— Е, девойче — най-после заговори той, — виждам, че бихте искали да имате това палто, а и аз бих искал да го имате. Сега ще ви кажа какво ще направя и нищо повече не мога да направя, нито бих направил за някой друг… за никого в тоя град. Донесете ми сто и петнадесет долара до няколко дена, когато искате — в понеделник, сряда или петък, ако палтото е още тук, и ще го получите. Ще направя дори още нещо: ще го запазя за вас. Какво ще кажете? До идущата сряда или петък. Повече от това никой не би направил за вас, не е ли така?
Той самодоволно се усмихна и сви рамене — държеше се така, сякаш действително й прави голяма услуга. И Хортензия на излизане си мислеше, че само ако… ако успее да вземе това палто за сто и петнадесет долара, ще го е купила на много добра цена. А също, че тя без никакво съмнение ще бъде най-елегантно облеченото момиче в Канзас сити. Само да успее да се сдобие по някакъв начин със сто и петнадесет долара преди следващата сряда или петък!
Както Хортензия много добре знаеше, Клайд все по-жадно и по-жадно се стремеше да получи последното решаващо благоволение от нейна страна, на което, макар че никога не би го признала пред него, се радваха двама други. Не се случваше вече да се срещнат, без Клайд да настои да узнае истинската дълбочина на чувствата й към него. Ако го обича поне мъничко, защо му отказва да направи това или онова: не му позволява да я целува, колкото му се иска, не го оставя да я държи в прегръдките си, колкото му се ще. Винаги устоява на срещите си с другите младежи, а не идва на уречените или отказва да му даде среща на него. Какви са в действителност отношенията й с тези други. Дали те са й наистина по-приятни, отколкото той? Всъщност не се случваше да бъдат някъде заедно, без този въпрос за близостта им да излезе на преден план, и то много прозрачно забулен.
И на нея й се харесваше да мисли, че Клайд страда от сдържано желание през цялото време, докато тя го измъчва, и че да уталожи страданието му, е напълно в нейната власт — една садистична черта, породена от мазохистичния копнеж на Клайд по нея.
Обаче с оглед на желанието й да притежава палтото той започна да расте и да става по-интересен за нея. Въпреки че едва предишната сутрин беше доста тържествено съобщила на Клайд, че надали ще може да се види с него преди следващия понеделник, че всичките й вечери дотогава били заети, след като пред нея възникна проблемът за палтото, тя се залови припряно да крои как да уреди час по-скоро среща с Клайд, без да се покаже твърде нетърпелива. Защото вече беше окончателно решила да се помъчи да го убеди да й купи палтото. Само че, разбира се, сега ще трябва коренно да промени държанието си. Ще трябва да бъде много по-мила — по-съблазнителна. Макар да не го признаваше направо сама на себе си, че може дори да се съгласи да му се отдаде, все пак в основата си точно това й се въртеше в главата.
Доста дълго не можа да намисли как да постъпи. Как да се види с него още същия ден или най-късно на другия? По какъв начин да му изложи нуждата от този подарък… или заем, както най-после го формулира за себе си? Би могла да му намекне да й даде назаем колкото й трябват за палтото и че тя после ще му ги върне малко по малко (но станеше ли веднъж палтото нейно, прекрасно знаеше, че никога няма да се изправи пред необходимостта да го направи). Или, ако той няма толкова много пари накуп, би могла да подхвърли, че има възможност да уреди с господин Рубенстайн да го вземе на изплащане, с което да улесни Клайд. Във връзка с това мислите й взеха нова насока и тя започна да преценява с какви ласкателства би могла да предума господин Рубенстайн да й даде палтото при по-изгодни условия. Спомни си думите му, че с радост би й купил палтото сам той, ако е убеден, че ще бъде мила с него.
Първият й план във връзка с всичко това бе да предложи на Луиза Ратърър да покани брат си, Клайд и още един младеж на име Скъл, който се увърташе около Луиза, да дойдат още същата вечер в един дансинг, където вече бе имала намерение да отиде с по-предпочитания продавач на пури. Само че сега смяташе да развали тази среща, да се появи сама с Луиза и Грета и да заяви, че партньорът й се разболял. Това би й дало възможност да си тръгне по-рано с Клайд и да мине с него край магазина на Рубенстайн.
Но понеже имаше нрав на паяк, който опъва паяжина за мухи, тя предвиди възможността да се създаде положение, при което Луиза да обясни на Клайд или на Ратърър, че идеята за това събиране е била нейна. Това би могло да доведе дори до някое случайно споменаване на палтото от страна на Клайд по-нататък, което, както смяташе, би било съвсем нежелателно. Никак не й се искаше приятелите й да знаят как си урежда частните работи. Поради това реши, че не е удобно да се обърне с такава молба към Луиза или Грета.
