— Мога и сам да се погрижа за жена си, маман — опита се да я отпрати Матю.
— Разбира се, скъпи — промълви Изабо по типичния за нея начин.
Той разкъса напълно ръкава ми и изруга.
— Донеси ми чантата, Март.
— Не — възрази тя категорично. — Мръсна е, Матю.
— Нека се изкъпе — присъедини се и Изабо. — Даяна е измръзнала и ти не виждаш всичките й рани. Не й оказваш помощ, детето ми.
— Никаква вана — заяви той решително.
— И защо не? — попита нервно Изабо. Посочи към стълбите и Март тръгна.
— Кръвта й ще изтече във водата — обясни той напрегнато. — Болдуин ще я помирише.
— Това не е Йерусалим, Матю — противопостави се Изабо. — Той не е стъпвал в кулата откакто е построена.
— Какво се е случило в Йерусалим? — Посегнах към мястото, където обикновено висеше сребърният амулет на Матю.
— Любов моя, трябва да погледна гърба ти.
— Добре — прошепнах глухо. Съзнанието ми бе замъглено, все се опитвах да си представя ябълково дърво и да чуя гласа на майка ми.
— Легни по корем.
Още усещах студения каменен под на замъка, в който Сату ме бе държала.
— Не, Матю. Ти си мислиш, че крия тайни, но аз наистина не знам как да използвам магическите си способности. Сату каза…
Матю отново изруга.
— Тук няма вещици и не ми пука за магическите ти способности. — Хладната му ръка, която хвана моята, беше уверена и сигурна като погледа му.
Седнах в скута му и се наведох от кръста надолу, като се подпрях на ръцете му. Кожата на гърба ми се разтегна болезнено, но така бе по-добре, отколкото да лягам по корем. Усетих как Матю се стегна.
— Пуловерът ти е залепнал за кожата. Не виждам добре така. Ще трябва да те потопим за кратко във ваната, за да можем да го отлепим. Би ли напълнила ваната, Изабо?
Майка му изчезна и след малко се чу звук от течаща вода.
— Водата да не е прекалено гореща — извика той към нея.
— Какво се е случило в Йерусалим? — попитах пак.
— Ще ти кажа по-късно — отвърна той и ме изправи внимателно.
— Стига вече тайни, Матю. Кажи й, и го направи бързо — чу се строгият глас на Изабо откъм банята. — Тя ти е съпруга и има право да знае.
— Сигурно е нещо ужасно, иначе нямаше да носиш медальона на Лазар. — И притиснах длан към празното място над сърцето му.
Матю ме погледна отчаяно и заговори на отривисти изблици.
— Убих жена в Йерусалим. Застана между мен и Болдуин. Имаше много кръв. Обичах я, а тя…
Беше убил човек, не вещица, а обикновено човешко същество. Пръстът ми се прилепи към устните му.
— Това е достатъчно засега. Било е отдавна. — Чувствах се спокойна, но пак започнах да треперя. Не можех да понеса повече откровения.
Матю вдигна лявата ми ръка към устните си и я целуна страстно. Очите му ми казаха това, което не можеше да произнесе. Накрая пусна дланта ми и отклони поглед.
— Ако се притесняваш от Болдуин, ще го направим по друг начин. Можем да намокрим пуловера с компрес или да влезеш под душа.
Но само като си представих как по гърба ми пада вода или го притиска нещо мокро, реших да рискувам да предизвикам жаждата на Болдуин.
— По-добре да вляза във ваната.
Матю ме постави в топлата вода напълно облечена, заедно с обувките. Подпрях се така, че гърбът ми да е далеч от фаянса, и усетих как пуловерът ми бавно се накисва. Започна да се отлепя, а краката ми потрепваха под водата. Опитвах се да отпусна всеки свой мускул и нерв, но някои отказваха да се подчинят.
Докато стоях във водата, Матю се погрижи за лицето ми. Пръстите му се притиснаха към скулата ми. Намръщи се и повика тихо Март. Тя се появи с голяма черна лекарска чанта. Матю извади малко фенерче и провери очите ми, здраво стиснал устни.
— Лицето ми се удари в пода — премигнах аз. — Има ли нещо счупено?
— Не мисля, скъпа, просто е зле натъртено.
Март отвори някакъв пакет и до ноздрите ми достигна миризма на спирт. Когато Матю допря тампона до лепкавата ми буза, стиснах здраво ръба на ваната и очите ми се напълниха със сълзи. Когато го отдръпна, тампонът бе целия почервенял.
— Порязала съм се на остър камък. — Изрекох го делово, опитвах се да потисна спомените за Сату, които болката върна.
Хладните пръсти на Матю се плъзнаха по раната, която изчезваше в косата ми.
— Повърхностна е. Няма нужда от шевове. — Взе бурканче с мехлем и ме намаза. Миришеше на мента и билки от градината. — Алергична ли си към нещо? — попита той, когато приключи.
Поклатих глава.
Отново повика Март, която се дотътри с куп сгънати кърпи в ръце. Той й изрецитира цял списък с лекарства, а тя кимаше, въртейки връзка ключове, която извади от джоба си. Само едно лекарство ми бе познато.
— Морфин? — попитах и пулсът ми се ускори.
— Ще облекчи болката ти. А другите лекарства ще предотвратят подуването и инфекциите.
Част от напрежението ми се оттече във ваната, вече не бях в шок, но болката ставаше по-силна. Възможността да я притъпя съвсем беше примамлива и аз неохотно се съгласих да изпия лекарството, след като ме извадят от ваната. Седенето във вече почервенялата вода ме замайваше.
Преди да изляза обаче, Матю настоя да погледне дясното ми стъпало. Вдигна го над водата и подпря подметката на рамото си. И най-малкият натиск спираше дъха ми.
