— Върнахме се на Дарвин — отбелязах и се смръщих. — „Произход“ ни съобщава не само как са се появили видовете, а и какви са механизмите на естествения им подбор и загиването им.
— Някои биха казали, че този труд е посветен предимно на загиването на видовете — съгласи се Матю и се премести в другия край на пейката.
Погледнах ярките кръгове с генетичните изследвания на Бенвенгуда.
— Коя е тя?
— Много силна вещица — отвърна Мириам. — Живяла е в Бретан през седми век. В епоха, родила много чудеса, тя самата е била истинско чудо. Беатрис Гуд е една от последните й известни преки потомки.
— Семейството на Беатрис Гуд случайно да е от Салем? — прошепнах аз и докоснах папката. Семейство Гуд живееше рамо до рамо със семействата Бишъп и Проктър.
— Сара и Дороти Гуд от Салем са сред предците на Беатрис — потвърди Матю моите подозрения. Отвори папката на Беатрис и сложи митохондриалните й изследвания до тези на Бенвенгуда.
— Но те са различни — казах аз. Личеше си по цветовете и начина им на подреждане.
— Не чак толкова — поправи ме Матю. — Нуклеарната ДНК на Беатрис има по-малко маркери, характерни за вещиците. Това показва, че с течение на вековете нейните предци все по-малко са разчитали на магиите за оцеляването си. Тази промяна в нуждите предизвиква мутации в ДНК, които водят до закърняване на магическите способности. — Изводът му звучеше напълно научно, но явно се отнасяше и за мен.
— Тъй като предците на Беатрис са се отказали от магията, това ще доведе до унищожение на рода, така ли?
— Вината не е изцяло на вещиците. И природата има пръст в това. — Очите на Матю бяха тъжни. — Изглежда и вещиците като вампирите изпитват трудности да живеят в свят, в който преобладават човешките същества. Демоните също. Те са все по-малко гениални — което преди ги отличаваше от хората — и все по-откачени.
— Докато хората не загиват, така ли? — поинтересувах се аз.
— И да, и не — отвърна Матю. — Смятаме, че засега хората показват по-добра адаптивност. Тяхната имунна система реагира по-добре и имат по-силен импулс за възпроизводство от вампирите и вещиците. Някога светът е бил равномерно разпределен между човешките и свръхестествените същества. Сега хората са мнозинство, а ние сме само десет процента от цялото земно население.
— Светът е бил много по-различен, когато свръхестествените същества и хората са били равни на брой. — Мириам изглеждаше разочарована, че генетичните козове вече не са в наша полза. — Но пък чувствителната имунна система на хората накрая ще ги довърши.
— Колко по-различни сме от тях?
— Доста, поне на генетично ниво. Изглеждаме като тях, но под повърхността имаме съвсем различни хромозоми. — Матю нарисува диаграма на външната корица на папката на Беатрис. — Хората имат двайсет и три хромозомни двойки във всяко клетъчно ядро, подредени по определен начин. Вампирите и вещиците имат по двайсет и четири.
— Повече от хората, гроздето пино ноар и прасетата — намигна ми Маркъс.
— Ами демоните?
— Те имат същия брой хромозомни двойки като хората, но и по една допълнителна хромозома. Доколкото ни е известно, именно тя ги прави демони — обясни Матю. — И склонни към нестабилност.
Докато разглеждах рисунката, част от косата ми се спусна над очите. Отметнах я нервно.
— Какво има в допълнителните хромозоми? — Изпитвах същите трудности да следя мисълта му, каквито имах на изпита по биология в колежа.
— Генетичен материал, който ни отличава от хората — каза Матю. — Както и материал, който управлява клетъчните функции. Учените го наричат ДНК отпадък.
— Но не е отпадък — намеси се Маркъс. — Вероятно този генетичен материал е остатък от предишен подбор или чака да бъде използван при следващите еволюционни промени. Все още не знаем какъв е смисълът му.
— Чакайте малко — прекъснах ги аз. — Вещиците и демоните се раждат такива. Родена съм с допълнителни хромозоми, а твоят приятел Хамиш — с една самотна хромозома повече. Но вампирите стават такива след раждането си, те се появяват на света с човешка ДНК. Откъде придобивате допълнителната си хромозомна двойка?
— Когато човешко същество се преражда във вампир, създателят му първо премахва всичката му обикновена кръв, което кара органите му да спрат да работят. Но преди настъпването на смъртта създателят дава от своята кръв на прераждащия се — отвърна Матю. — Доколкото знаем, притокът на вампирска кръв предизвиква спонтанна генетична мутация във всяка телесна клетка.
Матю спомена за „прераждането“ предната вечер. Но понятието „създател“ на вампири беше ново.
— Кръвта на създателя нахлува в организма на преродения и носи със себе си нова генетична информация — обясни Мириам. — Нещо подобно се получава и при кръвопреливането при хората. Само че вампирската кръв предизвиква стотици промени в ДНК.
— Започнахме да проучваме генома за следи от такива експлозивни промени — продължи Матю. — И ги намерихме: мутации, които доказват, че всички новосъздадени вампири спонтанно се адаптират към кръвта на създателя си. Така се появява допълнителна хромозомна двойка.
