Един ден по пладне, доста скоро след като Клайд бе открил сестра си Еста, Хортензия вървеше по Балтимор стрийт близо до пресечката й с Петнадесета улица — най-модната част от търговския квартал на града — с Дорис Трайн, друга продавачка от същия универсален магазин, и видя във витрината на един от по-малките и не толкова недостъпни магазини за кожухарски стоки палтенце от боброви кожи, което, като се имат пред вид нейната фигура, тен и темперамент, според нея бе точно от каквото имаше нужда, за да обогати чувствително твърде ограничения си личен гардероб. Не беше чак толкова скъпо — може би струваше стотина долара, — но с такава особена кройка, която я накара да си представи, че сложи ли го веднъж, нейните физически прелести ще изпъкнат повече от всеки друг път.
Развълнувана от тази мисъл, тя спря и възкликна:
— Ах, не е ли това най-елегантното, най-сладкото палтенце, дето съм виждала! Ах, погледни само тия ръкави, Дорис! — Хортензия стисна буйно другарката си над лакътя. — Виж му яката! Ами подплатата! А пък джобовете! Ах, божичко! — Тя почти трепереше от радостно вълнение и възторг. — Ах, толкова е сладко, че не мога да го изкажа! И точно същото, за каквото не знам откога си мечтая. Ах, миличкото, сладичкото! — възкликна тя разнежена, като си мислеше същевременно толкова за своята поза пред витрината и впечатлението, което произвежда върху минувачите, колкото и за палтото пред нея. — Ах, само да можех да те имам!
Тя плесна с ръце от възхищение, а напредналият в годинките син на собственика Айсидор Рубенстайн, който стоеше в този миг малко извън обсега на нейния поглед, забеляза жеста и възторга й и веднага реши, че палтото ще трябва да й струва поне двадесет и пет или петдесет долара повече, в случай че попита за него. Продажната цена беше сто. „Охо!“ — изсумтя той. Но понеже беше човек похотлив и малко романтичен, доста определено се позамисли каква ли би могла да бъде, меко казано, продажната цена на такова палто. Какво ли, да речем, би могла беднотията и суетността на едно такова хубаво момиче да го накара да даде за подобно палто?
Междувременно обаче, след като му се възхищава, колкото й позволяваше обедната почивка, Хортензия си отиде, все още обзета от мечти, като задоволяваше своята разпалила се суетност с мисълта колко пленителна би изглеждала с такова палто. Но не се отби да пита за цената. Затова на следващия ден, движена от чувството, че трябва да погледа още веднъж, тя дойде пак, но този път сама, все още без да й е минало през ума, че би могла да си го купи. Напротив, в главата й само смътно се мяркаше мисълта как би могла да се сдобие с него, при положение че палтото е достатъчно евтино. Но не можеше нищо да измисли. Ала когато го видя пак, а също така видя и господин Рубенстайн-младши да я оглежда отвътре по най-благосклонен и любезен начин, най-после се реши да влезе.
— Това палто ви харесва, а? — предразполагащо я посрещна Рубенстайн, когато тя отвори вратата. — Да, то показва, че имате добър вкус, според мен. Това е едно от най-елегантните палтенца, които сме излагали някога в магазина. Истинско бижу! А как ли ще изглежда на едно красиво момиче като вас! — Той го извади от витрината и вдигна пред очите й. — Видях ви, когато го гледахте вчера. — В очите му блесна жадно възхищение.
И като забеляза това и долови, че сдържано и все пак не съвсем недружелюбно държане ще й спечели повече внимание и учтивост, Хортензия отрони само:
— Така ли?
— Истина ви казвам. И веднага си рекох: ето едно момиче, което може да различи едно действително хубаво палто, когато го види.
Угодливият комплимент я поласка въпреки волята й.
— Вижте го! Вижте го! — продължи господин Рубенстайн и завъртя палтото пред нея. — Къде ще намерите такова нещо днес в Канзас сити? Погледнете тая копринена подплата… истинска молинсънска коприна… А тия косо сложени джобове! Ами копчетата! Мислите, че всичко това не прави едно палто да изглежда другояче? Днес в Канзас сити няма нито едно друго, което да му прилича… нито едно! И няма да има. Това е наш модел, а ние никога не повтаряме моделите си. Ние държим на нашите клиенти. Но елате тук по-навътре. — Той я заведе при тройното огледало в дъното на магазина. — Не всеки може да носи такова палто… за да бъде ефектно. Позволете ми да ви го пробвам.
И при изкуственото осветление Хортензия има случая сега да види, че действително изглежда очарователна с това палто. Тя навеждаше глава на една страна и се извиваше, и се въртеше, и криеше едното си ушенце в кожата, а господин Рубенстайн стоеше до нея, оглеждаше я с порядъчно възхищение и малко остана да потрие ръце.
— Ето на̀! — продължаваше той. — Само погледнете. Какво ще кажете, а? Не ви ли казах, че е нещо тъкмо за вас! Истинска находка за вас! Чист късмет! Никъде в града няма да намерите друго такова палто. Ако намерите, ще ви дам това без пари. — Той пристъпи много близо, протегнал пълните си ръце с дланите нагоре.
