- Точно в този момент не обичаш мен, а предизвикателството, което представлявам за теб, а това не е нещо, върху което може да се изгради нов живот. - Тя обви ръце около тялото си. - Последните няколко седмици най-сетне избистриха ума ми. Не знам как изобщо съм се заблуждавала, че с теб можем да имаме трайна връзка. Не върви непрекъснато да спорим и да се караме. Теб това сякаш те поддържа жив, но аз се нуждая от съпруг, на когото мога да се опра и след като предизвикателството си отиде.
- При всичкия си велик ум, не разбираш абсолютно нищо! -Господи, отново крещеше. Пое си дълбоко дъх и понижи глас. -Не може ли да рискуваш и да повярваш, че наистина мисля това, което ти казах?
- Не смея да си играя с огъня за нещо толкова важно.
- Чуй ме, Джейн. Не става въпрос за караници и предизвикателства. Обичам те и искам да останем женени до края на живота си.
Тя поклати глава.
Кал усети, че го раздира болка. Разкриваше сърцето си пред нея, но съпругата му не му вярваше. А той не можеше да се сети за абсолютно нищо, с което да я убеди.
Джейн заговори меко:
- Утре си тръгвам, дори ако трябва да повикам полиция, за да изляза оттук. Довиждане, Кал.
И като сеЬбърна, влезе в къщата.
Той притвори очи, заля го вълна от отчаяние. Коленете му се подкосиха, разкъсваше го болка, сякаш току-що му бяха нанесли удар, който щеше да сложи край на кариерата му. Само че Бомбардировача не се отказваше. Никога.
Колкото и да ненавиждаше мисълта да разкрива публично чувствата си, не му оставаше нищо друго, освен да ги изложи пред „семейния съд“. Стисна челюст и я последва вътре.
22.
Ани беше приковала очи в телевизора, където даваха клип на Уитни Хюстън, но бе с изключен звук. Родителите му седяха на дивана, сплели ръце и се взираха един в друг, сякаш позираха за някоя от онези реклами за бижута, с щастливо женени двойки на тях. Итън и Кевин бяха донесли два стола от кухнята и играеха карти на разтегателната маса в ъгъла. При появата му всички до един вдигнаха глави. Джейн я нямаше.
Кал се почувства глупаво, ала знаеше, че реакцията му се дължи на гордост - чувство, което не можеше да си позволи точно сега, когато се нуждаеше от подкрепата на целия „отбор“. Положи усилие да се успокои.
- Джейн не ми вярва, че я обичам.
Итън и Кевин го изгледаха над картите си. Челото на майка му се сбърчи.
- Знаеш ли, че тя обича да танцува? Не тукашните кънтри танци, а рокендрол?
Не виждаше как това ще му помогне точно сега.
- Писна ми от цялата тая врява! - Ани удари по облегалката на стола с дистанционното. - Джим Бонър, върви намери Джейни и я накарай да дойде тук! Време е нещата най-после да се оправят, та и аз да се насладя на малко тишина и спокойствие.
- Слушам, госпожо! - Като се усмихна лекичко на жена си, Джим се изправи и тръгна към стаята за гости.
Джейн вдигна поглед от куфара, който стягаше, и видя, че свекърът й е застанал на прага.
- Какво не е наред?
- Трябва да дойдеш в дневната и да говориш с Кал.
- Вече говорих с него и не искам да го правя отново.
- Налага се. Ани нареди.
-Не.
Едната му вежда подскочи.
- Какво каза?
- Казах „не“? - За нещастие, думите й прозвучаха като въпрос, защото този едър мъж, повдигнал вежда срещу нея, й вдъхваше нещо доста подобно на страхопочитание.
- Точно сега аз съм най-близкото подобие на баща, което имаш, и ти казвам да отидеш там!
Слисана, Джейн го видя да махва с ръка към дневната. Не можеше да не сравни властния му, но любящ поглед, с начина, по който я беше гледал собственият й баща - сякаш бе леко отвратен.
- Никакви възражения. Марш!
Мина й през ума да го попита дали ще я накаже да си легне без вечеря, ако откаже да се подчини, но реши, че идеята не е добра.
- Джим, нищо няма да излезе.
Той се приближи и я прегърна окуражително.
- Синът ми трябва да каже онова, за което е дошъл. Заслужава поне това.
Джейн долепи буза до предницата на ризата му.
- Вече го стори на терасата преди няколко минути.
- Очевидно не е довършил. - Отдръпна я лекичко от себе си и я побутна към вратата. - Върви! Аз също идвам.
В дневната Кал изглеждаше по-опасен, отколкото преди малко на терасата, където светлината беше по-слаба. Тук нямаше как да не забележи присвитите му очи и изражението, като на отдавнашен крадец на добитък. Искаше й се да вярва, че другите трима мъже ще й се притекат на помощ, ако съпругът й се самозабрави, но подозираше, че всъщност са на негова страна.
Кал не я погледна, докато тя прекосяваше стаята, за да застане близо до телевизора - възможно най-далеч от мястото му до кухненската врата. Сякаш Джейн беше невидима, той се обърна към останалите в дневната.
- Ето какви са фактите... Обичам Джейн и тя ме обича. Искам да си останем женени и тя също го иска. Всички вие ни пречите.
След това млъкна.
Секундите се изнизваха. Една по една.
- Това ли беше? - попита Итън най-сетне.
Кал кимна.
Кевин наклони глава към нея.
- Ей, Джейн, той твърди, че ние ви пречим. Ако ни нямаше, щеше ли да тръгнеш с него?
-Не.
- Съжалявам, Бомбардировач. Ще трябва да измислиш нещо друго.
Кал го изгледа свирепо.
