- Ключовете ми? - Погледът му се спря върху пушката, подпряна на къщата.
- Джейн си мисли, че днес ще си тръгне оттук, но тъй като няма как да мине покрай джипа ми с онази нейна трошка, ще се опита да убеди теб да я откараш. Просто искам да съм сигурен, че няма да се поддадеш на изкушението.
- Не бих ти го причинил. Наясно си, надявам се, че изглеждаш като някой тип от плакат на издирван престъпник?
- Може и да не възнамеряваш да й дадеш ключовете си, но професорката е умна почти колкото Бог. Със сигурност ще измисли нещо.
- Не мислиш ли, че ставаш съвсем мъничко параноичен?
- Аз я познавам. Ти - не. Дай ми ги!
Макар и крайно неохотно, Итън извади ключовете си и ги подаде на брат си.
- Мислил ли си просто да изпратиш няколко дузини червени рози? При повечето мъже помага.
Кал изсумтя отвратено, стана от стола и отиде да отвори изкъртената врата. Пъхна глава вътре само колкото да извика:
- Ей, професоре! Преподобният ви е дошъл на гости. Същият, който те видя както майка те е родила.
После се отдръпна и задържа вратата на Итън, след което отново се настани в стола. Докато си вземаше замразен „Милки У ей“ от хладилната чанта, реши, че неговата безскрупулност може да се справи с нейния забележителен ум.
Час по-късно се появи и Кевин. Кал знаеше, че би трябвало да му благодари за пресконференциите, ала старите навици умираха трудно и вместо това се навъси насреща му.
- Какво, по дяволите, става, Бомбардировач? Защо пътят е запречен от две коли?
На Кал сериозно започваше да му писва да обяснява.
- Не може да влезеш, преди да ми дадеш ключовете на колата си.
За разлика от Итън, хлапето изобщо не се опита да спори. Просто сви рамене, подхвърли му ключовете и подаде глава през вратата.
- Не стреляйте, дами. Аз съм от добрите.
Кал изсумтя, а после скръсти ръце, подпря брадичка на гърдите си и затвори очи. Рано или късно щеше да й се наложи да излезе и да говори с него. Трябваше просто да чака.
В един часа пристигна баща му. Проклетниците прииждаха, а никой от тях не си тръгваше.
Джим махна с глава към пътя.
- Тук е заприличало на паркинг.
Синът му протегна ръка.
- Дай ми ключовете си, ако искаш да влезеш.
- Кал, това трябва да престане.
- Правя всичко по силите си.
- Не можеш ли просто да й кажеш, че я обичаш?
- Тя не ми дава възможност.
- Надявам се, че знаеш какво правиш. - Джим му подхвърли ключовете и влезе в къщата.
И Кал се надяваше да е така, но нямаше намерение да си признае, че има съмнения. Най-малко пък пред баща си.
Чувствата^му към Джейн сега му се струваха толкова ясни, че не можеше да разбере как изобщо е бил объркан. Мисълта да прекара живота си без нея го изпълваше с пустота, която нищо не можеше да запълни, дори и футболът. Как му се искаше тя да забрави как бе отхвърлил любовта й в деня, в който го беше напуснала. Това бе най-скъпоценният подарък, който беше получавал някога, а той го беше захвърлил като торба с боклук. И ето че сега жена му правеше същото с него.
Въпреки че за мъничко бе кривнала от правия път, за да забременее, той не познаваше по-почтен човек от нея и трябваше да се уповава на мисълта, че веднъж обикнала някого, любовта й ще трае вечно. И все пак, когато погледнеше истината в очите, знаеше, че си е заслужил онова, което му се случваше, защото не беше проявил здравия разум да оцени това, което Бог му беше дал. Знаеше още, че за да си я върне, би седял тук до края на живота си.
Следобедът се точеше едва-едва. Рок музиката, която ехтеше откъм задния двор, бе доказателство, че там се провежда импровизирано парти, ала Джейн все така не идваше, за да поговори с него. Усети мирис на запалени въглища и чу как Итън извика: „Джин!“. Само веднъж Кевин изскочи иззад ъгъла на къщата, за да улови фризбито, което някой беше хвърлил. Изглежда, всички си изкарваха чудесно, с изключение на него. Чувстваше се като натрапник в собственото си семейство, а те се забавляваха за негова сметка.
Изведнъж се изправи в стола, видял как две фигури се прокрадват в гората на изток от къщата. За миг реши, че Джейн е убедила някого да й помогне да се измъкне пеша, но тъкмо когато се канеше да скочи на крака и да ги последва, разпозна родителите си.
Те спряха близо до един стар ясен, по който той се бе катерил като дете. Баща му притисна майка му до дънера, тя обви ръце около шията му и преди Кал да разбере какво става, вече се целуваха като двама тийнейджъри.
С отчуждението им беше свършено и Кал се усмихна за първи път от дни насам. Ала задоволството му бързо помръкна, когато видя накъде са се насочили ръцете на баща му и си даде сметка, че е на път да опипа майка му!
Потръпвайки, той завъртя стола на другата страна. Имаше неща, които изобщо не искаше да вижда, и това беше начело на списъка.
