Затворих внимателно писалката и нещо прободе съзнанието ми. Но чувството, че съм наранена, успя да заглуши предупреждението.
Натисках и дърпах всяка издатина, пръстите ми безуспешно обходиха предната страна на резбата. Ножът за писма лежеше подканящо до дясната ми ръка. Сигурно можеше да го подпъхна в ръба и да отворя така чекмеджето. Като се има предвид колко старо е бюрото. Но историкът в мен се разбунтува, и то по-силно от съвестта ми. Да пристъпя в личното пространство на Матю и да проявя съмнителен морал бе позволено, но не и да оскверня антика.
Отново се мушнах под бюрото и открих, че е прекалено тъмно, за да разгледам добре долната страна, но пръстите ми напипаха нещо студено и твърдо в дървото. Вляво от почти безупречния ръб на чекмеджето имаше малка метална издатина, която дългата вампирска ръка можеше да достигне от предната страна на бюрото. Беше кръгла и в средата й бе издълбан кръст, за да прилича на винт или на стар пирон. Когато я натиснах, чух над главата си тихо щракане.
Изправих се и видях отвореното чекмедже, което бе около десет сантиметра дълбоко. Бе облицовано с черно кадифе, в което бяха направени вдлъбнатини. В тях бяха поставени бронзови монети.
Върху най-голямата се виждаха очертанията на сграда. Бе в средата на вдлъбнатина с диаметър около десет сантиметра. Изображението беше изненадващо ясно, на него се виждаха четири стъпала, които водеха към врата с две колони отстрани. Между тях бе застанала забулена фигура. Тънките очертания на сградата бяха изцапани с черен восък. Около ръба на монетата се четяха думите „militia Lazari a Bethania“.
Рицарите на Лазар от Витания.
Сграбчих чекмеджето, за да не падна, и се отпуснах на стола.
Металните дискове не бяха нито монети, нито медали, а печати, от онези, с които се обозначаваше официална кореспонденция или се узаконяваха сделки с имоти. Восъчен печат върху парче хартия някога е можел да накара армии да напуснат бойното поле или да продаде огромно имение.
По следите виждах, че последният печат е използван скоро.
С треперещи пръсти взех един от по-малките дискове. На него се виждаше същата сграда. Колоните и забулената фигура на Лазар, мъжът от Витания, когото Христос възправил от мъртвите четири дни след като бил погребан. Нямаше как да сбъркам това. Изображение на Лазар, който излиза от плиткия си ковчег. Но на печата нямаше изписани думи. Вместо тях имаше змия, която бе захапала опашката си.
Не успях да затворя очите си достатъчно бързо, за да прогоня образа на семейното знаме на Дьо Клермон със сребристата змия, захапала опашката си, което се вееше над Сет-Тур.
Бронзовата повърхност на печата в дланта ми проблесна. Съсредоточих се в лъскавия метал и пожелах новопридобитите ми ясновидски способности да разгадаят мистерията. Но след като две десетилетия бях пренебрегвала магията в кръвта си, сега тя не бързаше да ми се притече на помощ.
Тъй като видения не се появиха, се наложи да приложа обикновените си познания по история. Разгледах внимателно обратната страна на печата, без да изпускам нито една подробност. Кръст с разцепени краища разделяше кръга на четвъртини, получаваше се нещо подобно на това, което бях видяла върху туниката на Матю в едно от виденията си. В горния десен квадрант на печата се виждаше полумесец, чиито върхове бяха извити нагоре, и звезда с шест лъча във вдлъбнатината на отхапаната луна. В долния ляв квадрант имаше династична лилия, традиционен символ на Франция.
По краищата на печата бе изписано MDCI — 1601 с римски цифри — и думите „secretum Lazari“ — „тайната на Лазар“.
Не може да е съвпадение, че Лазар, също като вампир, бе преминал от живота към смъртта и после се бе върнал обратно. Освен това кръстът заедно с легендарната фигура от Светите земи и споменаването на рицари предполагаше, че печатите в чекмеджето на Матю принадлежаха на ордените на рицарите кръстоносци, основани през Средновековието. Най-известният от тях е на тамплиерите, който изчезва мистериозно в началото на четиринайсети век, след като е обвинен в ерес и в по-лоши неща. Но никога не бях чувала за Рицарите на Лазар.
Започнах да въртя печата на всички страни, за да уловя светлината, и се съсредоточих върху годината 1601. Беше късно тогава да се създава средновековен рицарски орден. Разрових паметта си за важни събития през тази година, които могат да хвърлят светлина върху загадката. Кралица Елизабет I нарежда да обезглавят графа на Есекс, датският астроном Тихо Брахе умира при по-малко живописни обстоятелства. Никое от тези събития не ми се струваше свързано с моята мистерия.
Пръстите ми се плъзнаха леко по гравюрата. И изведнъж осъзнах значението на MDCI.
Матю дьо Клермон.
Това бяха букви, а не римски цифри. Съкращение на името на Матю: MDCI. Четях неправилно последната буква.
Петсантиметровият диск лежеше в дланта ми. Пръстите ми се затвориха около него и притиснах гравираната повърхност към кожата.
