Беше загоряла от слънцето: ръцете и краката й, изцапаното й с пръст лице, както и влажното V-образно деколте, което се спускаше към гърдите й. Приличаше на жена от планините, едно от онези силни, стоически създания, които си бяха изкарвали прехраната от тази сурова, неблагодатна земя по време на Голямата депресия.
Все така вдигнала лице към небето, тя избърса чело с опакото на дланта си, оставяйки черна ивица върху него. Устата на Кал пресъхна, когато платът се опъна върху малките й, стегнати гърди и изпъкналия й корем. Никога не му се бе струвала толкова красива, колкото в този миг, застанала в градината на баба му, без никакъв грим и изглеждаща точно на трийсет и четири години.
Жълтият вестник изшумоля до бедрата му и гласът на Ани отекна зад него.
- Пръждосвай се от земята ми, Калвин. Никой не те е канил тук!
Джейн отвори рязко очи и изпусна лопатата.
Кал се обърна тъкмо навреме, за да види как баща му изхвърча иззад ъгъла на къщата.
- Остави пушката, стара ненормалнице!
Лин се появи на задната веранда и застана зад Ани.
- На това му се казва мила семейна картинка - измърмори майка му.
Въпреки че беше говорил с нея по телефона, тя неизменно отхвърляше поканите му за вечеря и не я беше виждал от седмици. Какво се бе случило с нея? Тя никога не се държеше иронично, ала сега гласът й буквално преливаше от сарказъм. Поразен, Кал се мъчеше да преглътне и останалите промени.
Вместо един от обичайните си скъпи тоалети, тя носеше чифт черни дънки, срязани накриво до средата на бедрата й, и плетена зелена блузка, която той като че ли бе видял за последно върху жена си, макар че тогава върху нея нямаше петно от пръст. Също като Джейн и тя не бе гримирана. Косата й беше по-дълга, отколкото я бе виждал някога, разчорлена и в нея се виждаха прошарени кичури, за които дори не подозираше.
Почувства пристъп на паника. Приличаше по-скоро на богиня майка, а не на
Междувременно Джейн беше оставила лопатата и като прекоси двора, се приближи до стъпалата. Босите й крака бяха обути в чифт мръсни бели кецове, с дупки отстрани и без връзки. Пред очите му тя безмълвно зае мястото си на верандата при останалите жени.
Ани беше в средата, прицелила се в него с пушката си; майка му стоеше от едната й страна, Джейн - от другата. Въпреки че никоя от тях не беше особено едра. Кал имаше чувството, че насреща си има три амазонки.
Тази сутрин баба му си бе изписала веждите накриво, което й придаваше подчертано злобен вид.
- Ако искаш да си върнеш туй момиче обратно, Калвин, ще трябва да му удариш едно сериозно ухажване.
- Не иска да си я връща - сопна се Джим. - Само вижте какво е направила!
И като издърпа вестника от ръката на сина си, го тикна към жените. *
Джейн слезе на първото стъпало, взе го и наведе глава над страницата.
Кал никога не бе чувал такава горчивина в гласа на баща си.
- Надявам се, че се гордееш със себе си - озъби се той на снаха си. - Решила си да му съсипеш живота и си се справила прекрасно.
Джейн, която вече бе прегледала статията и бе схванала за какво става дума, вдигна очи към съпруга си. Погледът й му подейства като удар в гърдите и той трябваше да извърне очи.
- Джейн няма нищо общо със статията, татко.
- Името й е точно под заглавието! Кога ще престанеш да я защитаваш?
- Джейн е способна на много неща, в това число да бъде упорита и неразумна - при тези думи Кал й хвърли суров поглед, -но не би направила това.
Видя, че тя не се учуди от начина, по който бе взел нейната страна, и това го зарадва. Значи все пак му имаше поне мъничко доверие. Докато я гледаше как притиска вестника до гърдите си, сякаш би могла да скрие думите му от света, се зарече, че Джоди Пулански ще му плати за болката, която й бе причинила.
Баща му все така имаше буреносно изражение и Кал си даде сметка, че ще трябва да му каже поне част от истината. Никога нямаше да му признае стореното от Джейн - това на никого не влизаше в работата - но поне можеше да обясни държанието й към семейството му.
Джим направи крачка към снаха си и Кал побърза да застане между тях отбранително.
- Получаваш ли редовна пренатална грижа или си твърде заета с проклетата си кариера, за да ходиш на лекар?
Джейн срещна погледа му, без да трепне.
- Посещавам доктор Воуглър.
Баща му кимна неохотно.
- Тя е добра. Просто се постарай да правиш каквото ти каже.
Ръката на Ани започна да трепери - пушката беше твърде
тежка за нея. Кал улови погледа на майка си. Тя се пресегна и взе оръжието.
- Ако някой ще застрелва някого от тях двамата, мамо, това ще съм аз.
Страхотно! И майка му беше полудяла.
- Ако нямате нищо против - каза той през свито гърло, - бих искал да поговоря с жена си насаме.
Това зависи от нея. - Лин погледна към Джейн, която поклати глава.
Това адски го вбеси.
- Има ли някой вкъщи?
Женският триумвират се обърна като едно цяло и пак вкупом грейнаха в усмивки, когато резервният му куотърбек се показа иззад ъгъла на къщата, сякаш мястото му принадлежеше.
Тъкмо когато Кал си мислеше, че нещата не могат да станат по-лоши...
