Отви капачката на шишето, допря го до устните си и скочът опари гърлото му. Щом така иска, нека бъде на нейната. Избърса устни с опакото на ръката си. Време бе животът му да се върне в старото си русло.
Ала вместо да се почувства по-добре, изпита желание да отметне глава назад и да изреве. Отпи нова глътка и продължи да подклажда негодуванието си към нея.
Беше й предложил повече, отколкото на която и да било жена - отдаде й шибаното си приятелство! А какво направи тя? Захвърли го обратно в лицето му, само защото той не изгаряше от желание да падне на едно коляно и доброволно да подпише доживотната си присъда на избиране на проклети
Стисна още по-здраво бутилката. Нямаше да отстъпи. Светът беше пълен с жени, които бяха по-млади, по-хубави и не смятаха за свой дълг да подхващат свади с него за най-малкото нещо, правеха каквото им поръча, и не му се пречкаха. Ето от какво се нуждаеше - някое красиво момиче, което да не му се бърка.
Отпи нова глътка, а после отиде в кабинета, където се зае със задачата да се натряска както трябва.
Джейн знаеше, че не може да си тръгне, преди да се е сбогувала с Ани. Нито пък можеше да се поддаде на скръбта си точно сега, затова примигваше учестено и развълнувано поемаше дълбоки глътки въздух, докато колата изкачваше планината Хартейк. Колата на Лин не се виждаше и Джейн изпита благодарност, че ще може да се сбогува с бабката без наоколо да има враждебно настроени свидетели.
Сега къщата изглеждаше толкова различна от деня, в който я беше видяла за първи път. Кал я беше боядисал в бяло и бе поправил изкривените капаци и счупеното стъпало. Тя прекрачи прага и повика Ани, пропъждайки спомена за това как се бяха смели заедно, докато работеха.
Когато влезе в кухнята, видя старицата през мрежестата врата. Седеше на слънце в задния двор и чупеше шушулки зелен фасул от една керамична купа в скута си. Докато гледаше ритмичните движения на кокалестите й пръсти, на Джейн й се прииска да вземе купата от нея и сама да натроши шушулките. Чупенето на зелен фасул беше нещо, незасегнато от напредъка на технологията. То и до днес се извършваше по съвсем същия начин, както и преди стотици години. Изведнъж изпита чувството, че да начупи тези шушулки би донесло нещо стабилно в живота и, една връзка с всички онези жени, които през вековете бяха чистили боб и бяха надживели болката от това, че са отдали сърцата си на мъже, които не им отвръщат със същото.
Прехапа устни и прекрачи навън. Ани обърна глава.
- Крайно време беше да наминеш.
Джейн приседна на градинския шезлонг до нея и се загледа в купата, която почиваше в скута й върху парче вестник, което събираше падналите парчета. В този миг съдържанието й изглеждаше безценно и жизненоважно за нейното душевно равновесие.
- Може ли аз да го направя?
- Не обичам нищо да се похабява.
- Добре.
Ръцете й трепереха, докато поемаше купата. Съсредоточена до краен предел, тя наведе глава, взе една шушулка и внимателно отчупи крайчетата й. Очевидно не беше взела твърде много, защото Ани не й направи забележка. Тя пусна крайчетата в скута си и се зае да начупи шушулката на парчета с големината на залък.
- От магазина са. Тез, дето ще изкарам от градината, ще са много по-хубави.
- Ще ми се да можех да остана тук достатъчно дълго, за да ги видя как порастват. - Гласът й прозвуча почти нормално.
Може би мъничко приглушен. Съвсем малко напрегнат. И все пак - почти нормален.
- Ще станат готови много преди Кал да отиде на тренировъчен лагер и двамата да заминете за Чикаго.
Джейн не каза нищо. Вместо това взе нова шушулка, сложи палец в края й и го отчупи.
През следващите няколко минути се посвети изцяло на фасула, докато Ани гледаше как една птичка подскача от клонче на клонче в близката магнолия. Ала вместо да й донесе успокоение, мълчанието на старицата и топлината на слънцето върху кожата й, заедно с умиротворяващата монотонност на тази женска работа, подкопаха защитните й механизми и те постепенно рухнаха.
Една сълза се плъзна от крайчеца на окото й, търкулна се по бузата и капна върху памучната й рокля. Последва я втора и трета. От гърдите й се откъсна разтърсващо хълцане. Тя продължи да чупи шушулките и престана да се съпротивлява на тъгата си.
Ани гледа птичката, докато тя не отлетя, а после насочи вниманието си към една катеричка в същото дърво. Една от сълзите на Джейн капна в купата с боба.
Бабката започна да си тананика тихичко. Младата жена довърши и последната шушулка, а после затърси трескаво из купата, опитвайки се да намери някоя, която беше пропуснала.
Старицата бръкна в джоба на овехтялата си престилка, извади розова кърпичка и й я подаде. Джейн си издуха носа и проговори:
- С-страшно ще ми липсваш, Ани, но повече не мога да издържам. Т-той не ме обича.
Възрастната жена сви неодобрително устни.
- Калвин и сам не знае какво чувства.
- Достатъчно е голям, за да е наясно. - Джейн си издуха яростно носа.
- Никога не съм срещала друг, който толкоз да ненавижда туй, че остарява. Обикновено жените се борят с годинките.
