— Дали? — Изабо поклати глава. — Никога не съм била сигурна. Филип каза, че аз трябва да взема решението дали да направя Матю част от семейството ни. Бях превърнала и други във вампири преди него, щях да създам нови и след това. Но Матю беше различен. Харесвах го и знаех, че боговете ми дават възможност да го направя свое дете. Моя бе отговорността да го науча как да живее като вампир в този свят.
— Матю съпротивляваше ли се? — попитах. Вече не можех да се спра.
— Не — отвърна тя. — Не беше на себе си от болка. Казахме на всички да излязат и че ние ще повикаме свещеник. Не го направихме, разбира се. С Филип се доближихме до Матю и му обяснихме, че можем да го дарим с вечен живот без болка и страдание. Много по-късно Матю ни призна, че ни е взел за Йоан Кръстител и Света Богородица, които са дошли да го отведат на небето при съпругата и детето му. Когато му предложих от моята кръв, той си помислил, че свещеник му дава последно причастие.
В стаята се чуваше само тихото ми дишане и пукането на дървата в камината. Исках Изабо да ми разкаже с подробности как го е създала, но се боях да я помоля, за да не се окаже, че това е нещо, за което вампирите не говорят. Може би е прекалено лично или прекалено болезнено. Изабо обаче ми сподели без да я подканям.
— Той прие толкова лесно кръвта ми, сякаш бе роден за нея — каза тя с дълбока въздишка. — Не беше от хората, които се плашат от вида и миризмата на кръв. Прегризах си китката и му казах, че кръвта ще го излекува. Той изпи своето спасение без страх.
— А после? — прошепнах аз.
— След това беше… трудно — каза внимателно Изабо. — Всички нови вампири са силни и много гладни, но беше почти невъзможно да контролираме Матю. Той се гневеше, че се е превърнал във вампир, и изпитваше безкрайна жажда. Наложи се с Филип да ловуваме по цели дни и седмици наред, за да я утолим. И тялото му се промени повече, отколкото очаквахме. Всички порастваме на височина и ставаме по-елегантни и силни. Аз бях много по-дребна, преди да стана вампир. Но Матю се превърна от тънък като върлина човек в невероятно същество. Съпругът ми беше по-едър от новия ми син, но след първата глътка от моята кръв Матю стана неудържим дори за Филип.
Помъчих се да не се плаша от гнева и глада на Матю. Не откъсвах поглед от майка му, не исках да си затварям очите за същността му. Той точно от това се боеше, че ще разбера какъв е бил и какъв все още е, и ще изпитам отвращение.
— И какво го успокои? — попитах.
— Филип го заведе на лов — обясни Изабо — веднага щом се увери, че Матю няма да убие всяко живо същество, което се изпречи на пътя му. Дебненето отвличаше ума му, а преследването уморяваше тялото му. Скоро започна да копнее за самия лов повече, отколкото за кръв, което е добър знак при младите вампири. Означаваше, че не се ръководи само от апетита си, а отново може да мисли рационално. След това бе въпрос на време съвестта му да се върне и той започна да се замисля, преди да убива. А после единственото, от което му остана да се бои, бяха черните му периоди, когато се сещаше за загубата на Бланка и Лукас и започваше да утолява глада си с човешки същества.
— И какво му помагаше тогава?
— Понякога му пеех, същата песен, която изпях и на теб тази вечер, както и други. Те разсейваха мъката му. Друг път просто изчезваше и Филип ми забраняваше да го следвам и да му задавам въпроси, когато се върнеше. — Очите на Изабо, които се обърнаха към мен, бяха чисто черни. Споглеждането ни потвърди това, което и двете подозирахме: че Матю се е утешавал с кръвта на други жени, с докосването на ръце, които не са принадлежали нито на майка му, нито на съпругата му.
— Толкова е овладян — разсъждавах аз на глас, — че е трудно да си го представя такъв.
— Матю е много чувствителен. Това е благословия, но и бреме — да обичаш толкова силно, че да си способен да нараняваш, когато любовта си отиде.
В гласа на Изабо долових заплаха. Вдигнах решително брадичка и усетих как пръстите ми изтръпват.
— Тогава ще се погрижа любовта ми никога да не го напуска — заявих твърдо.
— И как ще го направиш? — попита ме Изабо. — Ще станеш ли вампир и ще тръгнеш ли с нас на лов? — Тя се засмя, но безрадостно и мрачно. — Без съмнение Доменико намекваше точно това. Едно-единствено ухапване, източваме кръвта ти, а после ти даряваме от нашата. След това Паството няма да има основание да ти се бърка.
— Какво имаш предвид? — окаменях.
— Не разбираш ли? — изръмжа Изабо. — Ако искаш да си с Матю, тогава стани една от нас и избави него и себе си от опасността. Вещиците може и да искат да те запазят като една от тях, но не могат да се противопоставят на връзката ви, ако и ти станеш вампир.
Чух как Март дрезгаво въздъхна.
— Затова ли Матю замина? Да не би Паството да му е наредило да ме превърне във вампир?
— Матю никога не би те направил manjasang — обади се презрително Март. Очите й блестяха от гняв.
— Не — додаде тихо, но и малко злобно Изабо. — Както вече ти казах, винаги е обичал крехките неща.
