— Не, детето ми. Могат да ви разделят по много начини. Но щом са влезли в дома ми и са отвлекли моя гостенка, вещиците са причинили нещо непростимо на семейството ни. Подобни актове на враждебност са като шах — изтъкна Изабо и докосна бузата на сина си с хладната си ръка. — Вещиците искат да ни покажат, че сме станали слаби. Ти желаеш Даяна. А те ти я отнемат, за да ти привлекат вниманието.
— Моля те, Изабо. Къде е?
— От тук до Кантал няма нищо освен пусти планини и кози пътеки — каза Изабо.
— Кантал? — повтори Болдуин.
— Да — прошепна тя и студената й кръв замръзна.
В Кантал бе роден Жербер от Орийак. Това бе негова територия и ако някой от семейство Дьо Клермон стъпеше на нея, не само вещиците щяха да го подгонят.
— Ако това е игра, то отвличането й в Кантал би означавало, че сме в шах — каза мрачно Матю. — Прекалено рано е за подобно развитие.
Болдуин кимна в знак на съгласие.
— Значи пропускаме нещо.
— Няма нищо от тук до там освен руини — посочи Изабо.
Болдуин въздъхна ядосано.
— Защо вещицата на Матю не може сама да се защитава?
В стаята влезе Март, която си бършеше ръцете в кърпа. Двете с Изабо се спогледаха.
— Elle est enchantee — каза сериозно Март.
— Момичето е омагьосано — съгласи се неохотно Изабо. — Сигурни сме в това.
— Омагьосана ли? — Матю се смръщи. С магия на вещица можеха да се поставят невидими окови. Но сред вещиците това се смяташе за толкова непростимо, колкото и нарушаването на територията при вампирите.
— Да. Не че тя отказва да се възползва от магическите си способности. Пречат й нарочно. — Изабо се намръщи при тази мисъл.
— Защо? — почуди се синът й. — Това е като да изтръгнеш зъбите и ноктите на тигър, а след това да го върнеш в джунглата. Защо ще лишиш някого от възможността му да се защитава?
Изабо сви рамене.
— Сещам се за много хора, които биха направили нещо подобно, и то по много причини. Но не познавам добре тази вещица. Обади се на роднините й. Питай ги.
Матю бръкна в джоба си и извади телефона. Бе поставил номера на дома в Мадисън на бързо избиране, забеляза Болдуин. Вещиците от другата страна на линията вдигнаха при първото позвъняване.
— Матю? — Вещицата беше силно разтревожена. — Къде е тя? Боли я ужасно. Усещам го.
— Знаем къде да я търсим, Сара — каза тихо Матю. Опитваше се да я успокои. — Но трябва преди това да те питам нещо. Даяна не използва магическите си способности.
— Не го прави откакто майка й и баща й умряха. Но какво общо има това? — Сара вече крещеше. Изабо затвори очи, защото силният глас проряза ушите й.
— Възможно ли е Даяна да е омагьосана, Сара?
От другата страна на линията настъпи пълна тишина.
— Омагьосана ли? — наруши я накрая Сара. — Разбира се, че не!
Семейство Дьо Клермон чуха меко тракване.
— Ребека го направи — обади се друга вещица, но много по-тихо. — Обещах й, че няма да казвам. Не знам какво и как го е направила, затова не ме питайте. Ребека знаеше, че със Стивън няма да се върнат от Африка. Беше видяла нещо, знаеше нещо, което я бе уплашило до смърт. Каза ми само, че ще се опита да предпази Даяна.
— От какво? — Сара беше ужасена.
— Не от какво. А докога. — Гласът на Ем се сниши още повече. — Ребека каза, че ще се погрижи Даяна да е защитена, докато не се срещне със своя сенчест мъж.
— Сенчест мъж? — повтори Матю.
— Да — прошепна Ем. — Когато Даяна ни сподели, че се вижда с вампир, се зачудих дали не си този, когото Ребека бе предсказала. Но всичко се случи толкова бързо.
— Виждаш ли нещо, Емили? Каквото и да е? Нещо, което да ни помогне? — попита Матю.
— Не. Само тъмнина. И Даяна е в нея. Не е мъртва — добави тя веднага, когато усети как Матю затаи дъх. — Но изпитва болка и не е изцяло на този свят.
Докато слушаше, Болдуин присви очи към Изабо. Колкото и дразнещи да бяха въпросите й, те хвърляха светлина върху загадката. Свали ръцете си от гърдите и бръкна в джоба си за телефона. Извърна се, набра някакъв номер и промълви нещо. След това погледна към Матю и прокара пръст пред гърлото си.
— Отивам да я намеря — каза Матю. — Когато имаме новини, ще ви се обадим. — Прекъсна връзката, преди Сара и Ем да го засипят с въпроси.
— Къде са ми ключовете? — извика той и тръгна към вратата.
Болдуин застана пред него и му препречи пътя.
— Успокой се и помисли — каза строго и ритна табуретка към брат си. — Какви замъци има между нашия и Кантал? Трябват ни само старите, които Жербер познава най-добре.
— Господи, Болдуин, не помня. Пусни ме!
— Не. Трябва да се действа умно. Вещиците не биха я завели на територия на Жербер, не и ако са с всичкия си. Ако Даяна е омагьосана, това ще е мистерия и за тях. Ще им отнеме известно време да я разгадаят. Ще искат да са на усамотено място и никакви вампири да не им пречат. — Болдуин за първи път произнасяше името на вещицата. — В Кантал ще трябва да отговарят пред Жербер, значи са някъде близо до границата. Мисли. — И последната капка търпение на Болдуин се изпари.
— В името на боговете, Матю, ти си построил или проектирал повечето от тях.
