— О, този път е различно, няма да ти противореча. Рискуваш намесата на Паството в семейните ни дела, само и само да вкараш вещица в леглото си.
— Тогава не ти трябваше да вземеш решението за открита конфронтация с вещиците. Това решение принадлежеше на баща ви и той категорично забрани удължаване на световната война. — Изабо застана зад Болдуин и го изчака да се обърне с лице към нея. — Трябва да забравиш. Пълномощията за наказание на зверствата бяха предадени в ръцете на човешките същества.
Болдуин я изгледа кисело.
— Доколкото си спомням, ти взе нещата в собствените си ръце, Изабо. На колко нацисти изпи кръвта, преди да се укротиш? — Думите му бяха непростими, но той не се побоя да прекрачи границите на приличието.
— Колкото до Даяна — продължи невъзмутимо Изабо, макар очите й да проблеснаха предупредително, — ако баща ти беше жив, Луций Сижерик Беноа Кристоф Болдуин дьо Клермон, щеше да тръгне да я търси, независимо дали е вещица или не. Щеше да се срамува от теб, задето вместо това се опитваш да уреждаш стари сметки с брат си. — Всяко едно от имената, които Филип му бе дал през годините, прозвуча като плесница, която караше Болдуин да се свива.
Той издиша бавно през носа си.
— Благодаря за съвета, Изабо, както и за урока по история. А сега, за щастие, решението е моя отговорност. Матю няма повече да се забавлява с това момиче. Край на дискусията. — Почувства се по-добре, след като упражни властта си. Обърна се и понечи да напусне Сет-Тур.
— Тогава не ми оставяш друг избор — спряха го думите на Матю.
— Избор? — изсумтя Болдуин. — Ще правиш каквото ти казвам.
— Може и да не съм глава на семейството, но това вече не е семеен проблем. — Матю най-накрая бе проумял смисъла на предишните думи на Изабо.
— Добре. — Болдуин сви рамене. — Щом искаш, върви на глупавия си кръстоносен поход. Намери твоята вещица. Вземи и Март, тя, изглежда, си пада по нея също като теб. Твоя работа, щом предпочиташ да дразниш вещиците и да си навлечеш гнева на Паството. И за да запазя семейството, те отлъчвам от него.
И отново се канеше да излезе, когато по-малкият му брат изигра своя коз.
— Освобождавам семейство Дьо Клермон от всякаква отговорност, че са приютили Даяна Бишъп. Сега за безопасността й ще се погрижат Рицарите на Лазар. Правили сме го и за други хора в миналото.
Изабо се извърна, за да скрие гордостта, изписала се на лицето й.
— Не говориш сериозно — просъска Болдуин. — Ако събереш братството, това ще е равносилно на обявяване на война.
— Щом решението ти е такова, знаеш какви са последствията. Мога да те убия, ако не ми се подчиниш, но нямам време. Земите и собствеността ти са конфискувани. Напусни този дом и предай печата си. Нов френски лидер ще бъде назначен до седмица. Не подлежиш на закрила от ордена и имаш седем дни да си намериш ново място, където да живееш.
— Само се опитай да ми отнемеш Сет-Тур — изръмжа Болдуин — и ще съжаляваш.
— Сет-Тур не е твой. Той принадлежи на Рицарите на Лазар. Изабо живее в него с благословията на братството. Ще ти дам още една възможност да се включиш. — Гласът на Матю стана недвусмислено заповеднически. — Болдуин дьо Клермон, нареждам ти да изпълниш клетвата си, да влезеш в битка и да следваш моите нареждания, докато не те освободя.
Не беше произнасял или писал тези думи от дълго време, но ги помнеше идеално. Рицарите на Лазар се бяха просмукали в кръвта му, също като Даяна. Отдавна неизползвани мускули дълбоко в него се подготвяха за действие, събудиха се ръждясали дарби.
— Рицарите не се подчиняват на заповедите на лидера си заради объркана любовна история, Матю. Ние се бихме при Акра, помогнахме на еретиците албигойци да отблъснат атаките на северняците. Оцеляхме след гибелта на тамплиерите и английските попълзновения в Креси и Азенкур. Рицари на Лазар имаше на корабите, които се сражаваха срещу Отоманската империя при Лепанто и отказахме да продължим военните действия след края на Трийсетгодишната война. Целта на братството е да се грижи за оцеляването на вампирите в свят, доминиран от човешки същества.
— В началото защитавахме тези, които сами не можеха да се бранят, Болдуин. Героичната ни репутация е просто неочакван страничен продукт на тази мисия.
— Татко не биваше да ти предава управлението на ордена след смъртта си. Ти си воин и идеалист, не си пълководец. Нямаш кураж да взимаш трудни решения. — Думите на Болдуин към брат му бяха презрителни, но в очите му се четеше тревога.
— Даяна дойде при мен да поиска закрила от собствените си посестрими. Ще се погрижа да я получи. Ще я закрилям, както рицарите закриляха гражданите на Йерусалим, Германия и Окситания, когато имаха нужда.
— Никой няма да ти повярва, че не е на лична основа, както не повярваха и през 1944 година. Тогава ти каза „не“.
— Сбърках.
Болдуин бе шокиран.
Матю пое дълбоко дъх.
