— Никога не съм харесвал думата „чифтосване“. Звучи абстрактно, сякаш се опитваш да съчетаеш чорапи или обувки. — Матю остави чашата си, скръсти ръце и подпря лакти на издраскания плот на масата. — Но ти не си вампир. Имаш ли нещо против, че те смятам за своя съпруга?
В ума ми се завихри истинска буря, докато се опитвах да си обясня какво общо има любовта ми към Матю с най-опасните същества в животинското царство и с една институция, към която никога не съм изпитвала особено уважение. И никъде в тези мисловни вихри не виждах знаци или ориентири, които да ми помогнат да намеря отговора.
— А когато двама вампири се чифтосват — поинтересувах се, когато отново успях да си отворя устата, — очаква ли се от женската да се подчинява на мъжкия, точно като останалите от глутницата?
— Боя се, че да — отвърна той и се взря в ръцете си.
— Хм. — Присвих очи към приведената му тъмнокоса глава. — И какво получавам аз от всичко това?
— Любов, достойнство, закрила и издръжка — изброи той и най-накрая се осмели да ме погледне в очите.
— Прозвуча ми като откъс от средновековна сватбена служба.
— Тази част от нея е писана от вампир. Но аз няма да те карам да ми слугуваш — увери ме веднага той със сериозно лице. — Това е измислено, за да направи човешките същества щастливи.
— Поне мъжете. Не вярвам жените да са се зарадвали особено.
— Вероятно не — съгласи се той и се опита да се усмихне. Но напрежението му бе дошло в повече и на лицето му се изписа тревога. Отново се загледа в ръцете си.
Миналото изглеждаше сиво и студено без Матю. А бъдещето с него обещаваше да е доста интересно. Въпреки че ухажването ни бе кратко, чувствах се свързана с него. А предвид правилата във вампирската глутница, нямаше да е възможно да поискам срещу предаността си нещо по-прогресивно, независимо дали ме нарича своя съпруга или не.
— Струва ми се необходимо да отбележа, съпруже, че ако трябва да сме точни, майка ти не те бранеше от съпругата ти. — Беше ми странно да произнасям думите „съпруг“ и „съпруга“. — Според изложените от теб критерии, не ти бях съпруга, докато не се прибра у дома. По онова време бях най-обикновено същество, което ти заряза като пакет без обратен адрес. Даже леко ми се размина.
Ъгълчетата на устата му се повдигнаха.
— Така ли мислиш? Е, тогава трябва да уважа желанието ти и да й простя. — Взе ръката ми и я целуна. — Като казах, че си моя, наистина го мислех.
— Затова вчера Изабо беше толкова разстроена от целувката ни на двора. — Това обясняваше както гнева й, така и защо внезапно се предаде. — След нея нямаше връщане назад.
— Не и за вампир.
— Нито пък за вещица.
Матю разреди надвисналото в стаята напрежение, като погледна към празната ми чиния. Бях погълнала три порции яхния и през цялото време не бях спряла да повтарям колко съм гладна.
— Привърши ли? — попита той.
— Да — изсумтях, ядосана, че са ме хванали.
Беше още рано, но вече бях започнала да се прозявам. Намерихме Март да търка голяма дървена маса с ароматна смес от вряла вода, морска сол и лимонов сок. Пожелахме й лека нощ.
— Изабо ще се върне скоро — каза й Матю.
— Ще е навън цяла нощ — възрази мрачно Март, след като вдигна поглед от почистващата лимонова течност. — Ще остана тук.
— Както искаш, Март. — И той сложи ръка на рамото й за миг.
Докато изкачвахме стълбите към кабинета му, Матю ми разказа как си е купил анатомията на Везалий и какво си е помислил, когато видял за първи път илюстрациите. Седнах на дивана с въпросната книга и се загледах с интерес в изображенията на трупове, докато Матю си преглеждаше мейла. Бях прекалено уморена, за да се захвана с „Aurora Consurgens“. С облекчение забелязах, че тайното чекмедже в бюрото му бе здраво затворено.
— Ще си взема вана — казах след час. Станах и се протегнах, за да подготвя мускулите си за изкачването по стълбите. Трябваше да остана сама, за да обмисля новото си положение на съпруга. Идеята за брак и при нормални обстоятелства си беше плашеща. А като се прибавеше собственическото чувство на вампирите и моето неведение какво се случва — май наистина имах нужда да остана сама и да поумувам над ситуацията.
— Скоро ще се кача — обеща Матю, като за кратко вдигна поглед от екрана пред себе си.
В банята както винаги имаше изобилие от гореща вода. Простенах от удоволствие, докато се потапях във ваната. Март вече се бе качвала и бе запалила огъня и свещите. Беше уютно, макар и не точно топло. Превъртях в ума си събитията от изминалия ден и останах доволна. Да държиш кормилото бе по-хубаво, отколкото да седиш и да чакаш нещо да се случи.
Все още киснех във ваната и русата ми мокра коса бе провесена през ръба й, когато на вратата леко се почука. Матю отвори, без да дочака отговора ми. Стреснато се изправих, но веднага се потопих, щом той влезе.
Грабна една кърпа и я вдигна като платно във ветровито време. Очите му бяха замъглени.
— Ела в леглото — изрече с дрезгав глас.
