— От клюки ли се боиш, маман? Нали се гордееше, че си радикална? — Матю изглеждаше едновременно добронамерен и нетърпелив. Хвърли ключовете на близката маса. Те се плъзнаха по идеално полираната повърхност и се спряха до китайската порцеланова купа.
— Никога не съм била радикална! — Изабо беше ужасена. — Промяната се надценява.
Обърна се, изгледа ме от главата до петите и стисна съвършено оформените си устни.
Не харесваше това, което виждаше — и нищо чудно. Опитах се да се видя през нейните очи — пясъчноруса коса, която не беше нито гъста, нито добре сресана; луничките, които се бяха появили от прекалено дълъг престой на открито; твърде дългия за лицето ми нос. Очите ми бяха най-хубавата ми черта, но нямаше как да компенсират липсата на моден вкус. До нейната елегантност и безупречността на Матю аз се чувствах — и изглеждах — като сива селска мишка. Подръпнах края на якето си със свободната си ръка и си отдъхнах, когато не открих признаци на магическа дейност по върховете на пръстите си. Надявах се и да не „блестя“, както бе забелязал Матю.
— Маман, това е Даяна Бишъп. Даяна, майка ми Изабо дьо Клермон. — Сричките се изтъркаляха по езика му.
Ноздрите на Изабо се разшириха.
— Не ми харесва как миришат вещиците. — Английският й бе безупречен, блесналите й очи бяха впити в мен. — Сладка е и отвратително зелена, като пролетта.
Матю започна някаква неразбираема тирада, която звучеше на нещо средно между френски, испански и латински. Говореше тихо, но нямаше как да скрие гнева си.
— Qa suffit11 — отвърна Изабо очевидно на френски и прекара дланта си пред гърлото. Преглътнах и инстинктивно посегнах към яката си.
— Диана. — Изабо произнесе името ми различно и с ударение на първата сричка. Протегна бялата си хладна ръка и аз леко стиснах пръстите й. Матю ме хвана за лявата ръка и за миг се превърнахме в странна верига от двама вампири и вещица. — Encantada.
— Радва се да се запознаете — преведе ми Матю и стрелна майка си с предупредителен поглед.
— Да, да — добави нетърпеливо Изабо и се обърна с гръб към сина си. — Разбира се, че тя говори само английски и съвременен френски. Днешните топлокръвни са толкова лошо образовани.
Едра жена със снежнобяла кожа и гъста черна коса, сплетена на плитки, които бяха увити около главата й, пристъпи напред с разтворени обятия.
— Матю! — извика тя. — Cossi anatz?
— Va plan, merces. E tu? — Матю я прегърна и я целуна по двете бузи.
— Aital, aital — отвърна тя, хвана се за лакътя и направи физиономия.
Матю й каза нещо в знак на съчувствие, а Изабо погледна към тавана, сякаш търсеше от небесата спасение от емоционалната сцена.
— Март, това е приятелката ми Даяна — каза той и ме дръпна напред.
Март също бе вампир, един от най-старите, които бях виждала. Сигурно е била преминала шейсет, когато се е преродила. Косата й беше тъмна, но нямаше как да сбъркам възрастта й. Лицето й бе покрито с бръчки и ставите на ръцете й бяха толкова подути, че дори вампирската кръв не бе могла да ги излекува.
— Добре дошла, Даяна — поздрави ме тя с дрезгав глас и се взря дълбоко в очите ми. Кимна към Матю и посегна към ръката ми. Ноздрите й се разшириха.
— Elle est une poissante sorciere — каза тя на Матю с одобрителен тон.
— Казва, че си много надарена вещица — обясни Матю. Близостта му разсейваше тревогата ми, че вампирката ме души.
Нямах никаква представа какъв е подходящият френски отговор на подобен коментар, затова само се усмихнах немощно на Март и стисках палци това да е достатъчно.
— Изтощена си — забеляза Матю и погледът му се плъзна по лицето ми. Започна да задава въпроси на двете вампирки на непознатия език. Това доведе до изобилие от сочене, въртене на очи, отривисти жестове и въздишки. Когато Изабо спомена името Луиза, Матю отново изгледа гневно майка си. Отговори й със спокоен тон, който обаче не търпеше възражение.
Изабо сви рамене.
— Разбира се, Матю — промърмори тя с престорена искреност.
— Ела да те настаня — обърна се Матю към мен с по-топъл глас.
— Ще донеса храна и вино — предложи Март на развален английски.
— Благодаря — отвърнах й. — И на теб също, Изабо, че ме прие в дома си. — Тя изсумтя и оголи зъбите си. Надявах се, че това е усмивка, но също така се боях, че не е.
— И вода, Март — добави Матю. — Храната пристига тази сутрин.
— Част от нея вече пристигна — обади се майка му. — Треволяци. Чанти със зеленчуци и яйца. Не постъпи добре, като поръча да ги докарат тук.
— Даяна трябва да яде, маман. Доколкото знам, нямаш много истинска храна в замъка. — Дългият фитил на търпението на Матю вече изгаряше заради събитията от последната вечер и сегашното хладно посрещане.
— Аз пък имам нужда от прясна кръв, но не очаквам Виктоар и Ален да я носят от Париж посред нощ. — Изабо изглеждаше много доволна от себе си, когато коленете ми се подгънаха.
Матю въздъхна раздразнено и ме хвана за лакътя, за да не падна.
— Март — започна той, като нарочно пренебрегна Изабо, — можеш ли да занесеш горе препечена филийка, яйца и чай за Даяна?
