— Генетичен аналог на Големия взрив. Вие сте като галактика, родена от умираща звезда. За миг гените ви се трансформират и вече не сте обикновени човешки същества. — Погледнах учудена Матю.
— Добре ли си? — попита той. — Можем да си починем.
— Бих искала малко вода.
— Ще ти донеса. — Маркъс скочи от мястото си. — Държим водата в хладилника с пробите.
— Хората ни подсказаха, че при силно натоварване на клетките с бактерии или някакво друго генетично бомбардиране може да се отключат мутации, и то много по-бързо, отколкото чрез процеса на естествения подбор. — Мириам извади от шкафа нова папка. Отвори я и ми показа една черно-бяла графика. — Този мъж е умрял през 1375 година. Прекарал е едра шарка, но болестта е предизвикала мутация на третата хромозома и така тялото му се е справило с нахлуването на бактериите.
Маркъс се върна с водата ми. Махнах капачката на бутилката и отпих.
— Вампирската кръв претърпява подобни мутации, от които става устойчива на болести. Тези промени може бавно да доведат до изчезването ни. — Матю изглеждаше притеснен. — Сега се опитваме да се фокусираме върху следния въпрос: какво във вампирската кръв предизвиква появата на нови хромозоми. Отговорът може да е в митохондриите.
Мириам поклати глава.
— Изключено. Отговорът е в нуклеарната ДНК. Когато в тялото влезе вампирска кръв, то трябва да реагира, за да преживее и асимилира промените.
— Може би, но ако е така, трябва да проучим по-внимателно и ДНК отпадъка. Всичко трябва да е налице, за да се генерират нови хромозоми — настоя Маркъс.
Докато тримата спореха, аз си запретнах ръкава. Когато лакътят ми се оголи и вените ми се изложиха на студа в лабораторията, те обърнаха ледените си погледи към кожата ми.
— Даяна — каза хладно Матю и докосна амулета си. — Какво правиш?
— Ръкавиците още ли са ти подръка, Маркъс? — попитах аз и вдигнах ръкава си по-високо.
Маркъс се ухили.
— Да. — Стана и извади чифт латексови ръкавици от близка кутия.
— Няма нужда да го правиш. — Гласът на Матю заседна в гърлото му.
— Знам. Но искам. — Вените ми изглеждаха по-сини под светлината в лабораторията.
— Хубави вени — усмихна се Мириам и кимна одобрително, което накара по-високия вампир до нея да изсумти предупредително.
— Ако това ще ти създаде проблем, Матю, изчакай отвън — казах аз спокойно.
— Преди да го направиш, искам да си помислиш — настоя Матю и се наведе покровителствено над мен, както бе сторил, когато Питър Нокс ме доближи в Бодлианската библиотека. — Няма как да предскажем резултатите от тестовете. Целият ти живот, историята на рода ти, всичко ще излезе наяве. Напълно сигурна ли си, че искаш да привлечеш толкова внимание към себе си?
— Какво имаш предвид? — Проницателният му поглед ме накара да се свия.
— Изследването ще ни каже много повече, а не само причините очите и косата ти да са такива, каквито са. Ще ни позволи да разберем какво друго са ти предали родителите ти. Да не говорим за наследствеността от другите ти роднини по майчина линия. — Гледахме се дълго в очите.
— Затова искам да ми вземете кръв — казах спокойно. На лицето му се изписа объркване. — Цял живот се чудя какво предизвиква кръвта на рода Бишъп, която тече във вените ми. Всички, които познават семейството ми, си задават същия въпрос. Сега всички ще разберем.
Изглеждаше ми съвсем просто. Кръвта ми можеше да каже на Матю неща, които аз не смеех да разкрия. Не исках да подпаля мебелите или да полетя сред дърветата, нито да разболявам смъртоносно някого само като си помисля нещо лошо за него. За Матю даването на кръв можеше и да изглежда опасно. Но за мен беше съвсем безобидно на фона на останалото.
— А нали и сам каза, че вещиците също били на изчезване. Аз съм последната от рода Бишъп. Може би моята кръв ще ти помогне да разбереш причината.
Гледахме се един друг, вампир и вещица, докато Мириам и Маркъс чакаха търпеливо. Накрая Матю изсумтя.
— Донеси ми набор за взимане на проба — нареди той на Маркъс.
— Аз ще го направя — заяви отбранително Маркъс и си сложи ръкавиците. Мириам се опита да го задържи, но Маркъс напираше към мен с кутия, пълна със стъкленици и игли.
— Маркъс — викна предупредително Мириам.
Матю грабна набора от ръцете му и го спря с един усмъртителен поглед.
— Съжалявам, Маркъс, но ако някой ще взима кръв на Даяна, това ще съм аз.
Хвана китката ми със студените си пръсти, сгъна и разгъна няколко пъти ръката ми, след това я изпъна внимателно върху безупречно чистия плот. Имаше нещо много зловещо в това да позволиш на вампир да забие игла във вената ти. Матю завърза гумена лента над лакътя ми.
— Стисни си юмрука — каза той тихо, сложи си ръкавици и подготви иглата и първата стъкленица.
Направих каквото ми каза, свих пръсти към дланта и видях как вените ми изпъкват. Матю не си направи труда да ме уведоми, както бе прието, че ще почувствам убождане. Просто се наведе, без да се церемони, и пъхна металното острие в ръката ми.
— Добра работа. — Отпуснах юмрука си и кръвта потече.
