Погледът на Кевин обходи жените на верандата, двамата мъже под тях и пушката. Повдигна едната си вежда в поздрав към съотборника си, кимна на Джим, а после отиде да се присъедини към жените.
- Вие, прекрасни дами, ми казахте да намина за пържено пиле и аз реших да се възползвам от предложението ви. - Той се облегна на колоната, която Кал беше боядисал едва преди месец. - Как е малкият днес?
И с фамилиарност, която издаваше, че го е правил и преди, погали корема на Джейн.
Кал го смъкна от верандата и го повали на земята за броени секунди.
Изстрелът на пушката едва не му спука тъпанчетата. Бучки пръст се посипаха по лицето и голите му ръце. Шумът и заслепилите го за миг песъчинки му попречиха да нанесе удар и Кевин успя да се измъкне изпод него.
- По дяволите, Бомбардировач, тази пролет ми нанесе толкова травми, колкото не получих през целия сезон миналата година.
Бонър избърса очите си и скочи на крака.
- Дръж си ръцете далеч от нея.
Кевин изглеждаше подразнен и се обърна към Джейн.
- Ако и с теб се е държал така, нищо чудно, че си го напуснала.
Кал изскърца със зъби.
- Джейн, бих искал да поговорим. Сега.
Майка му - милата му, разумна майчица - застана пред нея, сякаш не той, а Джейн й беше дете! А и баща му не помагаше особено, просто си стоеше там и зяпаше Лин, сякаш не разбираше абсолютно нищо.
- Какви са ти намеренията към Джейн, Кал?
- Това засяга само нас двамата.
- Не съвсем. Сега Джейн има семейство, което да се грижи за нея.
- Дяволски си права, че има! Аз съм семейството й.
- Ти не я искаше, така че сега двете с Ани сме нейното семейство. Което означава, че ние се грижим за интересите й.
Джейн беше приковала очи в лицето на майка му и докато гледаше слисаното й, щастливо изражение, Кал си помисли за студения кучи син, който я беше отгледал, и въпреки всичко - пушката, измяната на майка му, дори Кевин Тъкър - се зарадва, че тя най-сетне бе открила свестен родител. Само да не беше открила
Ала изпълнилата го топлина бързо се изпари, когато Лин го измери с онзи свой нетърпящ възражение поглед, който преди двайсет години предвещаваше, че ще му отнеме ключовете на колата.
- Ще уважиш ли брачните обети, които й даде, или все още възнамеряваш да се отървеш от нея, след като детето се роди?
- Не изкарвай нещата така, сякаш съм платил на наемен убиец да й види сметката! - При тези думи той махна с палец към Тъкър. - И може ли да обсъждаме всичко това насаме, без този клоун тук да ни слуша?
- Той остава - намеси се Ани. - Аз го харесвам. Освен това го е грижа за теб, Калвин. Нали така, Кевин?
- Точно така, госпожо Глайд. Наистина ме е грижа. - Тъкър му отправи усмивчица в стил Джак Никълсън, а после се обърна към Лин. - Освен това, ако той не иска Джейн, аз я искам.
Джейн имаше наглостта да се усмихне.
Ала майка му открай време беше страшно целенасочена, когато се налагаше.
- Не може да бъде и така, и иначе, Кал. Джейн или е твоя съпруга, или не е. Кое избираш?
Достигнал предела на търпението си, той избухна:
- Добре! Никакъв развод! Ще си останем женени, по дяволите! - Той изгледа свирепо трите жени. - Ето, доволни ли сте най-сетне? А сега бих искал да поговоря със съпругата си!
Майка му потръпна. Ани поклати глава и цъкна с език. Джейн го изгледа с неприкрито презрение и се прибра в къщата, вземайки вестника със себе си.
Вратата против комари се затръшна.
Знаеше, че здравата е оплескал нещата, но знаеше също така, че бяха отишли твърде далеч. Бяха го унижили публично, направили го бяха за посмешище пред съпругата му. Изгледа ги свирепо, завъртя се и се отдалечи.
На Лин й се плачеше, докато го гледаше как изчезва от погледа й. Ах, този неин упорит син, който някога беше и нейно другарче за игра. Беше й бесен и тя можеше само да се надява, че постъпва правилно и че един ден ще я разбере.
Очакваше Джим да се втурне след него, но вместо това той се приближи до верандата, макар да се обърна не към нея, а към Ани. Познавайки чувствата му към майка й, Лин зачака обичайната му проява на враждебност, ала остана изненадана.
- Госпожо Глайд, искам да ви помоля за разрешение да изведа дъщеря ви на разходка.
Тя усети как дъхът й секва. Джим за първи път идваше в къщата след онази нощ преди две седмици, когато му беше отказала. В последвалите дни знаеше, че е постъпила правилно, ала нощем, когато съпротивителните сили на разума й отслабваха, й се щеше нещата да бяха различни. Никога не бе очаквала, че той е в състояние за втори път да преглътне гордостта си и да изиграе ролята на учтив ухажор.
Ани обаче очевидно не намираше нищо странно в това.
- Не се отдалечавайте от къщата - предупреди го тя.
Едно мускулче върху челюстта му потръпна, но той й кимна сковано.
- Добре тогаз. - Костеливите пръсти на майка й се забиха в кръста на Лин. - Върви, Амбър Лин. Джим те покани както си му е редът. И гледай да си любезна, а не само да се сопваш, както правиш с мен напоследък.
