— След като той разбере, че Даяна ти принадлежи, няма да я нарани. Болдуин е главата на семейството. И тъй като това е семеен проблем, той трябва да бъде уведомен.
Думите на Изабо му се сториха странни. Тя знаеше колко е недоверчив към по-големия си брат. Матю сви рамене.
— Те са влезли в дома ти, маман. Това е обида за теб. Щом искаш да намесиш и Болдуин, твоя работа.
— Обадих му се заради Даяна, не заради себе си. Не бива да я оставяме в ръцете на вещиците, Матю, макар самата тя да е вещица.
Матю вдигна нос, бе доловил нова миризма.
— Болдуин — обяви ненужно Изабо и зелените й очи светнаха.
Над тях се трясна тежка врата, чуха се гневни стъпки. Матю подуши въздуха, а Март извъртя очи към тавана.
— Тук долу сме — каза тихо Изабо. Дори и във време на криза тя не повишаваше глас. В края на краищата, те бяха вампири, нямаше нужда от истерии.
Болдуин Монклер, както бе известен на финансовите пазари, закрачи по коридора на долния етаж. Косата му с цвят на мед заискри под електрическото осветление. Мускулите му потрепваха, имаше инстинктите на роден атлет. От дете се бе научил да върти меч, беше внушителен още преди да стане вампир, а след прераждането малцина се осмеляваха да се изпречат на пътя му. Средният от тримата синове на Филип дьо Клермон бе превърнат във вампир по римско време и беше любимец на баща си. Двамата бяха от едно и също тесто — обичаха войната, жените и виното, в този ред. Въпреки бохемския им характер, тези, които се изправяха в битки срещу тях, рядко оживяваха, за да разказват преживяното.
Сега той насочи гнева си срещу Матю. Двамата не се харесаха от първия миг, в който се бяха видели. Бяха толкова различни, че дори Филип се бе отказал от идеята, че могат някога да бъдат приятели. Ноздрите му се разшириха, когато долови миризмата на брат си на канела и карамфил.
— Къде, по дяволите, си, Матю? — Дълбокият му глас отекна в каменните стени и разтрепери стъклата на прозорците.
Матю се изпречи на пътя на брат си.
— Тук, Болдуин.
Болдуин го хвана за гърлото, още преди да довърши изречението. Главите им се приближиха, едната тъмнокоса, а другата светлокоса. Оттеглиха се към далечния ъгъл на коридора. Матю бе стоварен върху дървена врата, която се разби под тежестта му.
— Как можа да се събереш с вещица, като знаеш какво причиниха те на баща ни?
— Тя дори не е била родена, когато той беше пленен. — Гласът на Матю едвам се процеждаше през силната хватка на брат му, но той не показваше страх.
— Тя е вещица — изсъска Болдуин. — Всички те са отговорни. Знаеха как нацистите го измъчват и не направиха нищо, за да ги спрат.
— Болдуин. — Резкият глас на Изабо привлече вниманието му. — Филип остави ясни указания да не търсим отмъщение, ако бъде убит. — И макар да бе повтаряла много пъти това на средния си син, то не намаляваше гнева му.
— Вещиците помогнаха на онези зверове да пленят Филип. След като попадна в лапите на нацистите, те го подложиха на експерименти, за да разберат колко мъчения може да понесе вампирското тяло, преди да умре. А магиите на вещиците ни вързаха ръцете и ние не можахме да го намерим и да го освободим.
— Не успяха да унищожат тялото му, но разрушиха душата му — каза Матю с кух глас. — За бога, Болдуин, могат да направят същото и с Даяна.
Матю знаеше, че тя може да се възстанови, ако вещиците я наранят физически. Но никога няма да бъде същата, ако пречупят духа й. Затвори очи пред болезнената мисъл, че Даяна може да престане да бъде онова своеволно упорито същество.
— Е, и? — Болдуин хвърли отвратен брат си на пода и се хвърли върху него.
Меден чайник с големината на тимпан се удари в стената. И двамата братя скочиха на крака.
Март стоеше, подпряла деформираните си от артрит ръце на едрия си ханш, и ги гледаше унищожително.
— Тя му е съпруга — съобщи на Болдуин.
— Ти си се чифтосал с нея? — Болдуин не можеше да повярва.
— Даяна вече е част от семейството — заяви Изабо. — С Март я приехме. Ти трябва да направиш същото.
— Никога — каза той тихо. — Никоя вещица няма да стане част от семейство Дьо Клермон, нито ще е добре дошла в този дом. Чифтосването е мощен инстинкт, но не може да надвие смъртта. Ако вещиците не убият тази Бишъп, аз ще го направя.
Матю се стрелна към шията на брат си. Чу се звук от разкъсване на плът, след това Болдуин се дръпна назад и се сви.
— Ти ме ухапа!
— Ако още веднъж заплашиш съпругата ми, ще направя и нещо повече. — Матю дишаше тежко и очите му гледаха хищнически.
— Достатъчно! — наруши тишината Изабо. — Вече загубих съпруг, дъщеря и двама синове. Няма да ви позволя да се хванете за гушите. Нито ще оставя вещиците да отвличат някого от дома ми без мое разрешение. — Последните думи направо ги просъска. — И няма да стоя тук и да споря, докато съпругата на сина ми е в ръцете на враговете ми.
— През 1944 година ти настояваше, че ако се опълчим срещу вещиците, няма да постигнем нищо — сопна й се Болдуин и изгледа зверски брат си.
— Този път е различно — каза напрегнато Матю.
