И вече започваше наистина да се чуди как да нареди тази среща, когато Клайд, който случайно минаваше наблизо на връщане от работа към дома, влезе в магазина, където тя работеше. Беше дошъл да й се моли за среща идущата неделя. За негова безкрайна радост Хортензия го посрещна най-сърдечно, с най-пленителна усмивка и му махна с ръка. В момента беше заета с една клиентка. Обаче скоро свърши, доближи се и като наблюдаваше под око началника на отдела, който не обичаше посетители, възкликна:
— Тъкмо си мислех за теб! Да не си мислил и ти за мен, а? Какво съвпадение! — След това добави полугласно: — Дръж се така, сякаш не ми говориш. Виждам началника ей там.
Смаян от необикновено нежния й тон, да не споменаваме топлата усмивка, с която го поздрави, Клайд веднага се съживи и окуражи.
— Дали съм мислил за теб? — отвърна той весело. — Нима мисля някога за някой друг? Слушай! Ратърър казва, че съм се побъркал с теб.
— Тоя ли — проточи Хортензия и се нацупи с яд и пренебрежение, понеже, колкото и да беше странно, Ратърър беше младеж, който не се интересуваше много от нея и тя го знаеше. — Мисли се, че е много умен — додаде тя. — Познавам сума момичета, които не го обичат.
— О, Том е добро момче — защити го като верен приятел Клайд. — Само така си приказва. Той те харесва.
— О, не, съвсем не — отвърна Хортензия. — Но аз не искам да говоря за него. Какво ще правиш към шест часа довечера?
— И таз хубава! — възкликна Клайд с огорчение. — Да не искаш да кажеш, че си свободна тая вечер, а? Колко жалко! Знаех, че имаш по нещо за всяка вечер. Аз съм на работа! — Той открито въздъхна, толкова го покруси мисълта, че е била готова да прекара вечерта с него, а той не може да се възползва от този случай и Хортензия беше много доволна, като забеляза дълбокото му разочарование.
— Не, аз имам среща, но ми се иска да не отида — продължи тя и презрително присви устни. — Сега ще отида. Но щях да се откажа, ако ти беше свободен.
Сърцето на Клайд се разтуптя от възторг.
— Божичко, колко жалко, че трябва да отида на работа! — каза той, без да сваля очи от нея. — Сигурна ли си, че не би могла да се освободиш утре вечер? Аз ще съм свободен. А пък сега тъкмо дойдох тук да те попитам дали не искаш да дойдеш на разходка с автомобил в неделя следобед. Един приятел на Хеглънд има кола… пакард… и в неделя всички сме свободни. Той ме помоли да събера компания да отидем до Екселсиор Спрингз. Той е добро момче. — Клайд го каза, понеже Хортензия си даде вид, че това не я интересува много. — Ти не го познаваш много добре, но не е лош. Но знаеш, аз мога да ти разправя това после. Какво ще кажеш за утре вечер? Утре не съм на работа.
Хортензия, която поради обикалящия наоколо началник се преструваше, че показва на Клайд носни кърпи, сега си мислеше колко е неприятно, че трябва да чака цели двадесет и четири часа, преди да може да го заведе да види палтото, и това да й даде повод да започне машинациите си. Същевременно се преструваше, че е много трудно да нареди предлаганата й среща за другата вечер — по-трудно, отколкото той би могъл да си представи. Мъчеше се дори да му покаже, че не е съвсем сигурна дали й се иска.
— Прави се, че разглеждаш тия кърпички — каза тя, защото я беше страх началникът да не ги прекъсне, и продължи замислено: — Имам друга среща утре, не знам дали мога да я откажа, или не. Чакай да видя. — Тя престорено се задълбочи в размисъл и най-после каза: — Е, мисля, че ще мога. Поне ще се опитам. Да не ти отказвам тоя път. Бъди тук на Петнайсета и Главна улица в шест и четвърт… не, преди шест и половина надали ще успееш, нали?… И аз ще се помъча да дойда. Няма да обещавам, но ще се опитам и мисля, че ще го наредя. Съгласен ли си? — Тя му подари една от най-омайните си усмивки и Клайд съвсем загуби ума и дума от радост. Като си помислеше, че най-после тя ще откаже среща на друг заради него! В очите й светеше благосклонност, устните й бяха извити в усмивка.
— То се знае, дума да няма! — употреби той изразите на хотелските момчета. — Там ще съм, като нищо! Ще ми доставиш ли едно удоволствие?
— Какво е то? — предпазливо попита Хортензия.
— Да си сложиш тая черна шапчица с червена панделка под брадичката, ще я сложиш ли? Толкова си сладка с нея!
— Гледай го ти него! — изсмя се тя (да се баламосва Клайд, бе толкова лесно). — Ще си я сложа. Но сега трябва да си вървиш. Ей го тоя дъртак идва. Тогава в шест и половина, а? Довиждане.
Тя се обърна да услужи на нова клиентка, една стара дама, която търпеливо чакаше да я попита, ако може да й каже, къде продават муселин. А Клайд, пламнал от радост пред подареното му неочаквано щастие, се запъти, ликувайки, към най-близкия изход.
