Аз съм пратеникът полностью

Винаги виждам нашата групичка в гръб. И никакво сияние, което преминава в мрак. Одри. Портиер. И аз.

Аз държа пръстите на Одри в моите.

Още не съм написал велика песен като Дилън, нито съм започнал първата си сюрреалистична картина, съмнявам се и че бих могъл да направя революция, ако се опитам - защото освен всичко останало, съм си смотано копеле, макар че съм висок и строен. Само дето съм слабак.

Общо взето, май се чувствам най-добре, когато играя карти или когато съм закарал някого и се връщам обратно - да речем, от големия град или някъде още по на север. Прозорецът е свален, вятърът прокарва пръсти в косата ми, а аз се усмихвам на хоризонта.

После влизам в града и се отправям към гаража на "Свободни таксита”.

Понякога мразя звука на затръшващата се врата.

Както вече казах, ужасно обичам Одри.

Одри, която спи с кого ли не, само не и с мен. Тя винаги е казвала, че ме харесва прекалено много, за да го прави с мен, а аз лично никога не съм опитвал да я съблека, за да я видя напълно нова и трепереща пред себе си. Страх ме е. Вече ви казах, че като се стигне до секс, съм жалка работа. Имал съм една-две приятелки, които не ме превъзнасят особено като любовник. Едната ми каза, че съм най-непохватният тип, когото е срещала. Другата се смееше всеки път когато се опитвах да направя нещо. Това не ми помогна особено да се представя добре и не след дълго тя ме напусна.

Лично аз смятам, че сексът трябва да е като математиката. Както е в училище.

На никого не му пука, че е слаб по математика. Някои дори се хвалят с това и разправят: "По разказвателните предмети и английски - иди-дойди, но по математика съм пълен гьон." А другите им отговарят със смях: "И аз съм така. Тия логаритми -нищичко не вдявам!"

Човек би трябвало да може да говори така и за секса. Би трябвало да може гордо да заяви: "Като стане дума за оргазъм, съм пълен гьон. Всичко друго - иди-дойди, но от това нещо и представа си нямам."

Никой обаче не го казва.

Не може.

Особено ако е мъж.

Ние мъжете си мислим, че трябва много да ни бива в тази работа, аз пък ви казвам, че мен никакъв ме няма. Трябва също така да си призная, че и по отношение на целуването има какво да се желае. Едната от приятелките ми се опита да ме научи, но в крайна сметка май се отказа. Подозирам, че с езика нещо не се справям, но какво мога да направя?

Това е просто секс.

Или поне така си казвам.

Свикнал съм да лъжа.

Но да се върнем на Одри - би трябвало да съм поласкан, че не иска дори да ме докосне, защото ме харесва повече от всички други. Звучи съвсем убедително, не е ли така?

Когато е разстроена или потисната, сянката й се появява на прозореца ми. Тя влиза и пием евтина бира или вино, гледаме филм или и трите заедно. Нещо старо и дълго като "Бен Хур" например, което се точи до късно през нощта. Тя е до мен на дивана в бархетната си риза и срязаните дънки, превърнати в шорти, а когато по някое време заспи, аз донасям одеяло и я завивам.

Целувам я по бузата.

Погалвам я по косата.

Замислям се как живее сама също като мен и никога не е имала истинско семейство, само преспива с различни мъже. Тя никога не допуска и намек за любов. Мисля си, че някога е имала семейство, но от онези, в които си раздават шамари. Тук такива с лопата да ги ринеш. Мисля, че ги е обичала, но те само са я наранявали.

Затова не иска да обича.

Никого.

Предполагам, че така се чувства по-добре, и кой ли би я упрекнал? Докато спи на дивана ми, все си мисля за тези неща. Всеки път. Завивам я, лягам си и сънувам. С отворени очи.

В местните вестници се появиха няколко статии за обира. В тях се разправя как съм се втурнал след крадеца и съм изтръгнал пистолета от ръцете му. Типично. Знаех си, че ще разкрасят историята.

Седя на кухненската маса и ги преглеждам, а Портиер просто ме гледа както винаги. На него му е все тая дали съм герой. Докато си получава обяда навреме, няма никаква грижа в този живот.

По някое време пристига майка ми и аз й вадя бира. Тя ми казва, че се гордее с мен. По нейно мнение всичките й деца се справят много добре, освен мен, но сега поне има нещо, с което да се гордее, та било то и за ден-два.

Представям си как разказва на познатите си на улицата: "Това е бил синът ми. Казвах ви, че ще стане човек от него."

Естествено пристига и Марв, а след него и Ричи. Дори Одри идва да ме навести с вестник под мишницата.

Навсякъде се споменава двайсетгодишният шофьор на такси Ед Кенеди - така казах на репортерите. Излъжеш ли веднъж, не можеш да спреш. И децата го знаят.

Обърканата ми физиономия се кипри във всички вестници и дори някакъв тип от радиото дойде да ми вземе интервю вкъщи, в хола. Пихме кафе, но без мляко. Той ме хвана тъкмо когато отивах да купя.