— Не — прошепнах и притиснах ризата към гърдите си.
Той клекна пред мен и постави длани на коленете ми.
— Знаеш на какво е способна Сара. Ще се възстановиш по-бързо, ако я оставиш да ти помогне.
Да се възстановя? Нито една магия не би могла да ми помогне да се възстановя от случилото се в Ла Пиер.
— Моля те, скъпа. — Матю внимателно издърпа смачканата на топка риза от ръцете ми.
Съгласих се неохотно. Усетих убождането на вещерските погледи, когато Сара и Ем минаха зад мен. Идеше ми да побягна. Пресегнах се сляпо към Матю и той стисна и двете ми длани.
— Тук съм — увери ме, докато Сара мълвеше първото си заклинание. Марлята се отдели от гръбнака ми благодарение на думите, които тя произнасяше.
Когато Ем рязко пое дъх, а леля млъкна, разбрах, че вече виждат раните ми.
— Това е магия за отваряне — определи гневно Сара, взряна в гърба ми. — Тя не се прави на живи същества. Могла е да те убие.
— Опитваше се да стигне до магическите ми сили, дълбаеше ме като тиква. — Когато гърбът ми бе оголен, емоциите ми полудяха и аз за малко да се разсмея, като си спомних как висях от едно дърво, а Сату ме удряше с пръчката. Матю забеляза, че съм на ръба на истерия.
— Колкото по-бързо го направиш, толкова по-добре, Сара. Разбира се, не те припирам — добави той веднага. Можех да си представя с какъв поглед е бил удостоен. — По-късно ще поговорим за Сату.
Всяка магия, която Сара използваше, ми напомняше за Сату и присъствието на две вещици край мен непрекъснато ме караше да се сещам за Ла Пиер. Затворих се още повече в себе си и накарах съзнанието си да изтръпне до безчувственост. Сара продължаваше да прави магии. На мен ми дойде в повече и се пуснах по течението.
— Приключваш ли вече? — попита Матю. Гласът му бе напрегнат от тревога.
— Има две рани, за които не мога да направя кой знае колко. Те ще й оставят белези. Ето тук — посочи Сара и прокара пръст между лопатките ми — и тук. — Пръстите й се придвижиха надолу, обходиха ребрата ми, спуснаха се до кръста и се върнаха обратно.
Съзнанието ми вече не бе празно, а пламтеше от образа, който Сара очерта.
Звезда в полумесец.
— Те подозират Матю! — извиках аз и замръзнах от ужас на стола. В паметта ми изплуваха печатите на Матю. Те бяха скрити толкова грижливо, колкото вероятно и съществуването на рицарския орден. Но Сату знаеше за него, което означаваше, че и другите вещици от Паството вероятно също знаеха.
— Скъпа, какво има? — Матю ме дръпна за ръцете.
Аз го блъснах в гърдите, мъчех се да го накарам да ме изслуша.
— Когато отказах да се предам, Сату ме беляза с твоя печат.
Той ме завъртя и когато видя какво е изрисувано, застина.
— Вече не подозират. Най-накрая са сигурни.
— За какво говорите? — попита Сара.
— Може ли ризата на Даяна, моля?
— Не мисля, че ще останат големи белези — каза някак си отбранително леля ми.
— Ризата. — Гласът на Матю беше леден.
Ем му я хвърли. Матю надяна внимателно ръкавите на ръцете ми и събра предниците на гърдите ми. Криеше очите си, но вената на челото му пулсираше.
— Съжалявам — промълвих.
— Няма за какво. — Обхвана лицето ми с длани. — Всеки вампир би познал, че си моя, със или без дамгата на гърба ти. Сату е искала и другите същества да знаят на кого принадлежиш. По времето, когато се преродих, пърлех косите на жените, които отдаваха телата си на враговете. Жесток начин за разобличаване на предателите. Това е същото. — Извърна се. — Изабо ли ти каза?
— Не. Търсех листове и намерих чекмеджето.
— Какво, по дяволите, става тук? — сопна ни се Сара.
— Наруших личното ти пространство. Не биваше да го правя — прошепнах и го сграбчих за ръцете.
Той се отдръпна и се взря невярващо в мен, след това ме притисна силно към гърдите си, забравил, че съм ранена. За щастие магиите на Сара ме бяха спасили от болката.
— Господи, Даяна. Сату ти е казала какво съм извършил. Проследих те до жилището ти и се промъкнах вътре. Освен това, как бих могъл да ти се сърдя, че си открила това, което трябваше сам да ти кажа?
Чу се оглушително плясване с ръце, което разтресе тенджерите и тиганите в кухнята. Когато дрънченето заглъхна, Сара проговори:
— Ако някой не ни каже незабавно какво става тук, ще настъпи адът на земята. — Към устните й се надигна заклинание.
Пръстите ми изтръпнаха и в краката ми се завихри вятър.
— Назад, Сара. — Вятърът свистеше през вените ми. Застанах между нея и Матю. Леля ми не спираше да мълви нещо. Присвих очи.
Ем дръпна разтревожена Сара за ръката.
— Не я предизвиквай. Тя не се контролира.
Видях лък в лявата си ръка и стрела в дясната. Бяха тежки и странно познати. Сара ми беше на мушката. Без да се колебая повече, вдигнах ръце и се приготвих да стрелям.
Леля ми спря да мърмори насред заклинанието.
— Мамка му — изруга и погледна учудено Ем.
— Скъпа, не си играй с огъня. — Ем вдигна ръце в знак, че се предава.
Погледнах отново ръцете си, бях напълно объркана. По тях нямаше огън.
— Не в къщата. Ако искаш да запалиш вещерски огън, ще трябва да излезем навън — добави Ем.
— Успокой се, Даяна. — Матю ме хвана на лактите и видението с лъка и стрелата изчезна.
