— Обаче е пропуснал това. Костта е пукната. — Премести ръцете си нагоре към скулата ми и отново премигнах. — Какво й е на глезена? — Както обикновено, не успявах да скрия нищо от Сара.
— Лошо навяхване, придружено с изгаряния първа и втора степен. — Матю се взираше в ръцете на Сара, готов да скочи, ако ми причинеше прекалено много болка.
— Как така е получила навяхване и изгаряне на едно и също място? — Сара се отнасяше към Матю като към първокурсник по медицина на визитация.
— Като бях провесена с главата надолу от садистична вещица — отговорих вместо него и леко се свих, когато леля продължи да преглежда лицето ми.
— Какво има отдолу? — попита тя, сякаш изобщо не ме бе чула, и посочи към ръката ми?
— Дълбока порезна рана, за която трябваха шевове — обясни търпеливо Матю.
— Какво й даде?
— Болкоуспокояващи, диуретик, за да намалим отоците, и широкоспектърен антибиотик. — В гласа му усетих съвсем леко раздразнение.
— А защо е увита като мумия? — полюбопитства Ем и си прехапа устната.
Пребледнях. Сара спря да ме разглежда и ме прониза с поглед, преди да затвори.
— Това може да почака, Ем. Нека първо прегледаме важните неща. Кой ти причини това, Даяна?
— Една вещица на име Сату Ярвинен. Мисля, че е шведка. — И скръстих като за защита ръце на гърдите си.
Матю стисна устни. Бе се отдалечил от мен, за да сложи още дърва в камината.
— Не е шведка, а финландка — поправи ме Сара. — С доста силни способности. Но следващия път, когато я срещна, ще й се прииска никога да не се е раждала.
— Едва ли ще остане кой знае какво от вещицата, когато аз приключа с нея — промълви Матю. — Така че ако искаш да се разправиш с нея, ще трябва да я срещнеш преди мен. А аз съм прочут с бързината си.
Сара го погледна одобрително. Тя само плашеше гаргите, но думите на Матю бяха нещо съвсем различно. Те бяха обещание.
— Кой друг е лекувал Даяна освен теб?
— Майка ми и икономката Март.
— Познават народната медицина. Но аз мога да направя и още нещо. — Сара запретна ръкави.
— Малко е рано за магии. Пихте ли достатъчно кафе? — Погледнах умолително към Ем, очите ми я призоваваха да спре Сара.
— Остави я да ти помогне, скъпа — каза Ем, хвана ме за ръката и я стисна. — Колкото по-бързо го направи, толкова по-скоро ще се възстановиш напълно.
Устните на Сара вече се движеха. Матю се приближи, очарован. Тя постави върховете на пръстите си върху лицето ми. Костта под тях се наелектризира, а после пукнатината се затвори.
— Ох! — Хванах се за бузата.
— Ще те заболи съвсем мъничко — предупреди ме Сара. — Достатъчно силна си била, за да понесеш нараняването, лечението не би трябвало да е проблем. — Погледна за миг бузата ми и кимна със задоволство, преди да се насочи към ключицата. Електрическият заряд, който бе необходим, да я оправи, този път беше по-силен, защото и костта бе по-дебела.
— Свали й обувката — нареди тя на Матю и тръгна към килера. Той беше най-висококвалифицираният асистент, когото познавах, но се подчини, без да каже и дума.
Когато Сара се върна с бурканче с един от нейните мехлеми, Матю подпря стъпалото ми на бедрото си.
— В чантата ми на горния етаж има ножици — осведоми той леля ми и помириса с любопитство съдържанието в бурканчето. — Да отида ли да ги взема?
— Не ми трябват. — Тя промълви няколко думи и махна към глезена ми. Бинтът започна сам да се развива.
— Много удобно — каза завистливо Матю.
— Фукла — промърморих под нос.
Всички погледи се насочиха към глезена ми, след като бинтът се разви сам и се нави на кълбо. Раната още изглеждаше отвратително и бе започнала да сълзи. Сара произнесе ново заклинание, изглеждаше спокойна, макар руменината по бузите й да подсказваше, че всъщност е бясна. Когато приключи, синините и мехурите бяха изчезнали и макар още да се виждаше следа от нараняване, подутината забележимо бе спаднала.
— Благодаря, Сара. — Размърдах крака си, докато тя го мажеше с мехлем.
— Няма да можеш да се занимаваш с йога поне седмица. И никакви кросове поне три седмици, Даяна. Кракът ти има нужда от почивка, за да се възстанови напълно. — Промълви още някакви думи и махна към нова ролка бинт, който започна сам да се увива около глезена и стъпалото ми.
— Невероятно! — ахна отново Матю и поклати глава.
— Имаш ли нещо против да погледна и ръката?
— Никак даже. — Дори ми се стори, че нямаше търпение. — Мускулът е съвсем малко наранен. Можеш ли да го оправиш като кожата?
— Вероятно — отвърна Сара със съвсем леко самодоволство. Петнайсет минути и няколко проклятия по-късно на ръката ми нямаше нищо друго, освен тънък червен белег.
— Браво! — възкликна Матю, докато въртеше ръката ми и се възхищаваше на уменията на Сара.
— Поздравления и за теб. Добре го бе зашил. — Сара отпи жадно от чашата с вода.
Протегнах се да си взема ризата.
— Трябва да видиш и гърба й.
— Той може да почака. — Стрелнах го със строг поглед. — Сара е уморена, аз също.
Погледът на леля ми се насочи към вампира.
— Матю? — произнесе тя въпросително и ме избута на дъното на йерархията.
— Държа да погледнеш гърба й — каза той, без да откъсва очи от моите.
