Стаите на горния етаж бяха подредени в квадрат около централното стълбище. Спалнята на Сара и Ем беше в предния ъгъл и прозорецът й гледаше към алеята пред къщата. Стаята на майка ми и баща ми беше в задната част на сградата, с изглед към полята и част от стара ябълкова градина, която постепенно се сливаше с гората от дъбове и кленове. Вратата бе отворена и вътре светеше. Пристъпих колебливо в гостоприемния златист правоъгълник зад прага.
Стаята бе топла и уютна, върху голямото легло бяха натрупани юргани и възглавници. Нищо не се съчетаваше цветово с нищо, с изключение на обикновените бели пердета. Дюшемето на пода бе направено от широки чамови дъски, между които имаше такива големи пролуки, че спокойно можеше да си изгубиш четката за коса в тях. Вратата към банята бе отворена и оттам се чуваше как радиаторът бучи.
— Лилии — отбеляза Матю и ноздрите му се разшириха, за да поемат новата миризма.
— Любимият парфюм на майка ми. — На бюрото още стоеше старо шишенце „Диорисимо“ с избеляла черно-бяла панделка, вързана на гърлото му.
Матю остави чантите на пода.
— Ще се притесняваш ли да спиш тук? — Очите му бяха тревожни. — Можеш да се настаниш в старата си стая, както предлага и Сара.
— Няма начин — заявих решително. — Тя е на тавана, а банята е тук, долу. Пък и двамата няма да се съберем в единичното легло.
Матю извърна поглед.
— Мислех си, че може…
— Няма да спим в отделни легла. И сред вещиците съм твоя съпруга, също както сред вампирите — прекъснах го и го привлякох към себе си. Къщата се наместваше върху основите си с лека въздишка, сякаш се подготвяше за дълъг разговор.
— Но, но може би ще е по-лесно…
— За кого? — прекъснах го отново.
— За теб — довърши той изречението си. — Боли те. Ще спиш по-добре, ако си сама в леглото.
Без него нямаше изобщо да мога да склопя очи. Не исках да го тревожа, като му го призная, затова опрях ръце на гърдите му и се опитах да отклоня разговора от разпределението за сън.
— Целуни ме.
Устата му произнесе „не“, но очите му казваха „да“. Притиснах се към него и той ми отвърна със сладка нежна целувка.
— Боях се, че с нас е свършено — промърмори той, когато отделихме устните си и допряхме челата си. — И то завинаги. А сега ме е страх, че можеш да се разпаднеш на хиляди парченца заради това, което ти стори Сату. Ако нещо ти се бе случило, щях да полудея.
Ароматът ми обгърна Матю и той малко се отпусна. Успокои се още повече, когато ръцете му се плъзнаха по бедрата ми. Те бяха сравнително здрави и докосването едновременно ме размекна и наелектризира. След мъченията на Сату копнежът ми по него само се бе усилил.
— Усещаш ли? — Хванах ръката му и я притиснах към средата на гръдния си кош.
— Какво? — Матю бе озадачен.
Не бях сигурна дали ще успея да впечатля свръхестествените му сетива, затова се съсредоточих върху веригата, с която ме бе вързал още след първата ни целувка. Когато я докоснах с въображаем пръст, тя тихо звънна.
Матю затаи дъх и ме погледна учудено.
— Чувам нещо. Какво е? — И притисна ухо до гърдите ми.
— Това си ти вътре в мен — казах. — Ти си моята стабилност, ти си котвата в края на дълга сребърна верига. Сигурно затова съм толкова сигурна в теб. — Млъкнах. — Ако те усещам, ако чувствам тази връзка с теб, Сату не може да ми причини нищо, което да не мога да понеса.
— Прилича на звука, който издава кръвта ти, когато говориш наум с Ракаса, или когато предизвикваш вещерски вихър. Не че знам за какво да се ослушвам, но е доловимо.
Изабо бе споменала, че чува как вещерската ми кръв пее. Опитах се да усиля звъна от веригата. Вибрациите й се разпространиха из цялото ми тяло.
Матю вдигна глава и ми се усмихна сияйно.
— Невероятно.
Звъненето се усили и аз изгубих контрола над пулсациите вътре в себе си. Множество звезди грейнаха над главите ни и се стрелнаха през стаята.
— Опа! — Усетих гъдела на десетки призрачни очи по гърба си. Къщата затвори категорично вратата и ни скри от любопитните погледи на предците ни, които се бяха събрали да гледат емоционалния фойерверк, все едно беше Денят на независимостта.
— Ти ли го направи? — Матю се взираше във вратата.
— Не — обясних сериозно аз. — Искрите са от мен. Но останалото е от къщата. Тя е много ревнива към личното пространство.
— Слава богу — промърмори той, придърпа ме към себе си и отново ме целуна така, че призраците от другата страна на вратата започнаха да шушукат.
Фойерверките се стопиха до синкава светлина над раклата.
— Обичам те, Матю Клермон — казах аз при първа възможност.
— И аз те обичам, Даяна Бишъп — отвърна той официално. — Но леля ти и Емили сигурно са замръзнали. Покажи ми останалата част от къщата, за да могат вече да влязат.
Минахме бавно през другите стаи на втория етаж, които напоследък стояха пусти и бяха пълни с боклуци, домъкнати от пристрастената към гаражни разпродажби Ем, и старите вещи, които Сара не можеше да се реши да изхвърли, защото се страхуваше, че някой ден ще й потрябват.
