Кралят надигна бокала си и го изпразни.
Ариста чакаше. Кралят се прозя. Някъде зад нея звучни крачки отекнаха из залата. Разнесе се мърморене, сетне токовете затракаха отново, последвани от щракване с пръсти. Накрая фигура се появи на подиума: стройна и деликатна - елф. Бе облечен в тъмнокафява груба вълнена униформа. Около врата му бе занитена тежка желязна огърлица. Пристъпи, носейки кана, с помощта на която напълни кралската чаша и се оттегли. Кралят пи, накланяйки чашата прекалено. Потече вино, оставило бледа розова линия и капчица върху четинестата му брада. Оригна се отново, този път по-силно и въздъхна доволно. Сетне погледна към Ариста.
- Ами смъртта на Брага? - запита Росуорт. - Имате ли доказателства, че той е бил замесен в тази така наречена конспирация?
- Той се опита да ме убие.
- Да, така казвате вие, но дори и да се е опитал, изглежда е имал добра причина. Брага беше добър и последователен нифронец, а вие в крайна сметка сте вещица.
Ариста притисна ръце една в друга. Не й беше за първи път и пръстите започваха да я болят.
- Простете ми, Ваше Кралско Величество, но се страхувам, че притежавате погрешна информация по въпроса.
- Погрешна информация? Аз... - той се прокашля, сетне повтори и се изхрачи до трона. Фреда не спря да пронизва с поглед елфа, докато последният не пристъпи и не забърса плюнката с края на туниката си.
- Имам прекрасни информатори - продължи кралят, - които ми казаха, че Брага и епископ Салдур са ви изправили на съд по обвинения във вещерство и убийството на баща ви. Моментално след това Брага бил обезглавен и обвинен в същото, за което той на свой ред осъждал вас. Сега вие идвате тук в качеството си на посланик на Меленгар - жена. Страхувам се, че това е прекалено удобно за вкуса ми.
- Брага също така ме обвини в убийството на Негово Кралско Височество крал Олрик, който ме заля с милосърдието си, давайки ми тази служба. Или ще отречете и неговото съществуване?
Кралските вежди се повдигнаха:
- Вие сте млада - каза студено той. - Това е първата ви аудиенция като посланик. Ще игнорирам обидата ви; този път. Сторете го отново и ще ви изгоня от кралството си.
Ариста мълчаливо наведе глава.
- Не вещае нищо добро, че тронът на Меленгар бе завзет с кръв. Ни-то че родът Есендън отдава само привидна почит на църквата. А търпимостта на кралството ви към елфите е отвратително. Оставяте тези долни зверове да се разхождат необезпокоявани. Новрон никога не би позволил подобно нещо. Църквата ни учи, че елфът е зараза. Те трябва да бъдат превити в слугуване или унищожени напълно. Те са като плъхове, а Ме-ленгар е съседната купчина дърва. Да, не се съмнявам, че Олрик ще продължи да следва бащината си политика. И двамата бяха родени с капаци. Задават се промени и отсега виждам, че Меленгар няма да прояви достатъчно разум да се огъне по посока на вятъра. Още по-добре за Дънмор, смятам.
Ариста отвори уста, но кралят вдигна пръст.
- Това интервю е приключено. Върнете се при брат си и му предайте, че сме изпълнили дълга си да се срещнем с вас и не сме впечатлени.
Кралят и кралицата се изправиха заедно и напуснаха през страничната арка, оставяйки два празни дървени стола срещу Ариста. Елфът, който стоеше наблизо, я наблюдаваше напрегнато, но не каза нищо. Тя полувъзнамеряваше да произнесе остатъка от подготвената си реч. Нямаше да бъде по-малко излишно, а празните кресла щяха да бъдат значително по-учтиви.
Тя въздъхна. Раменете й се отпуснаха.
Стъпи извън портата на замъка и погледна надолу към града. Дълбоки следи прорязваха неравните кални пътища, обсипани с толкова камъни, че повече приличаха на коритата на пресъхнали реки. Слънцето бе избелило стегнатите редове дървени къщи до бледосиво. Повечето от жителите носеха бозави дрехи от сурова вълна или лен. Десетки хора с изтощени лица седяха по ъглите или се разхождаха безцелно с увиснали ръце. Изглеждаха невидими за минаващите покрай тях. Това бе първото посещение на Ариста в Гламрендор, столицата на Дънмор. Тя поклати глава и промърмори тихо:
- И ние не сме впечатлени.
Напук на скромния вид, градът гъмжеше, но тя подозираше, че малцина от щуращите се наоколо са местни. Бе лесно да се види разликата. Приходящите носеха обувки. Каруци, карети и коне прехвърчаха през центъра на столицата - всички отправили се на изток. Църквата бе оповестила, че турнирът е отворен за всички - благородници и простолюдие. Мнозина бяха видели в това шанс за слава и богатство.
Собствената й карета със знамето на Меленгар изчакваше. Хилфред държеше вратата. Бърнис седеше вътре с поднос сладки в скута и усмивка на лице.
- Как мина, скъпа? Бяхте ли впечатляваща?
- Не, не бях, но също така и не сме във война, така че предполагам трябва да благодаря на Марибор за това му благоволение - тя седна срещу дойката, опитвайки се да прибере цялата рокля вътре, преди Хилфред да затвори вратата.
