След още един ден пътуване, което я остави недоспала, Ариста бе в лагера на Пикърингови, криейки се от Бърнис. Момчетата споделяха елегантна едновърха шатра на зелени и златни ивици, която бяха разпънали в източния край на главния лагер. Тримата седяха под украсения с фесто-ни навес, опънат между два пръта от дърво. На левия се вееше златният сокол върху червен фон - символ на рода Есендън, а на десния - зеленият банер на Пикърингови. Сравнен с лагерите на повечето благородници, техният изглеждаше скромен. Някои приличаха на малки замъци и издигането им отне часове на групите слуги. Пикърингови не се бяха обременили с излишен товар: два жребеца и два товарни коня носеха целия им багаж. Нямаха маси или столове и Ариста се отпусна на парче брезент. Ако Бърнис можеше да я види, щеше да получи инфаркт.
Ариста нямаше нищо против. Струваше й се чудесно да лежи и да се протяга под небето. Напомняше й за лятото, когато бяха деца. Вечерта възрастните танцуваха, а децата лежаха по гръб на южния хълм в Дрон-дил Филдс, броейки падащите звезди и светулките. Тогава бяха присъствали всички: Моувин, Фанън, Олрик и дори Ленар - преди последната да се превърне в дама. Спомни си хладния нощен ветрец, тревата върху босите крака, обширните звезди на небосклона и далечния звук на оркестъра, който свиреше „Калид Портмор“, галилинската народна песен.
- А виждаш ли едрия мъж в зелената туника ей там? Това е сър Грей-вин, той е търсач. Работи предимно за църквата. Знаеш, дири артефакти, убива чудовища, такива работи. Той е един от най-известните приклю-ченци. Родом е от Вернес, това е чак близо до Делгос.
- Знам къде е Вернес, Фанън - отвърна Ариста.
- Точно така, сега ти се налага да знаеш всички тези неща, нали? -каза Моувин. - Ваше Високотържествено Посланичество - по-възрастният Пикъринг направи тържествен седнал поклон.
- Сега ти е смешно, но само почакай - каза му тя. - И ти ще си получиш своето. Един ден ще бъдеш маркиз. Тогава няма да има само игри и забави. Ще имаш отговорности, господинчо.
- Няма - каза Фанън тъжно.
Ако не бе три години по-млад, Фанън би могъл да бъде близнак на Моувин. И двамата имаха отличителните белези на Пикъринг: остри ъгловати лица, гъста черна коса, блестящи бели зъби и широки рамене, които се стесняваха в тесни, атлетични кръстове. Фанън бе малко по-жилав и по-нисък, и за разлика от Моувин, чиято коса бе винаги хаотична, беше прилежно сресан.
- Точно затова трябва да спечелиш - каза Моувин на брат си. - Което ти, естествено, ще сториш, защото си Пикъринг, а Пикърингови никога не се проваляме. Я погледни онзи там. Та той няма никакъв шанс.
Ариста не си направи труда да стане. Моувин бе правил това цяла нощ - сочеше разни хора и обясняваше как по походката или начина им на носене на меч личало, че Фанън може да ги надвие. Тя не се съмняваше, че той е прав, просто се бе поуморила да го чува.
- Каква е наградата за това съревнование? - запита тя.
- Още не са я обявили - промърмори Фанън.
- Най-вероятно злато - отвърна Моувин, - може би във формата на някакъв трофей, но не това прави победата ценна. Престижът е. Веднъж Фанън да спечели, ще се е сдобил с име. Е, той вече има името на Пикъринг, но няма титли. След турнира ще му се отворят възможности. Разбира се, може и да е земя. Тогава ще е уреден.
- Надявам се; със сигурност не искам да свърши в манастир.
- Още ли пишеш поезия, Фанън? - запита Ариста.
- В последно време не съм.
-Биваше я... поне това, което си спомням. Ти пишеше непрекъснато. Какво се случи?
- Той научи поезията на меча. Тя ще му служи далеч по-добре от тази на перото - отвърна вместо брат си Моувин.
- Кой е този? - запита Фанън, сочейки на запад.
- Това е Рентинуал - каза Моувин. - Самообявилият се за гений. Чуйте това. Домъкнал е със себе си онова нещо, огромното приспособление.
- Защо?
- Казва, че е за надпреварата.
- Какво е?
Моувин сви рамене:
- Не знам, обаче е голямо. Крие го под покривало и скимти като момиченце при всяко подскачане на каруцата.
- Я кажи, това не е ли принц Рудолф?
- Къде? - Ариста се изправи на лакът.
Моувин се изкикоти:
- Шегувам се. Олрик ни каза за... твоята заблуда.
- Срещал ли си Рудолф? - попита тя.
- Всъщност съм - отвърна Моувин. - Магаретата се чудят защо ги сравняват с него.
Отне им секунда, сетне Фанън и Ариста избухнаха в смях, към който се присъедини и Моувин.
- Той е кралски боклук, това е сигурно и аз бих бил доста разстроен, ако трябваше да прекарам остатъка от живота си да целувам това магаре. Честно, Ариста, изненадам съм, че не превърна Олрик в жаба или нещо от сорта.
Тя спря да се смее:
- Какво?
- Да го омагьосаш. Седмица като жаба би. какво има?
- Нищо - отвърна тя, отпускайки се обратно на земята и преобръщайки се по корем.
- Хей, съжалявам, не исках да.
- Всичко е наред - излъга тя.
- Беше просто шега.
- Предната ти ми хареса повече.
- Ариста, зная, че не си вещица.
Настъпи дълга неловка тишина.
- Съжалявам - каза Моувин.
- Доста време ти отне - каза тя.
- Би могло да бъде по-лошо - обади се Фанън. - Олрик би могъл да те принуди да се омъжиш за Моувин.
