Вероятно човек не би могъл да достигне или да задържи мястото си в такъв удивителен свят, ако не останеше безразличен към сексуалното — една позорна страст, без съмнение. И затова в присъствието или пред очите на такива хора човек трябва да се държи или да изглежда така, сякаш подобни мисли, каквито те завладяват от време на време, са далече от ума ти.
След като поработи тук известно време, под влиянието на това заведение и разните личности, които отсядаха в него, Клайд доби истински джентълменски и сдържан вид. Когато се намираше в помещенията на самия клуб, чувстваше се по-друг от това, което беше наистина — по-умерен, не толкова романтичен, по-практичен, сигурен, че ако се опита сега, ако подражава на по-трезвите светски мъже и само на тях, някой ден може да преуспее, не кой знае колко, но поне повече, отколкото сега. Пък кой знае? Ако постоянства в работата си, завързва само подходящи познанства и се държи тука най-внимателно, някой от тези много забележителни мъже, които виждаше да идват и да си отиват, може да го хареса и да му предложи някаква важна служба някъде — такава, каквато не е имал никога преди и която ще му помогне да се издигне в един свят, какъвто не е познавал никога до този ден.
Защото, ако признаем истината, Клайд имаше душа, на която не бе съдено да порасне. Решително му липсваше ясната мисъл и вътрешната целенасоченост, които позволяват на толкова много хора да подбират между фактическите положения и пътищата в живота точно онова най-съществено нещо, което помага за непосредствения им напредък.
Обаче това беше така, както си мислеше сега Клайд, понеже му липсваше образование — затова не беше успял в живота. Поради вечното местене от град в град през ранната младост никога не бе имал възможност да натрупа толкова практически знания в което и да е поле, колкото биха му позволили (така си мислеше той) да се домогне до висшите сфери, към които явно принадлежаха тези мъже. А душата му копнееше за това. Тези хора живееха в прекрасни къщи, отсядаха в луксозни хотели и лица като господин Скуайърз и началникът на пиколата тука им прислужваха и се грижеха за удобствата им. А той все още беше пиколо. И беше близо двадесет и една годишен! От време на време това много го натъжаваше. Той жадуваше и жадуваше да си намери работа, където да може да се издигне и да стане нещо, да не остане завинаги пиколо възможност, която понякога му вдъхваше страх.
Около времето, когато бе стигнал до това заключение по отношение на положението си и търсеше мислено начин да го подобри и да си осигури бъдеще, в Чикаго пристигна чичо му Самюъл Грифитс. А понеже имаше връзки, при които членска карта за този клуб беше акт на най-обикновена любезност, той дойде направо тук и престоя няколко дена в „Юниън лийг“: съвещаваше се с отделни лица, които идваха при него, или бързаше насам-натам, за да се срещне с хора и да посети предприятия, които смяташе за необходимо да обиколи.
Не беше изминал и час от пристигането му, когато Ратърър, който се занимаваше със списъка на гостите при входа през деня и само преди миг беше сложил името на този чичо на дъската, направи знак на Клайд да дойде при него.
— Не казваше ли ти, че имаш някакъв чичо или нещо подобно, който се казва Грифитс и се занимава с производство на яки някъде в щата Ню Йорк?
— Да — отговори Клайд. — Самюъл Грифитс. Той има голяма фабрика за яки в Ликъргъс. Тия реклами, дето ги виждаш във всичките вестници, и голямата светеща реклама на Мичиган авеню са негови.
— Ще го познаеш ли, ако го видиш?
— Не — каза Клайд. — Не съм го виждал никога в живота си.
— Обзалагам се на каквото искаш, че е същият човек — забеляза Ратърър, като погледна даденото му регистрационно листче. — Виж тука: Самюъл Грифитс, Ликъргъс, Ню Йорк. Трябва да е същият, а?
— Като нищо! — потвърди Клайд, много заинтересуван и дори развълнуван, защото това бе точно чичото, за когото бе мислил толкова дълго.
— Ей сега мина оттук, преди няколко минути — продължи Ратърър. — Дивой занесе багажа му в сектор „К“. Елегантен господин. Отваряй си добре очите, та да го видиш, когато слезе пак долу. Може да е твоят чичо. Средно висок и доста слаб. Има прошарени мустачки и носи бисерносива шапка. Хубав мъж. Аз ще ти го покажа. Ако е твоят чичо, гледай да му харесаш. Може и да направи нещо за теб… да ти подари една-две якички — добави той със смях.
Клайд също се засмя, като че ли тази шега му допадна, макар всъщност да се беше сащисал. Чичо му Самюъл! И в този клуб! Е, това бе тъкмо случай да му се представи. Беше имал намерението да му пише още преди да си намери тази служба, но сега той беше тук, в този клуб, и стига да поиска, може да му заговори.
