Бебето е мое полностью

- Не точно посредствен - отбранително каза той. - Малко по-добър от това. - После въздъхна. - Забрави! Идеята беше глупава.

- Ще измислиш нещо.

- Дяволски си права, че ще измъдря нещо, така че ако това те спира, забрави за него. Нямам никакво намерение да прекарам остатъка от живота си като се излежавам и си харча парите. Няма да те посрамя по този начин.

Искаше да каже, че няма да се изложи. Джейн се зачуди колко ли дълго тази мисъл го беше разяждала отвътре?

- Не изгледите ти за работа са проблемът, Кал. Все още не разбираш. Не мога да понеса любовта ми отново да бъде отхвърлена. Прекалено е болезнено.

Той потръпна.

- Няма подходящи думи, с които да изразя колко съжалявам за това. Беше пристъп на паника. На някои хора им отнема доста повече време, докато пораснат, отколкото на други. Аз съм от първите. - Пресегна се и покри ръката й със своята. - За мен ти си най-важното нещо на света. Знам, че не ми вярваш, но ще ти го докажа.

След това я пусна, за да паркира шевролета пред железарията. После обаче изруга тихичко.

- Затворено е през нощта. Дори не се сетих за това.

- Водиш ме в железарския магазин, за да ми докажеш любовта си?

- Обещах, Че скоро ще те изведа да потанцуваме. Рокендрол, не кънтри. - Той слезе от колата, отиде да й отвори вратата и й помогна да излезе. - Ела!

Недоумяваща, Джейн го остави да я поведе по уличката между аптеката и железарията. Когато стигнаха до задния вход, Кал натисна бравата, но беше заключено. В следващия миг вече беше изкъртил вратата с ритник.

Алармата начаса писна.

- Кал! Полудя ли?

- Може да се каже. - Стисна ръката й и я издърпа вътре.

- Какво правиш?

Сключил пръсти около китката й като окови, той я затегли покрай градински столове и стенни аплици, право към раздела за бояджийски материали. Алармата продължаваше да вие смущаващо.

- Полицията ще дойде! - възкликна тя.

- Не се бой за ченгетата. С Одел Хатчър сме приятели от години, Тревожй се само дали ще намерим подходящи тапети за кухнята.

- Тапети? Доведе ме тук, за да избираме тапети?

Той я изгледа така, сякаш беше глупава.

- Как иначе да ти докажа чувствата си към теб?

-Но...

- Стигнахме. - Той я настани внимателно върху един от столовете край щанда в отдела за тапети и се залови да разглежда рафтовете, върху които имаше десетки папки с тапетни мостри.

- По дяволите, нямах представа, че ще бъде толкова трудно. -Той зачете етикетите по рафтовете. - Бани. Трапезарии. Винил. Флок. Какво, по дяволите, е флок? Нямат ли нещо със... и аз не знам... коне или нещо такова? Виждаш ли категория „коне“?

- Коне?

За първи път намек за усмивка подръпна крайчето на устните му, сякаш най-сетне започваше да осъзнава колко нелепо е всичко това.

- Би могла да помогнеш малко, вместо само да повтаряш като ехо след мен.

Вой на полицейска сирена се присъедини към алармата и миг по-късно пред магазина изсвистяха автомобилни гуми.

- Ти стой тук - нареди Кал. - Аз ще се погрижа. Всъщност, като се замисля, може би ще е по-добре да се скриеш зад щанда, в случай че Одел е извадил пистолета си.

- Пистолет! Калвин Бонър, кълна се, че когато всичко това свърши, ще...

Заплахата замря върху устните й, когато той я дръпна от стола и я бутна на колене върху килима зад щанда.

- Одел, аз съм! - провикна се след това. - Кал Бонър.

- Махни се оттам, Кал! - отвърна дрезгав глас. - Ограбват магазина. Не ми казвай, че са те взели за заложник!

- Няма никакъв обир. Аз изкъртих вратата, защото трябва да избера тапети. Жена ми също е тук, така че хич и не си помисляй да стреляш с този пистолет, дето си го извадил. Кажи на Харли, че утре ще се разберем за щетите. И ми помогни да изключа проклетата аларма.

На Кал му бяха нужни цели петнайсет минути, както и появата на Харли Крисп, собственика на магазина, преди алармата да бъде изключена и нещата да се оправят. Докато Кал се опитваше да избегне обвинението в проникване с взлом, Джейн се изправи иззад щанда и седна на стола, мъчейки се да разбере защо съпругът й считаше избирането на тапети за доказателство за любовта му към нея. Не виждаше никаква връзка. Беше й се ядосал, задето бе свалила тапетите в кухнята, но какво общо имаше сменянето им с любовта? Според него очевидно съществуваше връзка и ако го помолеше да й обясни логиката си, несъмнено щеше да й отправи един от своите невярващи погледи, които поставяха под съмнение резултатите от всички тестове за интелигентност, които беше положила някога.

Колкото и объркващо да беше всичко това, поне едно й беше ясно. В очите на Кал това среднощно пазаруване доказваше любовта му и това беше достатъчно. Предателска топлина започна да се разлива по тялото й.

Най-сетне Харли Крисп затвори вратата зад гърба си, отнасяйки голяма част от съдържанието на портфейла на Бомбардировача със себе си, и двамата останаха сами в магазина.

Кал я погледна и лицето му изведнъж придоби несигурно изражение.

- Не мислиш, че това е глупост, нали? Разбираш за тапетите?

Джейн нямаше никаква представа, но за нищо на света не би