— Изабо, можеш ли да дойдеш, ако обичаш?
И тя като Март чакаше търпеливо в спалнята, в случай че синът й има нужда от помощ. Когато влезе, Матю я накара да застане зад мен, докато той развързваше подгизналите връзки на обувката и се опитваше внимателно да я свали. Изабо ме хвана за раменете, за да не изскоча от ваната.
Виках през целия преглед, дори и след като Матю спря с опитите да ми свали обувката и започна да я къса, както шивач пори тънка материя. Скъса и чорапа ми и разпра и шева на клина, след това оголи глезена ми. Около него имаше тъмен кръг, все едно съм била с пранги, които са се врязали в кожата ми и са оставили синини и мехури.
Матю вдигна очи, в погледа му се четеше гняв.
— Как е станало това?
— Сату ме провеси с главата надолу. Искаше да ме принуди да летя. — Извърнах се объркана, не можех да разбера защо толкова хора ми се ядосват за неща, за които нямам вина.
Изабо хвана внимателно стъпалото ми. Матю коленичи до ваната. Черната му коса бе пригладена назад, а дрехите му бяха мокри и изцапани с кръв. Обърна лицето ми към себе си и ме погледна. В очите му имаше яростно желание да ме закриля и гордост.
— Родена си през август, нали? И си зодия Лъв? — Говореше съвсем като французин, от изискания му английски акцент нямаше и следа.
Кимнах.
— Тогава ще трябва вече да те наричам моята лъвица, защото само лъвица би се съпротивлявала като теб. Но дори и тя има нужда от закрилник. — Блесналият му поглед се отклони към дясната ми ръка. Тъй като бях стискала силно ръба на ваната, кървенето бе започнало отново. — Глезенът ти е навехнат, но не е сериозно. Ще го превържа по-късно. А сега да се погрижим за гърба и ръката ти.
Матю ме вдигна от ваната и ме сложи да седна. Нареди ми да пренеса тежестта си върху левия крак. Март и Изабо ме държаха, докато той режеше клина и бельото ми. И тримата се отнасяха съвсем спокойно към голотата, така че и аз също спрях да се притеснявам, че съм полуразсъблечена пред тях. Матю повдигна подгизналата предница на пуловера и откри тъмната синина на корема ми.
— Господи — възкликна и пръстите му притиснаха охлузената плът над пубисната ми кост. — Как, по дяволите, е станало това?
— Сату си изпусна нервите. — Зъбите ми затракаха, когато си спомних как летях във въздуха и после усетих силна болка в корема. Матю уви кърпа около талията ми.
— Да свалим пуловера — каза той мрачно. Отиде зад мен и усетих докосване на метал до гърба си.
— Какво правиш? — Извърнах глава, за да видя. Сату ме държа по корем часове наред и не можех да понеса някой да стои зад мен, дори Матю. Тялото ми се затресе още по-силно.
— Спри, Матю — обади се настоятелно Изабо. — Тя не може да издържи.
Ножицата изтрака на пода.
— Всичко е наред. — Матю се притисна закрилнически към мен. Кръстоса ръце пред гърдите ми и ме обгърна напълно. — Ще го направя отпред.
След като спрях да треперя толкова силно, той мина пред мен и започна да реже пуловера. От хладината по гърба си разбрах, че по него не бе останало много от материята. Преряза сутиена ми и разтвори предницата на пуловера.
Изабо затаи дъх, докато парчетата падаха от гърба ми.
— Maria, Deu maire. — Март бе ужасена.
— Какво? Какво е направила? — Стаята се люлееше като полилей при земетресение. Матю ме обърна с лице към майка си. По лицето й бяха изписани мъка и състрадание.
— La sorciere est morte — закани се тихо Матю.
Вече планираше как да убие още една вещица. Кръвта във вените ми се смрази и полезрението ми се обрамчи с черно.
Матю ме задържа изправена.
— Не припадай, Даяна.
— Ти ли уби Джилиан? — изплаках аз.
— Да. — Гласът му бе равен и мъртвешки.
— Защо трябваше да го научавам от друг? Сату ми каза, че си влизал в жилището ми и че си ме упоил с кръвта си. Защо, Матю? Защо не ми каза?
— Защото се боях да не те загубя. Знаеш толкова малко за мен, Даяна. Тайни, закрилнически инстинкти, дори убийство, ако се наложи. Това съм аз в действителност.
Обърнах се с лице към него, върху себе си нямах нищо друго освен кърпата около кръста ми. Бях кръстосала ръце върху голите си гърди и емоциите ми се меняха бързо от страх към гняв и после към нещо още по-мрачно.
— Значи ще убиеш и Сату?
— Да. — Не се извини и не даде повече обяснения, но в погледа му се четеше едвам контролиран бяс. Хладните му сиви очи се впиха в лицето ми. — Ти си много по-смела от мен, казвал съм ти го и преди. Искаш ли да видиш какво ти е причинила? — попита и ме сграбчи за лактите.
Замислих се за миг, след това кимнах.
Изабо протестира на окситански, но Матю й изсъска и я накара да млъкне.
— Тя го е преживяла и е оцеляла, маман. Едва ли като го види, ще се почувства по-зле.
Изабо и Март слязоха долу, за да вземат две огледала, а Матю нежно попи влагата от тялото ми.
— Не припадай — повтаряше той всеки път, когато ме докосваше с грубата хавлия.
Жените се върнаха с едно огледало в красива позлатена рамка, което бяха взели от салона, и с едно още по-голямо, което само вампир би могъл да качи в кулата. Матю постави по-голямото зад мен, а Изабо и Март държаха другото пред мен, за да видя гърба си. Виждах в него и Матю.
