Клайд, обзет изведнъж от вдъхновение и прилив на помисли и смелост. Неочаквано, поради въздействието й върху него, той се почувства дързък и смел, макар малко глупав, и добави: — Знаете, като че ли съм малко пиян от всичките тия хубави лица наоколо.
— Хей, хей, не се предавай толкова лесно тука, Клайд — весело го предупреди Ратърър. — Тия заговорнички ще те впримчат и ще те накарат да ги водиш, където поискат. По-добре да не се захващаш.
И наистина Луиза Ратърър, без ни най-малко да се смути от това, което брат й току-що каза, подхвърли:
— Вие танцувате, нали, господин Грифитс?
— Не, не танцувам — отговори Клайд, върнат внезапно към действителността от този въпрос и дълбоко наскърбен от мисълта каква спънка можеше да се окаже това в тази компания. — Но само да знаете колко би ми се искало да умея сега! — добави той галантно и почти умолително, като изгледа първо Хортензия, после Грета Милър и Луиза.
Всички се престориха, че не забелязват предпочитанието му, при все че Хортензия бе погъделичкана от успеха си. Самата тя не беше убедена, че той чак толкова много й харесва, но все пак беше нещо да удържи тъй лесно такава победа над другите. И другите го усетиха.
— Колко жалко! — забеляза тя малко равнодушно и с чувство на превъзходство, след като се увери, че Клайд предпочита нея. — Ако умеехте, бихте могли да дойдете с нас, вие и Том. При Кити главно ще се танцува.
Клайд се почувства съкрушен и доби съкрушен вид. Като си помислеше, че това момиче, което го привличаше повече от всички други тук, можеше тъй леко да отблъсне и него, и неговите мечти и желания, и то само защото не умее да танцува! И за всичко това бе виновно проклетото му домашно възпитание! Чувстваше се сломен и измамен. Какъв ли дръвник трябва да им се вижда, като не умее да танцува! Луиза Ратърър също изглеждаше малко озадачена и равнодушна. Но Грета Милър, която му харесваше по-малко от Хортензия, му се притече на помощ и каза:
— О, не е чак толкова трудно да се научите. Ако искате, само за няколко минути ще ви покажа след вечеря. Те са само няколко стъпки, дето трябва да ги знаете. Освен това бихте могли да дойдете и така, стига да искате.
Клайд щял да бъде благодарен (и й го каза) и непременно щял да се научи при пръв удобен случай било тука, било другаде. Питаше се защо не е отишъл досега на някой курс по танци. Но това, което го огорчаваше най-много, беше привидното равнодушие на Хортензия, след като й показа недвусмислено, че я харесва. Може би този Бърт Гетлър, когото споменаха преди малко и с когото беше ходила да танцува, му пречеше да я заинтересува. Нима никога нямаше да има късмет в тия работи? О, божичко!
Но в същия миг, когато вечерята свърши и докато другите още разговаряха, първата, която пусна танцова плоча и се приближи към него с протегнати ръце, беше Хортензия, твърдо решила да не се остави така да я надмине съперницата й. Клайд нито я интересуваше, нито я привличаше особено, поне не до такава степен, че да полага някакви усилия като Грета. Но щом приятелката й възнамеряваше да го покори по този начин, какво й пречеше да я изпревари? И тъй, докато Клайд изтълкува промяната в държанието й до такава степен, щото да реши, че Хортензия го харесва повече, отколкото му се е сторило, тя го хвана за ръцете, като си мислеше в същото време, че е много срамежлив. Обаче, като сложи едната му ръка около кръста си, стиснала другата в своята при рамото, тя му каза да наблюдава нейните крака и своите и започна да му показва няколко основни стъпки на танца. Но колкото ревностен и благодарен да беше той — почти пресилен и смешен, — тя не го харесваше чак толкова, струваше й се малко неопитен и твърде млад. Същевременно имаше у него някакъв чар, който будеше у нея желанието да му помогне. И скоро Клайд се движеше с нея доста леко, след това танцува с Грета, после с Луиза, но все искаше да е с Хортензия. Най-сетне те провъзгласиха, че се е научил достатъчно, за да дойде с тях, стига да иска.
И сега мисълта да бъде близо до нея, да може пак да танцува с нея, го привличаше толкова много, че въпреки появяването на сцената на трима младежи, между които същият Бърт Гетлър, дошли да ги съпроводят, и макар той и Ратърър да бяха се разбрали преди това да ходят заедно на театър, Клайд не можа да се сдържи да не покаже колко много би предпочел да отиде с другите — дотолкова, че в края на краищата Ратърър се съгласи да се откаже от театъра. Те скоро поеха; и Клайд бе много натъжен, че не може да върви с Хортензия, която беше с Гетлър, и го възненавиди заради това, но въпреки всичко се стараеше да бъде любезен с Луиза и Грета, които му оказваха достатъчно внимание, за да се отпусне и не се притеснява. Ратърър, забелязал доколко приятелят му се е увлякъл, щом остана за миг насаме с него, каза:
— По-добре ще е да не се заплесваш много-много по тая Хортензия Бригз. Мисля, че не е сериозна с никого. Ходи с тоя Гетлър и с други. Само ще те използва и може нищо да не получиш от нея.
