Матю ми помогна да изкача стълбите към таванската стая, където бях преживяла пубертета си. Там още имаше плакати на музиканти по стените. Основните цветове бяха лилаво и зелено, което бе тийнейджърската ми представа за изискана гама.
Слязохме долу и разгледахме големия хол, предназначен за посрещане на гости, и кухнята от едната страна на пътната врата, както и кабинета и малкия салон от другата. Минахме покрай рядко употребяваната трапезария и влязохме в сърцето на къщата — всекидневната, която бе достатъчно голяма, за да побере къта за гледане на телевизия, масата за хранене и кухненския бокс в дъното.
— Изглежда Ем пак се е хванала за иглата — установих, като вдигнах недовършена бродерия на кошница с цветя. — А Сара пак е изпаднала.
— Пуши ли? — попита Матю, след като помириса въздуха.
— Когато е под напрежение. Ем я гони да пуши навън, но въпреки това миризмата се усеща. Това притеснява ли те? — разтревожих се, имайки предвид свръхчувствителното му обоняние.
— Dieu, Даяна, мирисал съм далеч по-лоши неща — успокои ме той.
В просторната кухня бяха запазени градените фурни и гигантската камина. Имаше и съвременни уреди, а подовете бяха покрити с каменни плочи, издържали на два века изпускане на тенджери, мокри животни, кални обувки и магически отвари. Поведох Матю към работната стая на Сара в съседство. Първоначално помещението е било предназначено за лятна кухня, отделена от къщата, но сега бе свързано с нея и в него бяха подредени множество уреди за варене и печене. От тавана висяха билки, а в килера имаше сушени плодове и бурканчета с отварите и лосионите на Сара. След това се върнахме в кухнята.
— Тази стая е толкова кафява. — Огледах обзавеждането, докато светвах и гасях осветлението на верандата, стар знак, че е безопасно да се влезе. Имаше кафяв хладилник, кафяви дървени шкафове, червено-кафяви тухли, кафяв телефон с шайба и овехтели тапети на кафяви райета. — Има нужда от солиден слой бяла боя.
Матю вдигна брадичка и очите му се насочиха към задната врата.
— Февруари е идеален за тази работа, ако предлагаш да я свършиш — изрече гърлен глас. Сара зави зад ъгъла. Носеше джинси и размъкнат плетен пуловер. Червената й коса стърчеше във всички посоки, а бузите й бяха поруменели от студа.
— Здравей, Сара — казах и отстъпих към мивката.
— Здравей, Даяна. — Тя се взря в синината под окото ми. — Предполагам, че това е вампирът?
— Да. — Пристъпих напред, за да ги представя един на друг. Проницателният поглед на Сара се премести върху глезена ми. — Сара, запознай се с Матю Клермон. Матю, представям ти леля ми Сара Бишъп.
Матю протегна дясната си ръка.
— Сара — кимна и колебливо срещна очите й.
Сара сви устни. И тя като мен имаше типичната за семейство Бишъп брадичка, която бе малко прекалено издадена. А сега стърчеше дори повече от обикновено.
— Матю. — Когато дланите им се докоснаха, тя трепна. — Да — заяви и леко извърна глава. — Определено е вампир, Ем.
— Благодаря за помощта, Сара — промърмори Ем, докато влизаше с наръч дърва и нетърпеливо изражение на лицето. Беше по-висока от мен и Сара и посребрената й коса я караше странно да младее. Издълженото й лице се разтегна в радостна усмивка, когато ни видя в кухнята.
Матю се втурна да вземе дървата от ръцете й. Табита, която пропусна първите поздравления, се приближи бавно към камината, като описваше осморки. Като по чудо вампирът успя да отиде до другия край на стаята, без да я настъпи.
— Благодаря, Матю. И благодаря, че я доведе у дома. Толкова се притеснявахме. — Ем разтвори ръце и от ръкавите на вълнения й пуловер се посипаха парченца кора.
— За нищо, Емили — отговори той. Гласът му бе неустоимо топъл и дълбок. Ем изглеждаше очарована от него. Със Сара щеше да е по-трудно, макар тя вече озадачено да наблюдаваше опитите на Табита да се покатери по ръката на Матю.
Опитах се да се скрия в сянката, преди Ем да успее да разгледа добре лицето ми, но беше прекалено късно. Тя затаи дъх, беше ужасена.
— О, Даяна!
Сара издърпа един стол.
— Сядай — нареди тя.
Матю скръсти здраво ръце, сякаш се опитваше да овладее желанието си да се намеси. Вълчата му нужда да ме закриля не бе намаляла само защото се намирахме в Мадисън, а и неприязънта му към всички същества, които се приближаваха към мен, не бе запазена само за другите вампири.
Очите на леля ми се преместиха от лицето към шията ми.
— Свали си ризата — заръча ми.
Посегнах покорно към копчетата.
— Може би трябва да прегледаш Даяна горе. — Ем хвърли тревожен поглед към Матю.
— Той едва ли ще види нещо, което вече не е видял. Нали не си гладен? — попита Сара, без да се обръща към него.
— Не — отвърна тихо Матю. — Ядох в самолета.
Погледът на леля се стрелна към шията ми. Ем също се вторачи.
— Сара! Ем! — извиках възмутено.
— Просто проверявам — обясни кротко Сара. След като си свалих ризата, тя разгледа превръзката на ръката ми, увития с бинтове торс и другите порязвания и синини.
— Матю вече ме прегледа. Той е лекар, забрави ли?
Пръстите й опипаха ключицата. Премигнах.
