- Не можех да си тръгна, без да се сбогувам. - Просто трябваше да се махне и едва не събори изчистения боб, когато се изправи.
- Остави ги, преди да си ги разпиляла по земята.
Тя се подчини. Ани с усилие стана от стола си.
- Ти си добро момиче, Джейни Бонър. А на него акълът скоро ще му дойде в главата.
- Не мисля така.
- Понякога една съпруга трябва да прояви малко търпение.
- Боя се, че търпението ми се изчерпа. - По бузите й пак се застичаха сълзи. - Освен това, аз не съм му истинска съпруга.
- Е, туй вече са пълни глупости.
Не й бяха останали думи, за да спори, затова просто прегърна дребната, крехка старица.
- Благодаря ти за всичко, Ани, но трябва да си вървя.
И като я притисна до гърдите си за миг, тя се отдръпна и се обърна към къщата.
И именно тогава видя Лин Бонър, застанала на стъпалата.
19.
- Напускаш сина ми?
Лин изглеждаше ядосана и объркана, докато се взираше в снаха си. Слезе по стъпалата и Джейн усети, че сърцето й се свива. Защо бе останала толкова дълго? Защо просто не се бе сбогувала с Ани и не си бе тръгнала? Извърна се бързо и прокара длан по мократа си буза.
Ани се притече на помощ.
- Имам зелен фасул за вечеря, Амбър Лин, и ще го приготвя със сланина, все едно дали ти харесва, или не.
Без да й обръща внимание, Лин се приближи към Джейн.
- Кажи ми защо напускаш Кал.
Докато се обръщаше към нея, младата жена се опита да надене маската на студенокръвното същество, което Лин познаваше.
- Би трябвало да се радваш - успя да каже. - Бях ужасна съпруга.
Ала тези лъжливи думи заплашваха да отприщят нов порой от сълзи. Тя беше най-добрата съпруга, която той бе имал някога, по дяволите! Не знаеше дали е възможно да има по-добра! Отново се извърна.
- Така ли? - Свекърва й звучеше дълбоко разтревожена.
Джейн трябваше да се махне оттук, преди напълно да е рухнала.
- Ще си изпусна самолета. Най-добре говори с Кал. Той ще ти обясни всичко по-добре от мен.
Понечи да заобиколи къщата, но не беше направила и две крачки, когато изуменото възклицание на Лин я накара да се закове на място.
- Господи, ти си бременна!
Джейн се обърна рязко и видя, че майката на съпруга й я е зяпнала в корема. Инстинктивно сведе поглед и едва тогава си даде сметка за ръката, която бе сложила там, сякаш отбранително. Жестът беше притиснал роклята към тялото й, очертавайки леко окръгления й корем. Побърза да отдръпне ръката си, ала беше твърде късно.
Лин се взираше в нея с недоумяващо изражение.
- От Кал ли е?
- Амбър Лин Глайд! - сопна се Ани. - Къде ти е възпитанието?
Свекърва й имаше по-скоро разтърсен, отколкото обвиняващ вид.
- Как мога да знам дали е негово, или не, когато нищо в този брак не ми е ясно? Не знам какво виждат един в друг, нито как са се събрали. Дори не знам защо тя плачеше. - Гласът й изневери за миг. - Нещо тук не е наред.
И последната стена, която прикриваше наранените чувства на Джейн, рухна и когато видя тревожните бръчки по лицето на Лин, разбра, че трябва да й каже истината. Желанието на Бомбардировача да защити родителите си беше похвално, но сега то беше пагубно. Ако бе научила нещо през последните четири месеца, то беше, че измамата води единствено до болка.
- Бебето е на Кал - каза тихичко. - Съжалявам, че трябваше да го разбереш по този начин.
Лин очевидно беше наранена.
- Но той не... не спомена нищо. Защо не ми каза?
- Защото се опитваше да ме защити.
- От какво?
- От теб и доктор Бонър. Кал не искаше никой от вас да научи какво му причиних.
- Кажи ми! - Лицето на Лин придоби свирепото изражение на лъвица, чието отроче някой е заплашил, нищо че това лъвче вече бе станало кралят на джунглата. - Кажи ми всичко!
Ани вдигна керамичната купа.
- Аз влизам вътре да приготвя фасула така, както го обичам. Джейни Бонър, ти остани тук, докато не оправиш всичко туй с Амбър Лин, чуваш ли ме?
И тя се запъти с тътрузене към задната веранда.
Джейн усети, че краката й няма да я издържат още дълго и се отпусна върху шезлонга. Лин се настани на другия и се обърна към нея. Челюстта й беше стисната, изражението й - войнствено. Джейн изведнъж си представи дръзкото момиче, което бе пекло курабии в два сутринта, за да издържа съпруга и бебето си. Скъпата ленена рокля и кехлибарените накити не можеха да скрият факта, че това бе жена, която знае как да брани своето.
Тя сключи ръце в скута си.
- Кал искаше да спести на теб и баща си ненужната болка. През изминалата година вече сте преживели достатъчно и той мислеше... - Сведе поглед надолу. - Неподправената истина е, че отчаяно исках дете и с помощта на измама забременях от него.
- Какво си направила?
Джейн се насили да вдигне глава.
- Беше грешно. Безскрупулно. Възнамерявах той никога да не научи.
- Но е разбрал.
Тя кимна.
Устните на Лин бяха заприличали на тънка, напрегната черта.
- Чие решение беше да се ожените?
- Негово. Заплаши, че ако не направя каквото иска, ще заведе дело за родителски права. Сега, когато го познавам по-добре, се съмнявам, че би го сторил, но тогава му повярвах.
