- Делгадо е уредил с Джери Майлс, директора на „Прийз“, ти да направиш голямо дарение на лабораторията, при условие че те се отърват от мен. - Джейн си пое въздух, дълбоко и накъсано. - Джери иска да се чуе с теб, преди да ме уволни, а след това възнамерява да обяви щедростта ти пред управителния съвет на заседанието им в сряда.
Кал изруга тихичко под носа си.
- Само почакай да докопам този кучи син. Това не е първият път, в който Делгадо действа необмислено.
- Искаш да кажеш, че това е негова идея?
- И още как!
Силна емоция стисна гърлото й.
- Не ми причинявай това, Кал. Не си играй с мен.
В очите му припламна гняв.
- Знаеш, че не бих направил нещо такова.
- Значи не си му наредил да ме разследва? Не си му казал да открие най-уязвимото ми място и да го използва против мен?
Кал потърка брадичка с кокалчетата на пръстите си. Джейн никога не го беше виждала толкова неспокоен.
- То беше преди много време. Не е толкова просто.
- Е, аз съм изключително умна. Обясни ми.
Той отново се отдръпна към плъзгащата се врата и сърцето й се сви, когато видя, че избягва да срещне погледа й.
- Трябва да си спомниш как стояха нещата между нас, когато всичко започна. Никога не съм бил от онези, които позволяват някой друг да вземе връх над тях, и исках да ми платиш. - Пъхна палец в ластика на шортите си, само за да го извади миг по-късно. - Наистина казах на Брайън, че възнамерявам да се разправя с теб и му наредих да те разследва, за да мога да ти го върна.
- И какво откри това разследване?
- Че нямаш никакви срамни тайни. - Най-сетне я погледна. - Че си брилянтна и отдадена на работата си. И че тя означава всичко за теб.
- Едва ли ти е трябвал екип от детективи, за да разбереш това.
- Тогава не го знаех.
- Значи реши да ми отнемеш работата - тихо каза Джейн.
- Не! - Кал сграбчи дръжката на вратата. - След първите няколко седмици се успокоих и се отказах от всичко това. Мина ми!
- Не ти вярвам. Никой адвокат не би задвижил нещо подобно, без да е бил упълномощен.
- Той беше упълномощен. Не за това, но... - Съпругът й отвори вратата и влезе в къщата. - Просто така и не му казах да прекрати операцията, това е всичко!
- И защо? -- Джейн го последва вътре.
- Просто така и не говорихме по темата повече. - Бонър спря до камината. - Имахме си цял куп други неща на главата. Изскочи проблем с един от договорите ми за реклама и отне време, докато всичко се оправи. После той отиде на почивка, а аз на няколко пъти не му вдигнах, когато ми звъня.
- Защо?
- Не бях в настроение да се занимавам с договори.
- Аз не съм договор.
- Не. Но смятах, че случващото се между нас не му влиза в работата. - Изглеждаше ядосан. - И през ум не ми е минало, че ще се опита да предприеме нещо срещу теб без моето съгласие.
- На мен ми звучи така, сякаш вече го е имал.
- Да, но... - Разтвори ръце в жест, който беше странно уязвим. - Джейн, съжалявам. И за миг не съм си помислял, че би могъл да направи каквото и да било без да говори с мен.
Тя би трябвало да се почувства по-добре. Все пак, през последния месец не беше кроил планове против нея. Ала продължаваше да се чувства ужасно.
- Това нямаше да се случи, ако бе вдигнал телефона и му беше наредил да си прибере копоите. Защо не го направи, Кал? Боеше се, че ако отстъпиш, мъжествеността ти ще пострада?
- Не беше важно, това е всичко. Нещата между нас потръгнаха и последното, за което си мислех, беше отмъщението.
- Твърде жалко, че не си го споделил със своя кръвопиец.
Той зарови пръсти в бездруго разрошената си коса.
- Виж, не е причинена никаква вреда. Не възнамерявам да отпусна и един цент на „Прийз“ и ако някой там опита да се отърве от теб, ще им спрегна такова дело за дискриминация, че няма да разберат откъде им е дошло.
- Това е моя работа, Кал, не твоя.
Дай ми само час-два. Всичко ще оправя, обещавам ти.
- А после? - тихо попита Джейн.
- После никога вече няма да има нужда да се тревожиш за подобно нещо...
- Нямах това предвид. След като оправиш нещата, какво ще стане между нас?
- Нищо. Всичко ще си бъде както досега. - Той тръгна към кабинета си. - Ще проведа няколко телефонни разговора, а после ще разтоваря колата ти и двамата с теб ще излезем да хапнем навън. Не мога да повярвам, че ти е минало през ума да избягаш.
Тя го последва до кабинета, но спря на прага. Потърка ръце, ала студът, който усещаше, идваше отвътре, а не отвън.
- Не мисля, че ще можем да продължим както досега.
- Разбира се, че можем. - Кал отиде до бюрото. - Кълна се, направо ще уволня Делгадо.
- Не го обвинявай за онова, което ти си започнал - тихо каза Джейн.
Той се обърна рязко към нея, а тялото му се напрегна.
- Не смей да го казваш!
- Как бих могла, когато ти ми натякваш при всеки удобен случай?
Изгледа я свирепо и тя му отвърна със същото. След това извърна очи. Нищо нямаше да постигнат, като си прехвърлят вината като топка.
