- Ще се пръждосаш ли оттук? Това въобще не те засяга. Сериозно говоря, Тъкър. Искам да се махнеш. Веднага!
Джейн видя, че Кевин е склонен да му противоречи до известно време и очевидно то беше настъпило. Той понечи да се изправи, ала гласът на Ани го накара да си седне на мястото:
- Малкият е част от това и остава!
Кал се обърна рязко към нея.
- Не е част от семейството!
- Той е бъдещето, Калвин, онуй бъдеще, което ти не искаш да погледнеш.
Думите й го вбесиха. Бръкна в джоба си, извади връзка ключове и ги подхвърли към Кевин, който ги улови, докато се изправяше бавно.
- Съжалявам, госпожо Глайд, но току-що си спомних, че имам ангажимент.
Джейн се втурна към него, видяла най-после изход от цялата тази бъркотия.
- Идвам с теб.
Всички в стаята сякаш застинаха.
- Това - каза Кевин - е страшно лоша идея.
- Седни, Джейн - обади се Джим със строг, бащински тон. -Твърде късно е да хванеш самолет, така че защо просто не изслушаш Кал? Кевин, благодаря ти за загрижеността.
Тъкър кимна, отправи й съчувствена усмивка, хвърли притеснен поглед на Кал и си тръгна.
Тя се отпусна в един стол близо до Ани. Съпругът й пъхна ръце в джобовете си, прокашля се и отново заговори, все така обръщайки се към семейството си, а не към нея:
- Мисли, че искам да бъда с нея, само защото се прави на недостъпна и че след като се справя с това предизвикателство, ще изгубя интерес. Казах й, че не е така, но тя не ми вярва.
- Ти наистина обичаш предизвикателствата - изтъкна Лин.
- Повярвай ми... да живееш с някой, който се опитва да открие Теорията на всичко, е предостатъчно предизвикателство. Имате ли някаква представа какво е да намираш математически формули, надраскани на заглавната страница на вестника си сутрин, или пък върху списъка с покупки, когато единственото, което искаш, е да не забравиш да купиш бира? Или пък върху кутията си с „Лъки Чармс“, още преди да си отворил очи?
- Никога не съм писала върху кутията ти с „Лъки Чармс“! -Джейн скочи от стола.
- Напротив, писа! Направо върху кутията.
- Измисляш си. Измисля си! Признавам, че понякога си драскам, но... - Така и не довърши, припомнила си една сутрин преди няколко седмици, когато единственото, което й се намираше подръка, беше кутия със зърнена закуска. Седна си на мястото и продължи рязко: - Това не е предизвикателство, а просто дразнител.
- За твое сведение, професоре, се е случвало да говоря с теб и в следващия миг, без никакво предупреждение, сякаш те няма. -Той сложи ръце на хълбоците си и се доближи до нея. - Физически стоиш пред мен, но умът ти е в хиперпространството.
Джейн вирна брадичка.
- Дразнител, не предизвикателство.
- Ще я убия! - Скърцайки със зъби, той се отпусна на дивана до родителите си и погледна към брат си. - Виждаш ли с какво си имам работа?
- От друга страна - каза Итън, - гола изглежда страхотно.
- Итън! - Умирайки от срам, Джейн се обърна към Лин. - Не е каквото изглежда. Беше случайност.
Очите на майка му се разшириха.
- Доста необикновена случайност.
- Не се отплесвайте от темата - намеси се Ани. - Лично аз вярвам на Калвин. Ако казва, че те обича, Джейни Бонър, наистина го мисли.
- Аз също му вярвам - рече Лин.
- И аз - добави Джим.
Итън не каза нищо.
Джейн се обърна към него, сякаш беше спасителното й въже.
Той я погледна почти извинително.
- Съжалявам, Джейн, но никога не съм имал съмнения по този въпрос.
Беше допуснала да повярва във фантазията, че те са нейното семейство и искат това, което е най-добро за нея, ала сега, когато ножът бе опрял до кокала, кръвната връзка си казваше думата. Не те трябваше да се събуждат всяка сутрин, чудейки се дали това е денят, в който съпругът й ще изгуби интерес към нея.
- Хабите си приказките. - Кал се приведе напред, подпря ръце на коленете си и заговори със суров, равен глас. - Работата е там, че тя е учен, а гениите се нуждаят от доказателства. Това искаш, нали, Джейн? Искаш да ти докажа чувствата си, както ти доказваш уравненията, които драскаш из цялата къща.
- При любовта не става така - изтъкна Лин.
- Тя отказва да го приеме, мамо. Професорката се нуждае от нещо осезаемо, което да сложи в уравненията си. И знаете ли защо? Защото досега никой не я е обичал наистина и тя не вярва, че е възможно да се случи.
Джейн се дръпна назад в стола си, сякаш я беше ударил. Ушите й пищяха, в главата й сякаш изригна огън.
Кал скочи на крака.
- Искаш доказателство за това какво изпитвам? Добре, ще ти го дам. - Направи три бързи крачки и се извиси над нея. Без предупреждение я вдигна на ръце и я понесе към вратата.
- Престани, Кал! Пусни ме!
Лин сочи на крака.
- Кал, това не е добра идея.
- Опитах по вашия начин - сопна се той в отговор. - Сега ще опитам по моя.
И като отвори вратата с ритник, я изнесе навън.
- Няма да оправиш нещата със секс - изсъска тя.
Използва гнева си като щит, с който да предпази разбитото
си сърце. Защо не разбираше, че с подобни грубиянски методи не може да разреши нещо толкова сложно? Късаше й сърцето и сякаш изобщо не си даваше сметка.
- Някой да е казал нещо за секс? Или така ти се иска?
