— Откакто умряха родителите ми. — Тревожни спомени от детството изплуваха в ума ми: как се чувствах наблюдавана от други вещици, докато се люлеех на люлките в училище, хладният поглед на вампир по време на празненство за рождения ми ден. — Следят ме, откакто родителите ми умряха.
Изабо отвори уста, за да каже нещо, но видя лицето на сина си и се отказа.
— Ако пипнат теб, ще пипнат и книгата, поне те така си мислят. Свързана си с ръкописа на Ашмол по някакъв много силен начин, който не ми е ясен. Не мисля, че е ясен и на тях.
— Дори и на Питър Нокс?
— Маркъс поразпита. Той е добър в събирането на информация. Доколкото знаем, Нокс все още е напълно объркан.
— Не искам Маркъс да се излага на риск, не и заради мен. Трябва да стои настрани от това, Матю.
— Маркъс знае как да се грижи за себе си.
— И аз трябва да ти кажа някои неща. — Щях напълно да изгубя кураж, ако ми дадеше време да размисля.
Матю хвана и двете ми ръце и ноздрите му леко се разшириха.
— Уморена си — каза той. — И гладна. Може би е по-добре да поговорим след обяда.
— Помирисваш кога съм гладна? — изумих се. — Не е честно.
Матю отметна глава назад и се разсмя. Премести ръцете ми зад гърба ми и те заприличаха на криле.
— И това го казва вещица, която, ако поиска, може да чете мислите ми като отворена книга. Даяна, скъпа моя, усещам, когато си променяш мнението. Знам, когато през главата ти минават лоши мисли, като например колко забавно би ти било, ако прескочиш оградата на двора пред конюшните. И със сигурност разбирам кога си гладна — добави той и ме целуна, за да потвърди думите си.
— Като стана въпрос, че съм вещица — заговорих на пресекулки, останала без дъх, когато той отлепи устни от моите, — може да се каже, че генетичната ми предразположеност към вещерска вода е потвърдена.
— Какво? — Матю ме погледна загрижено. — Кога се случи?
— Веднага щом тръгна от Сет-Тур. Не си позволявах да плача, докато ти беше тук. Но когато замина, си поплаках. И то доста.
— И преди си плакала — изтъкна той замислено и отново върна ръцете ми отпред. Обърна ги и разгледа дланите и пръстите ми.
— Водата от ръцете ти ли потече?
— Отвсякъде — отвърнах. Той вдигна разтревожено вежди. — Ръцете, косата, очите, стъпалата, дори от устата. Сякаш нищо не бе останало от мен, бях направена от вода. Струваше ми се, че соленият вкус ще остане завинаги в устата ми.
— Сама ли беше? — Внезапно в гласа му се появи строгост.
— Не, не, разбира се — побързах да кажа. — Март и майка ти бяха при мен. Но просто не можеха да ме доближат. Имаше много вода, Матю. И вятър също.
— И какво накара стихиите да изчезнат? — поинтересува се той.
— Изабо.
Матю дълго се взира в майка си.
— Тя запя.
Тежките клепачи на вампира се спуснаха над очите му.
— Някога непрекъснато пееше. Благодаря ти, маман.
Изчаках го да добави, че му е пеела и на него, но вече не е същата след смъртта на Филип. Но той не го направи. Вместо това ме притисна силно към себе си, а аз се опитах да не обръщам внимание, че не ми се доверява изцяло.
През целия ден радостта на Матю, че отново си е вкъщи, стана заразителна. След обяда се преместихме в кабинета му. На пода пред камината успя да намери повечето места по тялото ми, където имах гъдел. Но през цялото време не ме пусна нито за миг отвъд стената, която така внимателно бе изградил около тайните си.
Само веднъж се опитах да проникна чрез телепатия през защитите му. Той вдигна изненадан поглед към мен.
— Каза ли нещо? — попита.
— Не — отвърнах и бързо се отдръпнах.
Насладихме се на спокойната вечеря заедно с Изабо, която също прихвана доброто настроение на Матю. Не откъсваше очи от него, макар в погледа й да се четеше и лека тъга.
След вечеря си навлякох жалките дрехи, които бях взела, вместо пижама. Започнах да се тревожа за чекмеджето, дали не бях оставила миризмата си по печатите върху кадифето. Събрах сили и пожелах лека нощ, преди Матю да се оттегли в кабинета си.
Малко след това той се върна, облечен в широко долнище на пижама и избеляла тениска. Издължените му елегантни стъпала бяха боси.
— Коя страна на леглото искаш — лявата или дясната? — попита той небрежно и зачака със скръстени ръце да му отговоря.
Не бях вампир, но имаше неща, в които бях доста бърза, когато се наложеше.
— Ако нямаш нищо против, предпочитам лявата — каза той сериозно. — Ще ми е по-лесно да се отпусна, ако съм между теб и вратата.
— Аз… на мен ми е все едно — заекнах.
— Тогава се дръпни навътре. — Матю хвана завивките и аз направих каквото ми каза. Той се мушна при мен и простена със задоволство.
— Това е най-удобното легло в замъка. Майка ми смята, че не си струва да се тормозим да търсим хубави дюшеци, след като прекарваме толкова малко време в сън. Нейните легла са истинско мъчение.
— При мен ли ще спиш? — попитах с изтънял глас. Опитах се въпросът да прозвучи небрежно като неговия, но не успях.
Матю протегна дясната си ръка и ме придърпа, докато главата ми не полегна на рамото му.
— Струва ми се, че може — каза той. — Макар че няма точно да спя.
Гушнах се в него и поставих ръка над сърцето му, за да усещам всеки удар.
