Постоях още малко във водата, сърцето ми биеше силно. Опитвах се да разгадая лицето му. Матю чакаше търпеливо, протегнал кърпата. Поех дълбоко дъх и се изправих във ваната. Водата се стичаше по голото ми тяло. Изведнъж зениците на очите му се разшириха. Отстъпи назад, за да ми направи място да изляза, след това ме уви в хавлията.
Стиснах краищата й пред гърдите си и се взрях в него. Той не трепваше. Оставих кърпата да падне. Светлинките на свещите се отразяваха във влажната ми кожа. Погледът му се плъзна бавно по тялото ми и изпрати сладки тръпки по гръбначния ми стълб. Придърпа ме към себе си, без да продума, и устните му докоснаха шията и раменете ми. Вдъхна аромата ми, а дългите му хладни пръсти повдигнаха косата от врата и гърба ми. Затаих дъх, когато палецът му опря в пулсиращата ми артерия.
— Dieu, колко си красива — промърмори той. — И толкова жизнена.
Започна отново да ме целува. Пръстите ми се мушнаха под тениската му и започнаха да се движат нагоре по хладната му гладка кожа. Матю потръпна, точно както реагирах и аз при първото му докосване. Усмихнах се, а той спря. На лицето му бе изписан въпрос.
— Хубаво е, нали? Когато твоята хладина се срещна с моята топлина?
Матю се засмя, смехът му бе дълбок и унесен като погледа му. Помогнах му да си свали тениската. Понечих да я сгъна. Но той я грабна от ръцете ми, сви я на топка и я хвърли в ъгъла.
— По-късно — каза нетърпеливо Матю и ръцете му отново се плъзнаха по тялото ми. Голите ни тела се докосваха за първи път, топла и студена кожа, среща на противоположности.
Сега беше мой ред да се засмея колко идеално се вплитаха едно в друго. Плъзнах пръст по гръбнака му, движех го нагоре-надолу, докато той не наведе глава и не започна да целува шията и гърдите ми.
Коленете ми омекнаха и се хванах здраво за кръста му, за да не падна. Не бяхме равнопоставени. Ръцете ми се преместиха отпред и развързаха връзката на долнището на пижамата му. Матю спря да ме целува и ме погледна. Без да откъсвам очи от неговите, разхлабих пижамата и я оставих да падне.
— Готово — прошепнах. — Сега вече сме равнопоставени.
— Само така си мислиш — каза той и излезе от дрехата си.
Прехапах устни, за да не простена. Но пък очите ми се разшириха. Частите от тялото му, които не бях виждала, бяха също толкова перфектни, както и онези, които бях виждала. Голият Матю приличаше на оживяла класическа скулптура.
Без да каже нищо, той ме хвана за ръката и ме поведе към леглото. Разтвори балдахина, дръпна покривката и отметна завивките, след това ме качи на високия дюшек и ме последва. Легна настрани, като мушна ръка под главата си. Също като последната поза от упражненията по йога, и това положение на тялото му ми напомни за изображенията на средновековни рицари в английските църкви.
Придърпах завивките до брадичката си, притеснявах се, че не съм толкова идеална.
— Какво има? — намръщи се той.
— Малко съм нервна, това е.
— Защо?
— Никога преди не съм правила секс с вампир…
Матю изглеждаше искрено шокиран.
— Нито пък ще ти се случи тази вечер.
Забравих за завивките и се изправих на лакти.
— Влизаш в банята, гледаш как излизам гола и мокра от ваната, оставяш ме да те съблека и след това заявяваш, че няма да се любим?
— Непрекъснато ти напомням, че нямаме причина да бързаме. Съвременните същества все бързат — промърмори Матю и дръпна падналата завивка чак до талията ми. — Наречи ме старомоден, но искам да се насладя на всеки миг от ухажването ни.
Опитах се да се покрия отново, но той бе по-бърз от мен. Дръпна чаршафа от ръцете ми и впи жаден поглед в мен.
— Ухажване?! — провикнах се възмутено. — Вече ми донесе цветя и вино. И вече си ми съпруг, поне така твърдиш. — Отметнах завивките от торса му. Пулсът ми се ускори от гледката.
— Като историк сигурно знаеш, че много често браковете не са били консумирани веднага. — Вниманието му бе съсредоточено върху ханша и бедрата ми, които първо се смразиха, а после се стоплиха по много приятен начин. — В някои случаи ухажването е продължавало с години.
— Такива ухажвания са водели често до кръвопролития и сълзи. — Наблегнах на думата „ухажвания“. Матю се усмихна и погали гърдите ми леко като с перце, докато учестеното ми дишане го накара да простене от удоволствие.
— Обещавам да не проливам кръв, ако ти обещаеш да не плачеш.
По-лесно ми бе да пренебрегна думите му, отколкото пръстите му.
— Принц Артур и Катерина Арагонска! — извиках победоносно, доволна, че мога да си спомням исторически факти и при такива разсейващи обстоятелства. — Познаваше ли ги?
— Не и Артур. Бях във Флоренция по това време. Но Катерина — да. Тя беше почти толкова смела, колкото си ти. И като стана въпрос за миналото — Матю плъзна опакото на дланта си по ръката ми, — какво мисли видната историчка за обичая да връзват мъжа и жената в леглото по време на ухажване?
Легнах настрани и бавно прокарах показалеца си по брадичката му.
