Животьт без мъже беше истинско блаженство. Или поне те така си казваха. Джейн и Лин се излежаваха като котки на припек и не се решеха чак до обяд. Вечер се грижеха Ани да си получи месото и картофите, а те симажеха зрели круши с извара и го наричаха вечеря. Престанаха да вдигат телефона, не носеха сутиени, а Лин закачи на стената в кухнята плакат на мускулест мъж по бански гащета. Когато по радиото пуснеха Род Стюарт, танцуваха заедно. От обичайната скованост на Джейн не остана и следа и краката й летяха като гълъбови крила по килима.
За нея тази порутена стара къщурка бе всичко, което един дом би трябвало да бъде. Тя чупеше зелен фасул и пълнеше стаите с диви цветя. Слагаше ги в малки пъстроцветни чашки, в тумбести порцеланови китайски вази и дори в една термочаша, която Лин откри на най-горната полица. И сама не беше сигурна как двете със свекърва й се бяха привързали така една към друга - може би защото съпрузите и на двете толкова си приличаха, че не се нуждаеха от думи, за да разберат болката на другата.
Допускаха Кевин в женското си царство, защото той ги забавляваше. Караше ги да се смеят и да се чувстват желани, дори когато по брадичките им се стичаше сок от круша, а в косите им имаше семена. Приемаха и Итън, защото сърце не им даваше да го отпратят, но се радваха, когато той си тръгнеше, защото пасторът не бе в състояние да скрие тревогата си.
Лин се отказа от срещите на женските си клубове и от грижливо подбраните си, стилни тоалети. Забрави да си боядисва косата и да си поддържа маникюра и кожичките на ноктите й станаха неравни. Компютърът на Джейн си остана в багажника на колата й. Вместо да се опитва да открие Теорията на всичко, тя прекарваше по-голямата част от времето си изтегната в стария ракитен стол в ъгъла на предната веранда, където не правеше нищо, освен да си почива, докато детето й растеше в нея.
Бяха блажено щастливи. Повтаряха си го всеки ден. Ала след това слънцето залязваше и разговорът започваше да замира. Една от тях въздъхваше, докато другата се взираше в сгъстяващия се сумрак.
С напредването на нощта над порутената къщурка в планината Хартейк се възцаряваше самотата и те се улавяха, че копнеят за по-тежки стъпки и по-дълбоки гласове. Денем си спомняха как мъжете, които толкова обичаха, ги бяха предали, ала нощем техният женски дом вече не им се струваше толкова блажено място. Започнаха да си лягат рано, за да съкратят самотните вечери, и ставаха в зори.
Дните им постепенно толкова заприличаха един на друг, че нямаше нищо, което да различи точно тази сутрин, две седмици след като Джейн беше дошла в планината Хартейк, от останалите. Приготвила бе закуската на Ани, свършила бе няколко задачи и бе отишла да се поразходи. Малко след като се върна, по VН-1 пуснаха една особено игрива песен на Марая Кери и тя накара Лин да спре да глади пердетата, които беше изпрала, за да потанцуват. След това се беше изтегнала в стола на верандата. Докато раздигнат съдовете от обяда, вече беше готова да поработи в градината.
Мускулите на ръцете я боляха, докато прекопаваше лехите, изкоренявайки с лопатата бурените, заплашващи скъпоценния й боб. Денят беше топъл и би било по-разумно да го направи сутринта, но работните графици бяха изгубили очарованието си за нея. Сутринта беше твърде заета с това да лежи в шезлонга, докато детето й расте.
Изправи се, за да може гърбът й да си почине, и се подпря на дръжката на лопатата. Ветрецът подхвана крайчеца на старомодната й домашна рокля от щампована басма и я уви около коленете й. Платът беше изтънял и мек от много пране. Ани й бе казала, че някога това била любимата й рокля.
Може би щеше да помоли Итън или Кевин да разтоварят компютъра й, ако се отбиеха днес. Или пък не. Ами ако се заловеше за работа и по радиото пуснеха Род Стюарт? Можеше да изпусне възможността да потанцува. Или пък ако потънеше в уравненията си, а в това време около боба й покараха нови бурени и ги задушаха?
Не. Да работи не беше добра идея, въпреки че Джери Майлс почти сигурно кроеше планове как да сложи край на кариерата й. Не беше добра идея да работи, когато имаше да плеви боб, а в нея растеше дете. Въпреки че Теорията на всичко я зовеше, тя се бе наситила на бюрокрация. Вместо това се взираше в планинското небе и се преструваше, че то бележи границата на живота й.
Именно така я завари Кал. В градината, подпряла ръка върху дръжката на лопатата и с лице, вдигнато към небето.
Дъхът му спря в гърлото, когато я видя да стои, облечена в избеляла басмена рокля, а слънцето огряваше гърба й. Френската й плитка бе започнала да се разплита и около главата й имаше ореол от руси кичурчета. Изглеждаше така, сякаш беше част от небето и земята, оживяло сливане на елементите.
Потта и вятърът бяха залепили дрехата за тялото й, разкривайки така ясно, сякаш бе гола, очертанията на гърдите й и коравия, закръглен корем, в който растеше неговото бебе. Беше разкопчала двете най-горни копчета на роклята и тя се бе отворила V-образно над влажните й напрашени гърди.
