Последната забележка поласка Самюъл Грифитс. Явно той и неговите постижения са били нещо като идеал за този младеж.
— Добре — каза той. — Няма да мога да отделя повече време на този въпрос сега. Но, тъй или иначе, аз ще остана тук още ден-два и ще го пообмисля. Може би ще имам възможност да направя нещо за теб. Не мога да го кажа сега. — И се обърна доста рязко към писмата си.
А Клайд, с чувството, че е направил толкова добро впечатление, колкото позволяваха обстоятелствата, и че нещо може да излезе от тази работа, горещо му благодари и побърза да излезе.
На другия ден, като обмисли положението и реши, че Клайд, при неговата енергичност и схватливост, вероятно ще се окаже не по-малко полезен от всеки друг, Самюъл Грифитс след съответна преценка и на положението в своя дом съобщи на Клайд, че ако се отвори някоя малка служба във фабриката му, с удоволствие ще му се обади. Но не може дори да му гарантира, че такава служба ще се открие много скоро. Трябва да чака.
И тъй за Клайд не остана нищо друго, освен да размишлява колко скоро във фабриката на чичо му ще се намери място за него и дали ще се намери изобщо.
Междувременно Самюъл Грифитс се върна в Ликъргъс. А по-сетне, след като се посъветва със сина си, реши, че Клайд би могъл да бъде назначен на най-ниската длъжност в предприятието — в сутерена на фабриката, където се декатираха всички тъкани, използвани в производството на яки, и където слагаха всички новаци в това производство, които действително желаеха да изучат техническия процес, защото той имаше идеята Клайд да изучи постепенно цялото дело от долу до горе. А тъй като момъкът трябваше да се издържа сам по някакъв начин не съвсем несъвместим с положението на семейство Грифитс тук в Ликъргъс, беше решено да му се заплаща за начало щедрата сума петнадесет долара на седмица.
Защото, макар Самюъл Грифитс, също както и син му Гилбърт, да си даваше сметка, че това е малка заплата (не за обикновен чирак, а за Клайд, понеже е роднина), и двамата все пак бяха склонни да бъдат по-скоро практични, отколкото великодушни по отношение на всички, които работеха при тях, че колкото по-близо беше новакът във фабриката до границата на нуждата и лишенията, толкова по-добре. Нито единият, нито другият, можеше да търпи социалистическата теория за капиталистическата експлоатация. Както смятаха и двамата, трябваше да има висши и още по-висши обществени класи, към които да се стремят по-низшите. Трябваше да съществуват касти. Да се мъчиш прекалено да облагодетелстваш когото и да било, дори сродник, значеше безразсъдно да разстройваш и рушиш необходимия и неизбежен обществен ред. Когато имаш работа с класи и личности, които в търговско или финансово отношение стоят по-долу от теб, трябва да постъпваш с тях според нормите, с които са свикнали. А най-добри са тези норми, които поддържат у по-низшите индивиди ясното съзнание колко е трудно да печелиш пари; които ги карат да разберат колко необходимо е то за всички, заети в онова, което и двамата смятаха за единственото наистина важно градивно дело в света — материалното производство; да разберат доколко съществено е да бъдеш обучен, при това в най-големи тънкости и най-системно, на всички подробности и процеси, съставляващи това градивно дело. Ето защо трябва да привикват към оскъден и пестелив живот. То е полезно за техните нрави. То формира и закалява умовете и душите на онези, на които е предопределено да се издигнат. А тези, на които не е предопределено, трябва да се оставят там, където са.
И така, около седмица след това, когато естеството на работата, която трябваше да върши Клайд, бе окончателно определено, Самюъл Грифитс лично му изпрати в Чикаго писмо, в което съобщаваше, че ако желае, може да се яви кога да е в течение на следващите няколко седмици. Но трябва да уведоми за пристигането си поне десет дена предварително, за да може да бъде съответно настанен. А когато дойде, трябва да потърси господин Гилбърт Грифитс в канцеларията на фабриката, който ще се погрижи за него.
След получаването на това писмо Клайд бе силно развълнуван и веднага писа на майка си, че е сполучил да си осигури служба при чичо си и заминава за Ликъргъс. Също, че сега ще се опита да постигне истински успех. Тогава тя му отговори с друго писмо, в което го убеждаваше да бъде извънредно предпазлив в поведението си и в избора на другарите. Лошите другари били в корена на почти всички грешки и несполуки, сполитащи амбициозни младежи като него. Само да избягвал злонамерени, безразсъдни и твърдоглави момчета и момичета и всичко щяло да се нареди. Толкова лесно било млад мъж с неговата външност и характер да бъде отклонен от правия път от някоя лоша жена. Видял какво го сполетя в Канзас сити. Но сега бил още млад и щял да работи за човек, който е много богат и който би могъл да направи толкова много за него, само да пожелае. Трябвало да й пише често за резултата от усилията му тук.
