-Искате ли джинджифилово човече? - запита Бърнис, подавайки подноса с поглед на съжаление, който включваше издаването напред на долната й устна. - То непременно ще облекчи болката ви.
- Къде е Саули? - запита тя, хвърляйки поглед към хуманоидните сладки.
- Каза, че има неща за обсъждане с архиепископа и че ще пътува в каретата на Негова милост. Надяваше се да нямате нищо против.
Ариста нямаше нищо против и само съжаляваше, че Бърнис не е последвала примера му. Бе уморена от постоянната компания и й липсваше усамотението на кулата. Взе си бисквитка и усети каретата да се разклаща, когато Хилфред се покатери при кочияша. Каретата заподскача по каменистия път.
- Стари са - каза с пълна уста Ариста. Сладките бяха твърди и песъчливи.
Бърнис изглеждаше ужасена:
- Толкова съжалявам.
- Откъде ги взе?
- Малка пекарна... - тя понечи да покаже през прозореца, но движението на каретата я обърка. Тя се огледа, сетне се предаде и свали ръка. -О, сега не мога да кажа, но беше много хубав магазин и си помислих, че може да имате нужда - знаете - от нещо, което да ви накара да се почувствате по-добре след срещата.
- Да се
Бърнис кимна с изкуствена усмивка и като се протегна, потупа принцесата по ръката:
- Вината не е ваша, мила. Наистина не е справедливо Негово Величество да ви поставя в тази позиция.
- Трябва да си стоя в Медфорд и да приемам кандидати - предположи Ариста.
- Точно така. Това просто не е правилно.
- Тази бисквитка също - тя постави човечето обратно на подноса (без левия крак, който бе отхапала). Сетне започна да прочиства езика си с предните си зъби като налапала косъм котка.
- Поне Негово Кралско Величество трябва да е бил впечатлен от вида ви - каза Бърнис, оглеждайки я с гордост. - Красива сте.
Ариста и хвърли кос поглед:
- Дрехата е красива.
- Разбира се, но...
- О, мили Марибор! - прекъсна я Ариста, надничайки през прозореца. - Колко са сега? Все едно пътувам с армия.
Когато каретата наближи края на града, тя забеляза масите. Имаше поне триста човека зад знамената на нифронската църква. Всички чакаха в една колона, но бяха много различни - мускулести, мършави, ниски и високи. Присъстваха представители на всички класи: рицари, войници, благородници и селяни. Някои носеха брони, други - коприна, трети вълна или лен. Седяха на кавалерийски коне, товарни коне, понита, мулета или в карети, каруци, открити купета и талиги. Представляваха странна и невероятна сбирщина, но всеки носеше същата усмивка на очакване и възбуда и всички очи бяха отправени на изток.
Първата официална визита на Ариста като посланик бе приключила. Колкото и зле да бе минало, свърши. Саули го нямаше, така че можеше да изостави мислите за държави и църкви, вина и обвинения. Притискалото я с дни напрежение се разнесе и най-сетне тя бе в състояние да почувства нарастващото оживление, което се носеше около нея.
Хора отвсякъде се стичаха в нарастващата линия. Някои носеха само малък ленен вързоп под мишница, а други пътуваха в компанията на няколко товарни коне.
Имаше и такива, които си водеха по няколко каруци, натоварени с палатки, храна и дрехи. Един изящно облечен търговец си бе донесъл кадифени тапицирани столове и легло с балдахин. Мебелировката си почиваше на върха на една товарна кола.
Силен тропот разтресе покрива на каляската, стряскайки и двете. Джинджифиловите човечета се разхвърчаха.
- Олеле! - ахна Бърнис. Миг по-късно главата на Моувин Пикъринг се появи на прозореца, който надничаше вътре от гърба на коня си, така че черната му коса обрамчваше лицето му.
- Как мина? - дяволито се хилеше той. - Да се готвя ли за война?
Ариста се смръщи.
- Толкова добре, а? - продължи Моувин, без да подозира за създаваната от него суматоха. - Ще говорим по-късно. Трябва да открия Фанън, преди да е започнал да се дуелира с някого. Привет, Хилфред. Това ще е върхът. Кога за последно лагерувахме заедно? До после.
Бърнис си вееше с две ръце, взирайки се в тавана със зяпнала уста. Виждайки нея и армията джинджифилови човечета пръснати по пейките, завесите, пода и скута на дойката, Ариста не можа да сдържи усмивката си.
- Права беше, Бърнис. Бисквитките наистина ме развеселиха.
* * *
- Видя ли го? - Фанън посочи към мъжа в кафяв велурен жакет. -Това е сър Ендън, вероятно вторият най-велик жив рицар след сър Брек-тън.
